Ситуацията в НДСВ – Варна, е нервна. Засега това е определението, което може да се счита за най-точно. Според наблюдателите на процесите в морската столица организацията е на кръстопът. Единият път води до истерична ескалация на вътрешнопартийното напрежение и разпад, а другият - до овладяване на страстите и намиране на разумен компромис, въз основа на общност на интересите.

За всички е ясно, че имаше податки за вътрешни противоборства далеч преди скандалния трети конгрес на НДСВ в София. Именно този конгрес обаче извади от релсите всички, които по един или друг начин са свързани с жълтата партия. Факт е, че бе направен опит за цялостно пренареждане на позициите в партията. По-опитните в апаратните игри моментално разбраха, че след “А”, идва “Б” и така до “Я”. Конгресните решения засягат не просто Пламен Панайотов и депутатската група - съвсем логично на прицел вече са областните координатори, общинските координатори и т.н.

Варна не е изолиран остров и изострянето на проблемите на местната организация не закъсня. Още повече, че под повърхността тлееха конфликти с многогодишна давност. Ако случайно решите да ползвате услугите на търсачката “Гугъл” и напишете името на народния представител Анелия Атанасова, едва ли е случайност, че първото нещо, което се набива на очи, е интервю със заглавие “Борислав Ралчев е политическо недоносче”. Доколко самата Атанасова е политически (и политологичен) гигант, е съвсем отделна тема. Целта на този анализ не е сравнение между умствения багаж на варненските депутати от НДСВ, просто защото такъв анализ ще се изчерпи с едно изречение. Несходството в характерите обаче е един от безспорните фактори за началото на конфликта. Съвсем нормално е впоследствие да се появят и несходства в интересите, целите, съюзниците и т.н.

Към днешна дата картината във Варна има следния вид: лобито на Милен Велчев залага на Анелия Атанасова, Яни Янев и Деница Димитрова.Техен фаворит за областен координатор и шеф на предизборния щаб за местните избори е общинският координатор Никола Николов. Лобито на Пламен Панайотов разчита на Борислав Ралчев, Стефан Минков и областния координатор Снежана Донева, която е техен фаворит за шеф на кампанията за местните избори. Трета страна в спора се явява Николай Василев, който засега демонстрира равноотдалеченост от двата лагера.Изненадващо и за двата лагера точно в разгара на най-горещите страсти цъфна името на координатора на район“Одесос” - Слави Славов, който минава за “компромисен” кандидат за шеф на кампанията.

Както винаги при подобни кризи много важен е един “страничен” момент, а именно как другите възприемат преките участници в противоборствата. Ако приемем, че в светлината на местните избори цялото общество в морската столица е разделено по оста “за” и “против” настоящия варненски кмет Кирил Йорданов, веднага става ясно кой в НДСВ как е възприеман от политически ангажираните хора във Варна. Лагерът “Атанасова” безспорно се брои за прокметски. И обратното - Ралчев го броят за опозиция на Йорданов.

Дотук обществените нагласи за лидерите в НДСВ – Варна, и реалността в НДСВ – Варна, горе-долу съвпадат.
И още нещо много важно! Общинските координатори във Варненска област и кметовете на Аврен и Девня демонстрират лоялност към Ралчев и влиянието му върху организацията във Варна се счита за незаобиколимо. Неслучайно и лидерите на левицата, и лидерите на десницата преговарят именно с Ралчев.

Интересното в случая е, че погледната от София, ситуацията изглежда по идентичен начин. В центъра на битката за Варна е пак Борислав Ралчев. Всички останали се възприемат като оръжие, придатък, съюзник, противник и т.н., но не и като цел!

Според сценария, по който се развиват подобни конфликти, много често времето се оказва ключов фактор и както винаги ключовите събития ще се развият в София. Не е тайна, че в опозиционно настроената група от жълти депутати са събрани изключителни личности с много сериозни професионални постижения и житейски опит. Между другото, истинският лидер на жълтите депутати не е Пламен Панайотов, а друг един известен варненец - Даниел Вълчев. Очевидно е, че групата на опозиционерите си е поставила за цел да се превърне в ключов фактор за стабилността на тройната коалиция. Засега Сергей Станишев разчита да балансира натиска от страна на ДПС и двамата Руменовци от собствената му партия с помощта на Царя. Царят без депутати обаче е безполезен. Само ако Симеон овладее процесите в собствената си парламентарна група, ще има шансове да запази мястото си в родната политика. При така стеклите се обстоятелства не е изключено още наесен центърът на властта в НДСВ да се премести от “Врабча” към площад “Народно събрание”.

Разбира се, до горещата политическа есен остава все още достатъчно време за маневри и в двата лагера. Много важен момент ще бъде решението на съда, относно законността на третия конгрес на НДСВ. Без такова решение т.нар. ново ръководство на НДСВ, начело с Милен Велчев, никога няма да получи реална легитимност. Действията му винаги ще са уязвими и в крайна сметка ще се срути цялата постройка.

Точно тук е мястото за твърдение от рода на “Всяка партия трябва да има своя Бисеров!”. Факт е, че Илчо Дуганов е много (ама много) далеч от гения на Сивия кардинал. Какво са обещавали той и Милен Велчев на Царя, не знаем със сигурност, но не е трудно да се досетим. Не само че са гарантирали безпроблемно смяна на властите, но са и обещали рейтингов ренесанс за НДСВ и Царя в социологическите проучвания. Към днешна дата не се е случило нито едното, нито другото. Даже напротив! Не е сигурно кой точно управлява на “Врабча”, а и рейтингите на НДСВ не са мръднали.
Нещо повече! Под въпрос вече е най-важната част от митологията за Симеон Сакскобургготски - че играе най-малко няколко хода напред.

Патовата ситуация в София се проектира и в провинцията. Без подкрепата на Велчев, Анелия Атанасова и хората й нямат никакви шансове срещу Борислав Ралчев. Не им достига най-важното – липсва им стойностна кауза. Всички в НДСВ – Варна, помнят арогантното държание на Анелия Атанасова, която преди парламентарните избори през 2005 г. заяви пред общинските координатори във Варненска област, че нямала нужда от техните услуги, за да спечели изборите. Хората бяха искрено възмутени и само тактът и търпението на Стефан Минков спасиха положението. Яни Янев пък стана областен управител, благодарение на подкрепата на Борислав Ралчев и това се знае не само от варненци. Излиза, че лоялността на варненската организация на НДСВ към Ралчев не се крепи на изключителните му качества (всеки друг на негово място ще изглежда като библейски мъдрец при сравнение с Анелия Атанасова). Просто Борислав Ралчев се възприема от членовете на НДСВ – Варна, като носител на идеята на НДСВ във Варна, а опонентите му са в неизгодната позиция на неблагодарници. Последните действия на групата на Атанасова още повече втвърдиха партийния актив. В невъзможността си да уязвят Ралчев, Атанасова и Янев погнаха областния координатор Снежана Донева. Опитите за смяната на Донева не са от вчера, но след скандалния трети конгрес на НДСВ отново се засилиха. Виждайки какво става с Донева, всички останали общински координатори във Варненска област си дават сметка, че не след дълго лисицата ще овършее и техния кокошарник.
И са прави.

Самата Снежана Донева винаги е била просто изпълнител и никога нищо не е зависило чак толкова от нея, че да заслужава подобна злостна вендета.Удрят я не защото трябва, а за да ударят Ралчев. И след всеки удар тя става все по-симпатична на запознатите със ситуацията. А удрящите - все по-жалки.

На всичкото отгоре, през изтеклата седмица на обществеността стана достояние новината, че по идея на Илчо Дуганов е изготвен списък за подмяна на много други партийни функционери в провинцията. Шмекерията не мина, но горчилката остана. Самият факт, че инсценировката с този списък бе изиграна толкова некадърно, говори колко далеч от Бисеров е Дуганов. Ако преди имаше някакви шансове партийните функционери да бъдат отстрелвани един по един, след този нелеп опит за “окончателно” решение е трудно да се помисли за безболезнена смяна дори на председател на местен клуб в някой краен квартал. Скандалът ще е гарантиран просто защото никой не обича униженията! Особено когато “правосъдие” раздават посредствени хорица с жалък умствен багаж.
Хладнокръвният анализ на ситуацията във Варна обаче изисква много повече от анализ на чувствата и страстите в НДСВ. Защото на карта е заложено нещо доста по-важно от проблемите с егото на Анелия Атанасова.
Пред Борислав Ралчев стои на практика много трудна за разрешаване дилема. Ако на предстоящите местни избори тройната коалиция изгуби в София, Пловдив, Варна и Бургас, ще се окаже, че извънредните парламентарни избори не са чак такъв мираж. Особено тежък ще е ударът във Варна. А точно сега извънредните избори са нежелани от всички, с изключение на ГЕРБ и „Атака”. Вдясно имат нужда от време, за да се съвземат след погрома на президентските избори и евроизборите. Вляво пък се надяват, че времето ще изяде рейтинга на Бойко Борисов и ще смекчи политиката на „Атака”. На парламентарната група на НДСВ пък още повече й трябва време, за да се наложи като ключов фактор за стабилността на тройната коалиция. Погледнато от тази гледна точка, на НДСВ – Варна, не му трябва конфликт с Кирил Йорданов.

От другата страна е изкушението за общи действия срещу настоящия варненски кмет. Уравнението е просто – десницата, НДСВ и ГЕРБ срещу Кирил Йорданов. Стигне ли се до втори тур - я камилата, я камиларя.
Схемата има само една слабост - прекалено много участници. При това всички са безусловно необходими. И всеки е имал проблеми с другия – СДС с ДСБ, ДСБ с НДСВ и т.н. Ще поживеем, ще видим. Ако томахавките вдясно и в центъра бъдат заровени, тогава е много вероятно битката за Варна да стане сериозна.
АНТОН СТЕФАНОВ