На 5.09.2002 г. кметът Кирил Йорданов издава заповед под №2255, с която нарежда да се премахне незаконно изграденият търговски обект “Павилион – лятна градина”, разположен върху терен, обособена част към магазин “Черноморец” в Св. Константин. Два месеца преди това, на 2.07.2002 г., с констативен акт №17, съставен от служители на сектор “Строителен надзор”, е установено, че “Павилион – лятна градина” е изграден върху държавна земя с отстъпено право на строеж с приватизационен договор от 9.02.1999 г. Обектът е разположен върху терен – обособена част от земята към магазин “Черноморец”, и представлява масивен бар-плот и тента, стационирани към изграден плочник с площ от 100 кв.м. Павилионът е изграден без съгласието на един от съсобствениците Нина Коева–Памукчиева и без необходимата строителна документация и разрешение за поставяне, в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия, във връзка с чл. 56 от ЗУТ. Извършител на цялото това нарушение е ЕТ ”Сандра – Елвира Керемян”, представлявана от Елвира Бохос Керемян.
В заповедта си кметът поставя срок за доброволно изпълнение – премахване на незаконния обект от Елвира Керемян – 27.09.2002 г. В случай на неизпълнение на заповедта Кирил Йорданов нарежда обектът да бъде премахнат принудително, като в десет последователни точки упоменава всички служби, които трябва да се заемат с това. Заповедта на кмета може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от датата на връчване. Нарушителката Елвира Керемян пропуска обаче срока за обжалване. И тук започва безобразният абсурд – две години дирекцията на Павлин Павлов се прави на разсеяна и не изпълнява заповедта на кмета.

На 11 май 2004 г. в местен ежедневник излиза публикация по темата и още същия ден ЕТ ”Сандра – Елвира Керемян” се сеща да обжалва заповедта на кмета. На 19 май т.г. съсобственичката Нина Памукчиева заедно със съпруга си се среща с кмета Кирил Йорданов, който разглежда всички документи и като юрист отсича: “Ама разбира се, че сте прави! Това е безобразие!” И прави нова резолюция на заповедта си, нареждайки в седемдневен срок заповедта му да бъде изпълнена. Заповед, която подчинените му от дирекция “Обществен ред и сигурност” две години не са изпълнили! Същия ден в 14 ч. Памукчиеви имат среща и с шефа на “Обществен ред и сигурност” Павлин Павлов. Павлов казва: “Щом кметът е наредил, трябва да се изпълни!” Още повече че става ясно, че освен кметската заповед има и актове на РНДСК, по които общинарите не са си мръднали пръста. Павлов оторизира за изпълнение на кметската заповед Георги Ковачев – началник на отдел “Контрол търговия и туризъм”. Георги Ковачев обаче влиза в ролята на пъдаря в поговорката “Царят дава, пъдарят - не”, започва да шикалкави, че Елвира Керемян обжалвала (две години след издаването на кметската заповед) и накрая изрича фундаменталното: “На мен кметът ми е работодател, не ми е началник!”, след което праща в правния отдел на общината жалбата, но без резолюцията на кмета.

Намкьорлъкът на “Обществен ред и сигурност” обаче минава границата, когато на последната сесия има питане към Павлин Павлов за скандалния случай. Павлов стига дотам, че твърди, че нищо не знае за него. Очевидно на Павлин Павлов му е удобно да не помни нищо по този незаконен строеж. Защо ли? Какво ли прави тогава “Обществен ред и сигурност”, след като още през 2003 г. се нарояват купища временни преместваями обекти пак на същото място. Памукчиева пише жалба до РДНСК и за чест на дирекцията на 16.12.2003 г. тя излиза със становище, че тухлен бар-плот, метален сгъваем сенник, метална тента от винкелна конструкция, уширение на обходната пътека пред южния вход на магазин “Черноморец”, щанд с навес, метална друга конструкция, метална и дървена и сергия, щанд с навес са преместваеми обекти и от компетенцията на общината е да извърши проверка и да се произнесе.

Становището на РДНСК обаче потъва пет месеца в чекмеджето на общинарката Румяна Иванова – началник на сектор по контрол на търговската дейност.

След скандал от страна на Памукчиеви внезапно документът “се намира” едва на 20 април т.г. На 21 април Памукчиеви правят поредната среща с шефа на “Обществен ред и сигурност” Павлин Павлов, който вместо да изпълни заповедта на кмета, събира при себе си господата от дирекцията си Якимов, Ковачев и Стойчо Бакалов. Якимов се обръща към Памукчиеви с думите: “Дайте да забравим случая! Дайте да бъдем градивни, до три дни ще изпълним заповедта на кмета…” Нали се сещате, че и тези три дни минават и никой не си мърда пръста да изпълни кметската заповед за премахване на незаконния обект. Дори нещо повече – на същата дата 21.04.т.г. недосегаемата Керемян строи и нови преместваеми обекти. Абсурдът продължава обаче с пълна пара. На 28.05 т.г. г-н Якимов го обзема внезапно осенение, че незаконният обект на ЕТ ”Сандра – Елвира Керемян” бил частен имот! Как изведнъж след толкова време решиха, че е частен имот, не става много ясно. Главната юрисконсултка на общината пък Румяна Георгиева вместо да даде сносен отговор на Памукчиеви, ги пита как може общината да премахва обекти в частен имот.

Щом юрисконсултът на общината не познава наредбите, тогава какво да кажем за останалите общинари.

Никой от същите всезнайковци от общината не обръща внимание и на становището на главния архитект Лиляна Куцарова, която черно ня бяло пише, че не е одобрявана схема по чл. 56 от ЗУТ за този район от Св. Константин, а искането на ЕТ ”Сандра – Елвира Керемян” за одобряване на схема за преместваеми обекти е било разгледано на заседание на ЕСУТ и същото не е било уважено. Наредбата за поставяне на търговски обекти е още по-категорична, за сведение на общинарската юристка, която би трябвало да знае чл. 6, ал. 13 от същата тази наредба. В същия този член е описана цялата процедура как може да се строи търговски обект в частни поземлени имоти. И това, че имотът е частен, не го освобождава от одобрение на ЕСУТ или издаване на разрешение, подписано от зам.-кмета на Варна.
Тук не става дума и за съсобствени отношения, които да се решат в съда по гражданскоправен път. Тук става реч, че общината е стигнала дотам, че не може да контролира собствените си заповеди.

Две години дирекция “Обществен ред и сигурност” не изпълнява заповед на кмета – и това ако не е подигравка, здраве му кажи!

Това е безобразие! – връщаме се на думите на кмета Кирил Йорданов. А не е ли безобразие, че самият кмет няма механизми, по които да накаже всички онези, които не са си свършили работата по този случай. Не е ли безобразие, че очевидно нечии интереси, стоящи зад фасадата на едноличния търговец, са подслонени под опънатия чадър на павлинпавловската дирекция. И колко още незаконни обекти трябва да бъдат построени на същия този терен, някои от които опасни, за да се сети кметът, че не е достатъчно само да каже “Безобразие!”, а да поеме отговорност за безотговорността на подчинените си.
Две години няма сила, която да накара общинари да изпълнят кметска заповед. Какво означава това – че Павлин Павлов е по-силен от кмета? Или че кметът мълчаливо се прави на съгласен, че Павлин Павлов не му изпълнява заповедта?
Изберете сами. И не забравяйте да изчислите цената на бездействието. И на мълчанието.

Виктор Костов
“167 часа Варна”