Да съм го искал, нямаше да стане така. Предложението ми Иван Костов да се кандидатира за кмет на София предизвика две еднакво добре аргументирани, макар и противоположни реакции, които затвориха кръга от възможни мнения по темата. Моята идея не обслужва никого – поне няма това за цел – освен гражданите на София с дясно мислене. Не мога да говоря от тяхно име, но си мисля, че те биха загърбили всякакви спомени и емоции, за да подкрепят единственият политик, който можеше да победи Бойко Борисов на 28 октомври. Очевидно обаче привържениците на една партия и/или хората, занимавали се професионално с политика - другите две мнения изразяват техните позиции - трудно се издигат над пристрастията си. А именно политици и партийни активисти вземат решенията в такива случаи – и както обикновено грешат. Не защото са глупави или недалновидни, а защото искрено вярват, че в политиката няма морал.

Днешната номинация на Мартин Заимов е може най-правилното грешно решение, което двете партии можеха да вземат. Бившият заместник-търговски министър при Софиянски и подуправител на БНБ при Костов, по-известен като „шеф на борда”, има шанс да отиде на балотаж. Но не и да надвие „генералското движение” – БСП несъмнено ще застане зад Бойко Борисов на втория тур. Заимов обаче ще стане общински съветник – заедно с Владимир Кисьов, Стефан Иванов, Борислав Бориславов и Вили Лилков. И кметът Борисов, когото така стръвно са борили, ще „работи добре с тях”. Щом това е целта, тя ще бъде постигната. Разликата за софиянци обаче ще бъде като между хартиения лев и железния лев, изкопирал еврото, с който Мартин Заимов увенча мандата си. Междувпрочем той го напусна преди края му, за да стане шеф на Пощенска банка. Никой не се впечатли – включително шефа му Гаврийски, когото Костов употреби преди две години срещу Бойко Борисов. Сега на ред е Мартин Заимов. Да се готви Емилия Миланова – само тя от борда на централната банка още не е кандидатирана за нещо от Костов. Има време.

Отказвайки да се кандидатира за кмет (повече от очаквано между впрочем, самият аз не съм си правил особени илюзии) Иван Костов не само че не пое лична отговорност в трудна ситуация, както подобава на един лидер. Не му е за първи път. Но сега той наруши и договор - чл. 1 от „Договора за силна България”, който ДСБ предложи на гражданите преди последните парламентарни избори през 2005. Текстът на този член-обещание гласи:”Да върнем смелостта, решителността и компетентността в политиката”. Отказът от участие в избори, особено след кандидатурата на Бригадир Аспарухов, не само не връща нищо от това. Напротив, нарушава още един член от същия договор – член 11”: Да се противопоставим на реабилитацията на комунистическия режим и на присъствието на неговия репресивен апарат в обществения живот”. Очевидно лидерът на ДСБ наистина се готви за пенсия – нямам друго обяснение на срока от двайсетина месеца, който сам си даде на последното национално събрание на ДСБ. „Мавърът свърши своята работа, мавърът може да се оттегли”. Шекспир.

С всичко това не казвам, че пренебрегването на единствената печеливша възможност за десницата в София – Костов да се кандидатира за кмет, е лошо решение. Употребата на категории като „добро” и „лошо” би отвело дебата в полето на морала, а според Иван Костов политиката не издържа на моралния тест, защото той не е предназначен за нея.
„ В морала на политика не е предвиден избор между успешни и неуспешни политически действия – писа преди три години в сп. „Християнство и култура” бившият премиер. Критериите за добро и зло в живота не са приложими в политиката; има друг критерий за оценка на успешната политика, и той се нарича „общо благо”.

Не искам да се впускам във философски разсъждения, но трябва много въображение да наречеш „десен” един политик, който вярва в общото благо. Десният политически проект навсякъде по света се нарича капитализъм. Като социална система капитализмът се гради върху индивидуалните права. Принципът за индивидуалните права разпростира морала в социалната система – като ограничение на властта на държавата, като защита на човека от грубата сила на колектива, като подчиняване на силата на правото. “Общото благо” е безсмислено понятие, освен ако не се разглежда буквално, а в такъв случай единственото му възможно значение е: сума от благото за всеки отделен човек, включен в цялото. Степента на поробване или на свобода на обществото в човешката история винаги е съответствала на степента на използване или пренебрегване на лозунга за «общото благо». Зависимостта е обратно пропорционална: колкото по-често политиците се кълнат, че действат в името на «общото благо», толкова по-малко свободни са индивидите и техният сбор, наречен общество.

Не случайно понятието «общо благо» служи не за морален принцип, а за бягство от морала. Бягството от морала е присъщо на колективистите. Те може и да не са комунисти, но не са индивидуалисти. Следователно не са десни.

Това със сигурност се отнася не само до Иван Костов, но и до неговите номинации.
Калин Манолов