В общинската атмосфера блуждаят двама корифеи на фундаменталната мисъл, които се надпреварват кой да сътвори по-голяма тъпотия. Единият е корифеят на спортната мисъл Петър Пасев. Другият, който му диша във врата по абсурдни действия, е корифеят на културтрегерството във Варна Панко Анчев. “167 часа Варна” успя да се сдобие с един от последните бисери на нестихващата страст на Панко Анчев да покаже, че може да пише. В случая – писмо до кмета Кирил Йорданов.

Председателят на комисията по култура в Общинския съвет, червения другар Панко Анчев, който някога литературна Варна наричаше “сатрап на варненската литература” заради дейността му като директор на издателството в града, е написал едно удивително писмо до кмета, коeто си заслужава детайлно анализиране. Първото, което буди изумление, е, че човекът, който ръководи така да се каже културата на Варна, не може да напише правилно името на зам.-кмета по култура. Вместо Костадин другарят Панко Анчев пише в качеството си на “писател” Констадин.

Да приемем обаче, че салиеровските пръстчета на Панко Анчев са се разтреперали от обзелата го внезапна храброст да поиска оставката на зам.-кмет. Това наистина е постижение в богатата житейска биография на другаря Панко. Чак съм удивена как този безличен културтрегер, който цял живот е слугувал на големите другари, е взел такова решение – да поиска отстраняването от длъжност на зам.-кмета по култура. И даже да се е подписал под искането си. Какво ли не прави завистта и злобичката на войнстващото бездарие, Господи!

И така да проследим клокочещите страсти на другаря Панко Анчев. Защо той иска оставката на зам.-кмета Костадин Бандутов? От вестниците културтрегерът научил, че кметът Кирил Йорданов е учредил специална своя награда. “Бих приел това Ви решение, ако вече не съществуваше награда “Варна”, пише мазно Панко Анчев. И веднага изплюва камъчето, което гложди душичката му: “Още по-смущаващо е, че първите отличия Вие решавате да връчите на поета Валери Станков и на архитектите Владимир Попов и Красимир Петров.” Ами сега? Тези творци били предложени за награда “Варна”, но не събрали необходимите гласове от журито. Кое жури, питате смаяни. Ама как кое, журито на другаря Панко Анчев, журито, което, що се отнася до литературните награди, се ръководи лично от неговата диригентска палка. Години наред точно Панко Анчев и измислената му кохорта обезличи и сведе до позор връчването на наградите “Варна”.

Благодарение именно на другаря Панко стана отчайващо ясно, че за да получиш награда “Варна”, трябва да си умрял.

Въпреки че към комисията по култура в Общинския съвет полетя предложение от Съюза на българските писатели именно Валери Станков да бъде удостоен с награда “Варна”, Панко Анчев като един хилав матрос застана на амбразурата и викна гороломно: “Валери Станков ли? Кой е тоя Валери Станков? Ние тук си имаме мъртъвци и докато не ги окичим с медали, Валери Станков да го…” Това, разбира се, е въображаемата мисъл на другаря Панко, но тя така е пропила мозъчето му, че се стигна дотам един поет да предизвика оставката на един зам.-кмет. Панко Анчев пише в писмото си до кмета, че възприема учредените награди на негово име “като провокация”. Ако председателят на комисията по култура в Общинския съвет наистина принципно се бе възмутил от скудоумието управниците на Варна да раздават награди под път и над път като на “Златният Орфей”, щях да му сваля шапка. Другарят Панко обаче не се води от никакви принципи, а единствено от личната си омраза към Валери Станков и изобщо към таланта. Разбираемо е и трябва да бъде простено, ако сме широкоскроени – некадърността винаги е била завистлива и дребнава, но когато тя на всичкото отгоре и управлява, тежко и горко на този град.
След като обрисува скучно мотивите си, председателят на комисията по култура настоява Кирил Йорданов да освободи от длъжност Костадин Бандутов, “който очевидно Ви е подвел във Вашите действия”. След като е написал това изречение, Панко Анчев очевидно не е спал три дни и три нощи. Бродел е потен из апартамента си и с разтреперан глас се е чудил – брех, аз ли съм това “Смело сърце” на Мел Гибсън, или не съм аз? И за да не изпадне от каруцата на благоволението на властта в лицето на кмета, другарят

Панко прави такъв близачески метан на Кирил Йорданов, че върхът на езика му би трябвало да стане пожизнена реклама на сладоледите “Делта”.

Ах, кмете, пише другарят Панко в последния пасаж, ама вие да не си мислите, че аз нямам готовност да работя за вас ден и нощ, ама моля ви се, нямайте никакви съмнения, аз ще работя за вашата администрация и като общински съветник, и като писател, убеден съм във вашата искреност, обаче не мога да не реагирам… Пфу! Такова противно и мазно лигавотене би могъл да демонстрира единствено другият корифей на фундаменталната мисъл, за когото писахме по-горе.
Панко Анчев обаче е писател. Не е чукча. Той бил писател?! Някой да е чел стихосбирка, роман или разказ, написан от другаря Панко? За сведение на тези, които съвсем оправдано не знаят кое е лицето Анчев, ще напомним, че той е един литературен критик, а литературният критик никога не е бил писател, нито от него изобщо става такъв. Другарят Панко цял живот е бил слуга на червената власт и дълги години ръководеше варненското издателство “Георги Бакалов”. В резултат десетки варненски поети и писатели не издадоха книги там, а имаше дори един творец, на когото Панко Анчев му връща книгата 18 пъти, така и не я издаде и с цялото си нахалство днес му ходи на… премиерите на книгите и чупи китки.
Другарят Панко нашумя и в един невъобразим скандал с председателя на Сюза на българските писатели, заради което един колега точно в целта го

възвиси с култовата фраза: “Всички пияни, само Панко Анчев тавряз!”

Не стига че завлече с пари руското консулство за някакъв фундаментален сборник, но и същият Анчев, който тежи петдесет кила с мокри дрехи, обяви публично, че изнесъл на гръб “пияния” шеф на СБП Кольо Радев от обителта на братушките.
Днес “храбрият оловен войник” Панко Анчев иска главата на зам.-кмета по култура Костадин Бандутов. И то не заради нещо друго, ами защото гадният, омразен, на нищо неприличащ, но безумно талантлив Валери Станков бил взел наградата на кмета.
Аз ще продължавам да питам непрекъснато като журналист, чиято мисия е да бъде опозиция на всяка власт, как е възможно товарищ като Панко Анчев да оглавява комисията по култура в Общинския съвет. Бих застанала зад всяко принципно решение, ако то касае наистина промяна в идиотските правила за определяне на наградените, но когато това става само в името на избиване на комплексите на един човек със съмнителен талант, цялата тази история мирише на гадно.
Кметът може да има хиляди кусури, Бандутов също, въпросът с купищата награди би трябвало да бъде вкаран в коректни правила на играта, но водевилът, който разиграва Панко Анчев, е възмутителен.

Щял бил да бойкотира 24 май? И какво? Да не би да вържем черно, че Панко Анчев няма да го има на трубуната?

Още по-отвратително е, че властта позволи именно този човек да се разпорежда кой е талантлив в този град и кой не.
За нас е чест, че Панко Анчев не ни награждава. Защото няма по-голяма награда от тази “Да каже нявга народа…”
В този живот има два варианта - или си Пишурката, или си Ботев. Средният остава за другаря Панко.

Веселина Томова
“167 часа Варна”