Според аргументите на Иван-Костовата партия бившите ченгета не бива да стават, примерно, депутати. В изпълнителната власт, освен хора с чисто минало би трябвало да влизат и безспорни професионалисти.
И точно тук се натрапва противоречието ... Димо Гяуров.

През 1994г. настоящият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) стана депутат. Екипът на тогавашния варненски кмет Христо Кирчев се постара младият Гяуров да има кампания като слънце и изобщо всичко си беше повече от нормално - просто поредният амбициозен млад човек, с добро образование бе издигнат от СДС.

Изведнъж през 1997г. депутатът Гяуров стана шеф на НРС.
Постът предполага наличието на голям професионален опит, безспорна квалификация и максимум практическа подготовка.
Само че, ако Димо Гяуров е бил разузнавач с безценен опит, как преди това разузнавачът Гяуров стана ... депутат с чисто минало? В обратен ред въпросът е не по-малко актуален – ако никога не е бил професионален разузнавач, защо го назначиха за шеф на разузнаването?

Със сигурност правилните отговори на тези два въпроса ще бъдат в основата на една перфектна защита на деполитизираната и високопрофесионална комисия “Андреев”.
На всичкото отгоре, прашасалите архиви изкараха една друга - меко казано - странна история.

Според в-к “Дневник” от 12 март 2001г. тогавашният президент Петър Стоянов, подписал указа за Закона за досиетата защото ... повярвал на джентълменската дума на някогашния премиер Иван Костов.
Ето и пълният текст на новината:

Заглавие:Президентът подписа указа за Закона за досиета
Президентът Петър Стоянов в понеделник е подписал указ за обнародване на промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Това съобщи самият той пред журналисти след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Държавният глава е имал срещи с представители на мнозинството, от които е поискал гаранции да продължава и занапред ефикасната дейност на сегашните служби за сигурност, предаде БТА. Това е било сторено в закона, но според президента с малко изключение, което той вече е обсъдил с премиера Иван Костов. Президентът съобщи, че е получил джентълменската дума на министър-председателя, че в четвъртък на заседанието на Министерския съвет ще бъде променено постановлението. "С това всички мои страхове отпадат и подписах този закон с чиста съвест", заяви президентът. Той не уточни за какво точно изключение и постановление става дума.
Според публикация във в. "Монитор" директорите на Националната разузнавателна служба и на военното разузнаване имали несъгласие с приетото от парламента на второ четене поправка, направена от бившия министър на държавната администрация Марио Тагарински. Опасенията били, че с отварянето на досиета на хора от администрацията можело да засегне и работещите зад граница разузнавачи на дипломатическо прикритие.
"Не знам какви притеснения имат директорите на специални служби, очаквам обнародването на промените в закона", заяви депутатът от СДС Методи Андреев, един от вносителите на измененията в Закона за досиетата. Според него, след като президентът е подписал указа, законът ще действа така, както е приет от парламента.
Очаква се във вторник промените да бъдат публикувани в Държавен вестник.
Законът предвижда задължително да се разкриват имената на щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност /ДС/ или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб /РУГЩ/, когато те се регистрират като кандидати в избори за президент и вицепрезидент, за народни представители или за общински съветници и кметове.
"ДНЕВНИК"
ПОНЕДЕЛНИК 12 МАРТ 2001

Тоест, президентът на всички българи и премиера-командир си дават гаранции един друг, за националната сигурност на същата тази държава, която управляват, просто така на ... джентълменска дума.
А за разузнавачът-депутат? Теменужките ли да питаме?
Сега му е времето г-н Костов – излей си душата!
Бъди джентълмен!
Ти, другарю Командир, националната сигурност гарантираш на честна дума, че какво остава за житието на някакъв си разузнавач-депутат.

Антон Луков