В политиката се завръща Костов, Командира, днешният Стамболов, най-успешният премиер.
Как дойде на власт през 1997г.? Ако се върнете към януарските събития, ще видите, че Костов го няма до самата кулминация на протестите. И изведнъж по средата на януари и той слага синята превръзка на чело - всичко вече е ясно, няма страшно, полицията не брани властта, властта е на земята - трябва само да се наведеш да я вземеш, без риск, без да си я очаквал. Даже без да си я искал.

Само половин година преди това Костов прави бутафорен вот на недоверие на Виденов. И понеже иска вотът да не успее, инструктира 11 души от СДС да гласуват "за" Виденов. Точно 11, защото Обединението за социалдемокрация в БСП беше 11 души и се предполагаше, че те ще гласуват “против”. Те обаче гласуваха "за" и Виденов получи повече гласове, отколкото беше групата му, защото за него гласуваха Костовите хора. Те правеха вотове, но не искаха властта - те просто чакаха Виденов да се провали, все едно им беше, че с него се проваля и България. Колкото по-лошо, толкова по-добре за тях. Така и стана.

Костов чакаше до последно, колебаеше се. Както се колебаеше къде да бъде през 1990г. в БСП или в СДС, къде плащат повече (спомен на Желев), струва ли си да се захваща със СДС след Филип Димитров, безопасно ли е да застане пред тълпата през 1997г.
Оказва се, че българската публика добре поема такива номера. Затова сега ни представя още един - ”от едни чатове по интер-нет”, “от едно общуване на млади хора”*, от дума на дума се готви партия, която моли Костов да я оглави.
Той пак се колебае. Има много съображения. Чете Конфуций. (Взеха да го четат и 29-мата съвсем заприличаха на ученици.)

Той не иска да пие повече горчиви чаши. Той обаче не иска и да изпусне момента.
Чета речта на Костов от събранието в София. Често повтаря думите "смелост" и "решителност". Когато някой натрапва тези думи, причината е страх и колебливост. Чувала съм, че мъжете, които много говорят за женските си похождения, имали проблеми в тази област. Така е и в политиката със "смелостта" и "решимостта". Историята разказва за тиранични управници, които зад яростна категоричност крият страх и параноя, несигурност, липса на любов. С любовта в нашия случай е различно. Сред слушателите е "малкото войниче", другарката в живота на Костов, негова защита и утеха. Но тя е една и е мъничка. А враговете, както знаем, са много.

"Строени като войничета" са и покаралите (благодарение на Костов) лозови насаждения в Евксиноград. Ако любимото същество и зелените кълнчета са войничета, какво ли става тука? Истинска война. "Има нещо като коалиция срещу тези, които са в залата". Тези в залата са добрите. А кой е врагът? Ръководството на СДС. Защо? Защото не го "защити" и "реабилитира".
Когато човек е страхлив, той плаче за защита, иска някой непрекъснато да му казва, че е прав, че няма да му се случи нищо лошо.

Днес човекът, който казваше: "Аз определям дневния ред", се чувства преследван.
За да бъде "реабилитиран", други трябва да забравят политическите чистки, преследвания, подслушвания, ремедетата, запушването на устата на опонента, заплахите и душенето на бизнеса, опита да счупи етническата формула с платени фигури, сливането на СДС с държавата.
Е, как няма да те е страх, ако си направил всичко това?
Виза Недялкова
в-к “24 часа”, 26 февруари 2004г.

---

* В кавички са цитати от реч на Костов.