По поречието на Дунав става ясно, защо много хора в България и Румъния искат на всяка цена страните им да се присъединят към ЕС, се казва в коментар на Гервалд Хертер за Дойче веле.

Обществени средства, потъващи в тъмни канали, незаконно строителство в близост до реките, нелегални пясъчни кариери, изсечени гори и служители, които не информират хората. България и Румъния напъват идната година да се присъединят към ЕС. Природните катастрофи обаче също нагледно показват къде са големите дефицити у двете страни-кандидати.

Обществените управи функционират много по-лошо отколкото на Запад. Многото нископлатени чиновници явно не желаят да видят сигналите на времето, поне до собственото си пенсиониране. Корупцията и подкупността са широко разпространени, а интересите на обществото остават загърбени. А борбата срещу сегашните наводнения едва ли може да бъде знак за европейска зрялост.

От Железни врата до делтата на Черно море Дунав протича на повече от 1 000 километра покрай Румъния и България. В Румъния навсякъде Дунав е излязъл от коритото си. Катастрофата беше предвидима, измеренията й обаче-не. Денонощно румънски войници се борят със стихията. Пълнят се чували с пясък, за да се укрепят дигите, помпите работят също денонощно, някои диги се взривяват, за да може водата да залее селскостопански площи, а не селищата. Това е общата картина. Който обаче се вгледа по-внимателно забелязва и разликите.

В Румъния много хора отказват да бъдат евакуирани, въпреки че са приканени от властите. В България пък крадат чувалите с пясък. Когато България и Румъния се присъединят към ЕС, десетилетия наред ще си останат най-бедните страни-членки. Този факт обяснява много неща. Ако дребните селски стопани в Румъния напуснат калените си къщурки, те действително ще бъдат изправени пред нищото. Тези хора нито имат банкова сметка, нито кола, най-много някоя стара каручка, няколко кокошки и дребен добитък. За мнозина румънци това е цялото им състояние.

В България не се крадат само чувалите с пясък. Човек сериозно може да се заблуди и по пътищата, особено по поречието на Дунав, защото няма пътни знаци. Демонтирането им, претопяването им и даването им на вторични суровини за значителна част от хората явно е единственият източник на доходи. Пълноправното членство в ЕС не е гаранция за благосъстояние. Пълноправното членство също не може да намали последиците от природните бедствия. Голяма част от хората в България и Румъния обаче съзират в пълноправното членство единственият начин решително да се променят отношенията в техните страни, политиката, правосъдието и властите да тръгнат в правия път. А колко необходимо е това, се вижда тези дни по поречието на Дунав.
БГНЕС