Ако искате вярвайте, но се оказа, че съм задал въпроси на Първанов и без да съм бил на пресконференцията му. Ето какво написах на 7 март в статията си

“ С импийчмънт няма да го капичнат, стряска се от драми със стенограми”:

“Първанов не за първи път се опитва да замита следи. Някой обаче трябва да се поинтересува кой и защо стреля по негови съветници. Освен за Манол Велев, особено интересно ще бъде да се разбере нещичко и за Емил Кюлев. Застреляха го демонстративно на т.н. “правителствено трасе”, на самия бул. “България” посред бял ден. Застреляха го пред всички околни, само не и пред…охранителните камери на това трасе. Защото стрелците са знаели изключително точно къде са онези няколко метра извън техния обсег на кръстовището с бул. “Димитър Несторов”. Кой ли би могъл да познава толкова перфектно охранителната система по трасето?
И какво направи тогава Първанов? Още същият ден на практика сложи вето върху разследването на всяка версия за убийството, свързана с бизнеса на собственика на банка ДЗИ.
Не беше изстинал трупът от осмото поредно показно убийство от такъв род в рамките на два месеца и трима души на върха на държавата светкавично и публично декларираха, че Кюлев е бил “чист” в бизнеса си – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и самият Първанов. Ето какво заяви Филчев ( преразказано и от останали двама пред медиите):
“Бизнесът на покойния Емил Кюлев е чист, след като той не се занимава с организирана престъпност, очевидно неговото убийство не може да бъде обяснено със стандартните до този момент обяснения. Това не е част от борбата за наркопазарите, това не е част от борбата за овладяване на контрабандни канали. Ясно е за мене, това действие има политическа окраска”, беше категоричен главният прокурор Никола Филчев.
На Филчев, както се вижда, му било ясно и без разследване. Но какво стои зад това канонизиране в светец на банкера Кюлев – вторият по богатство българин и пръв сред олигарсите от обкръжението на Първанов?
Ако Борисов иска да отвори това криминално досие, от него ще потече доста интересна икономическа информация. Нали това иска Първанов? А и самият Първанов може да даде безценна информация. Защото е разговарял с Кюлев надълго и нашироко часове преди да бъде застрелян. Доколкото ми е известно след разговора Кюлев е променил плановете си да пътува в чужбина. И остава (завинаги) в България – пада на прострелян на бул. “България”.
Дали си пази стенограмата Първанов? И ако я има – защо не ни я покаже, щом е такъв борец за прозрачност?”.

И ето, че в сбит вид този въпрос прозвуча на пресконференцията. “Някой” го попита. И този някой не е кой да е, а вътрешният министър Цветанов ( чрез паралелно свое медийно изявление).

Първанов се направи, че не е чул конкретния въпрос и взе да отговаря на друг…мой въпрос, зададен още по-отдавна и също толкова задочно. Ни в клин ни в ръкав започна да обяснява как не е виждал очите на Маргините – именно това бях написал, че ги е виждал на вечеря при общия им приятел Евгений Узунов през 2003 г. После Красимир Премянов ме коригира, че на тази вечеря всъщност е бил Маджо!

Тук Първанов допусна няколко грешки едновременно. Прояви се като неук политик. Има си стандартна процедура да не се отговаря на цитати, без да си се уверил в тяхната достоверност. Когато го провокираха да коментира казаното от Цветанов, спокойно можеше да откаже коментар, преди да се запознае с точния цитат. Само че Първанов никак не беше спокоен. Реакцията му го издаде. Страхотно му пролича смущението– включително чрез произнасянето на откровената глупост, че неговата охрана не можела да проверява какви хора имало някъде, където ходи. И какво общо имаше това с въпроса за убийството Кюлев? Нищо. Освен фактът, че и двете теми бяха повдигнати в интернет от един и същи източник – същият, комуто се наложи да напусне Би Ти Ви, задавайки трети въпрос през 2006 г.

Ако не друго, стана видно колко кух е митът за “обиграния политик” Първанов. Когато трябва да заложи капан и да стреля в гръб, да срита падналия, явно е майстор. Но елементарни ситуации, както тази , отигра катастрофално!
Иво Инджев /ivo.bg