Случващото се със Софиянски и хората около него е пореден пример за синхронни действия между БСП и Иван Костов.
В повечето случаи съвпадат и методите, и целите, и интересите.
И още нещо бие на очи? При това - много важно!
И БСП и партията на Костов са единствените политически организации, които формално погледнато са извън властта, но реално това ни най-малко не намалява ресурсите, с които разполагат.
Това говори не само за смущаващи прилики в публичните (и не до там публични) практики на двете партии - все повече стават опасенията за общ генезис на структурно ниво.
При това говорим не просто за структурите на БСП и Иван-Костовата партия, а за елитите им.

Първата истинска жертва на този порочен съюз беше президента Петър Стоянов.
Много дълго време Стоянов се заблуждаваше (или поне външно не даваше никакви признаци, че е разбрал за какво става дума), че истината за неговата загуба е извън тогавашното СДС. Експрезидентът отказваше да приеме публично известния факт, че преобладаващата част от доносите срещу него бяха разнасяни по редакциите от хора, пряко ангажирани с интересите на Иван Костов.
Тези хора вършеха работата на БСП!

Софиянски обаче се усети навреме. Най-малкото защото имаше пред себе си примера с умишленото съсипване на Петър Стоянов, той успя да консолидира достатъчно ресурс, за да спечели нелеката битка за кметското място в София.
Оказа се обаче, че до спечелването на войната остават още много… стресници по устните. Абсолютно прав е Любомир Павлов, да подозира БСП и костовистите, че са в дъното на атаката срещу Столична общинска банка.
Ужасяващо в случая са методите.

Разбира се, че срещу всеки може да има прокурорска проверка и в края на краищата това и е работата на прокуратурата.
Но да разпитваш човек на системи… това е гавра.
В новата българска история никой друг освен кадри на двете партии (БСП и партията на Иван Костов) не си е позволявал такава ориенталска жестокост и бруталност в преследването на чисто политически цели.
Да си припомняме ли само във Варна колко човешки съдби бяха разбити?
Нищо не е приключило!
Абсолютно нищо!

Просто на домашна почва, от време на време, се намесват и местни корпоративни интереси. На този факт някои му викат специфика.
Така или иначе като отчетем местния колорит (тоест провинциалните групировки), основните силови политически играчи си остават БСП и Иван-Костовата партия.
И едните и другите се точат на властта.
И то в синхрон - първо едните, после другите!
При това се точат най-вече на безконтролните възможности за натиск, които евентуално биха получили, ако спечелят бъдещите парламентарни избори.

Не е за подценяване фактът, че отчитайки манталитета на тези хора, най-вероятните първи жертви ще бъдат… собствените им съидейници.
Специално във Варна няколко са наистина емблематичните примери.
Единият е Пламен Начков - директорът на Регионална служба по заетостта.
Другият е Николай Стоянов – директор на РУСО-Варна.
Първият е дългогодишен общински съветник от БСП, а вторият освен общински съветник даже беше председател на ОС-Варна, предложен от СДС.

Ако утре БСП дойде на власт изобщо не е сигурно, че спечелилата вътрешнопартийната битка клика… ще остави Пламен Начков на работа. В откровен разговор с висш партиен функционер на тази партия, човекът с горчивина призна, че е по-вероятно по-скоро обратното. Въпреки че Начков е с голям опит и определено има нужните управленски качества.

При Николай Стоянов картината е идентична. И опитът му е голям, и никой не се е оплакал, че не си върши работа. За съжаление, развихрилият се напоследък канибализъм в дясно едва ли ще пощади побелелия, видял и патил стар седесарски кадър. Стоянов никога не е минавал за костовист и това го обрича… на пенсия, при всяко друго управление освен това на Симеон Сакскобургготски. Действията на настоящото синьо ръководство сочат, че в името на депутатския рахатлък всичко е позволено. Тоест, както и Начков, Николай Стоянов ще бъде продаден за паница леща. При това от хора, които са му лично задължени!

Известни разлики между БСП и гаулайтерите на Костов, разбира се, има.
Просто в повечето случаи БСП-лидерите са по–рафинирани. Примерно, млад кадър на столетницата пробва интрига във Варненска корабостроителница.
Замесват се синдикален лидер, притурка на столичен вестник и т.н. С един куршум се целят няколко заека. При това най-големият заек не е във вид на натиск срещу БМФ, въпреки че на повърхността излиза, че точно това се цели (инициира се напрежение в корабостроителницата, за да се притисне БМФ, да поръча кораби точно във Варненска корабостроителница). Всъщност истинската цел е репутацията на хората, обещали и изпълнили своето предизборно обещание, за съживяване на морския бизнес във Варна. Тоест - варненските депутати от НДСВ.

Да се отговори на подобна провокация е ужасно лесно.
Варна е град с много митници.
И много интереси.
Незнайно защо информираните в морската столица вече твърдят, че даже изпечен играч като Иван-Костовия Васко Василев (известен повече със звучния прякор Васко “касичката”) бледнее пред напористия млад кадър на столетницата.
А може би е знайно?
Всъщност, те се двете лица на едно и също нещо.
Антон Луков