Спомняте ли си, че неотдавна “Форбс” изхвърли Дядо Коледа от класацията за най-богатите измислени герои? (Впрочем далеч преди да нагазим в глобалната финансова криза.) Причината се криела не в друго, ами във факта, че икономическият дайджест получавал безброй детски писма, пледиращи за неговото действително съществуване.

Дали обаче и така прокламираната финансова криза съществува наистина? Ще кажете „да”, иска ли питане, джобовете ни са празни, 13-ата заплата е под въпрос и т.н. Нищо, че никога не сте получавали 13-а заплата. Както и аз. Какво тогава има да се въздържаме от излишни разходи, че ние и без друго едва свързваме двата края. Обществото на изобилието така и не стигна до нас, а вече е в (потребителска) криза.

Къде ти глобализъм, алтерглобализъм...

Само дето сега не ни казват да стягаме коланите и, братя, да не купуваме. Казват ни прагматично, че сме в периферията, където и винаги сме били. Е, по-възпитано, разбира се, банките ни са стабилни и т.н. Не че са възпитани и деликатни, просто сега такова е международното положение.

Та така, реална или виртуална е глобалната криза, като Дядо Мраз – травестирания чичко с бялата брада и чувалчето на гърба? – Преоблякъл се Илия, пак в тия.

Дядото в случая би трябвало да е най-малкото общо кратно на политическата коректност – тъмният предшественик. Дали на обществото на оскъдицата – комунизма, или това на изобилието – ЕС, в края на годината пазарът триумфира в екзотиката – с банани или SMS-и.

И, разбира се, никой не се чуди защо през останалото време не се редим по опашки, или не пращаме благотворителни съобщения за по левче. Ами защото през останалото време банани обикновено нямаше, а SMS-ите хвърчат по предназначение – с надеждата за нов семеен автомобил например.

Големият брат се изчервява при вида на Дядото. Или най-паче се икономисва, за да има (пре)разход. На емоции, или на липсата им…

Но иде новият сезон, да не се безпокоим толкова...
Васил Тоновски