„Именно на този виртуоз на плаща и кинжала ДС възлага високоотговорната задача да събира информация за общественото мнение във ФРГ относно престъпленията на т. нар. Възродителен процес и да обработва западногермански политици в подкрепа на същата тази „патриотична” кауза”, обяснява младият историк. Кирил Чуканов се е натъквал на много подобни примери и е убеден, че цели поколения т. нар. "разузнавачи" са се препитавали със съчиняването на уж секретни информации.

Операция "Замък"
Службите на НРБ отделят голямо внимание на „Замъка”. С това име в ДС са били кодирани западногерманското посолство и търговското представителство на ФРГ в София. Държавна сигурност тайно, редовно и многократно претърсвала „Замъка” - понякога три пъти месечно, независимо от дипломатическия му имунитет. „Разбира се, западногерманците добре знаели какво се случва и от Бон редовно променяли шифъра на кореспонденцията - не само с България, но и с целия Източен блок”, казва Кирил Чуканов. И допълва, че всъщност НРБ заема съвсем периферно място в така наречената „Източна политика” на Западна Германия. За България ФРГ е основен западен търговски партньор по време на Студената война.

Обратното обаче не е вярно: за Западна Германия обемът на двустранния внос и износ никога не е надхвърлял 1-2 процента от световния й търговски обмен. Бон се интересува от България дотолкова, доколкото вижда възможност за разширяване на доставките на западногермански промишлени стоки за българската „икономика на дефицита”. За София обаче ФРГ е интересна главно като шпионска цел. По онова време целият соцлагер проявява голям интерес към кражбите на патенти и индустриалния шпионаж, резюмира изследователят Кирил Чуканов.

Жребците на ДС
Една от най-пикантните истории в хрониките на ДС е свързана с вербуването на съпругата на зам-шефа на западногерманското търговско представителство в София. Това се случва към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Информациите в многотомното дело за шпионажа срещу ФРГ дават да се разбере, че ДС е следяла изкъсо личния живот на всеки чужденец и на всеки българин, който работи за посолствата и представителствата на капиталистическите държави.

Недоволна от семейния си живот, младата съпруга на западногерманския търговски представител се влюбва в своя треньор по езда, който пък сътрудничи на ДС. Така тя се оплита в мрежата на доносничеството и макар че с нея се водят единствено „непринудени разговори на тъмно”, германката в крайна сметка разбира на кого точно дава своите информации.

Като „доверителна връзка” и „информатор” младата жена волно или неволно сътрудничи на българската тайна милиция - от нейна гледна точка единствено заради възможността да вижда своя възлюбен. Контактите с „връзката” продължават дори след като семейството на зам-шефа на търговското представителство напуска България в началото на 70-те години. Оттук нататък ДС вече търси от жената „дълбочинна” информация за дейността на западногерманското външно министерство.

Жената обаче се отдръпва, когато забелязва, че краят на този "флирт" с ДС няма да е нито романтичен, нито благополучен. Макар и с „картонче” в ДС, невярната съпруга не е обявена от Комисията по досиетата - законът забранява да се осветяват имената на чужденци и починали доносници, пояснява Чуканов.
Н. Цеков, Дойче веле