В продължение на много столетия официално приетата научна доктрина твърдо отстоявала твърдението, че Земята е център на Вселената и всичко се върти около нея.
Когато станала ясна грешката, разочароването на всички било толкова голямо, че един от най най-ярките учени на своето време (Джордано Бруно 1548-1600) бил изгорен на клада. При това, ако изхождаме от печалния опит на човечеството свързан с т.нар. “психология на тълпата”, най-вероятно след жестоката смърт на Джордано Бруно е настъпило… всеобщо облекчение.

И до ден днешен остава непонятна тази страст, с която хората отстояват правото си да бъдат “солта на земята” (светата Библия) и “център на вселената” (Птолемей). За съжаление човешката дребнавост има и своите още по-жалки напъни за универсалност.
Ако случайно зададете “правилният” въпрос ще се убедите, че болшинството българи твърдо вярват, че са най-яките копелета на света, чукат като африкански лъвове и са естествено надарени от самия Господ. Българките пък са най-страшните мадами, а децата ни са най-умните и т.н.

Ами Варна? Както един познат казва, в чужбина всички българи казват, че са от България, само варненци гордо отсичат – от Варна съм!
Покрай разправиите около местните избори от далечната 1999 г. жителите на т.нар. морска столица са твърдо убедени, че националната политика, съдбините на държавата (а защо не и на Европа, Светът и Вселената) се решават във Варна. Смешното в случая е, че сагата за нещастния край на един глупак в Нова Зеландия и последиците от цялата дандания вече се схващат едва ли не като аксиома за национална значимост.
И понеже наближават парламентарните избори… започват едни сложни приказки за листи, за водачи на листи, места в листите и т.н.

Както един колега образно се изразява, някои хора вече са еволюирали и представляват нов етап от развитието на човечеството – тоест, не дишат някакъв си обикновен морски въздух, а… интриги.
И наистина, цялата пасмина провинциални интриганти сега е в стихията си. Местните нарциси се любуват на собственото си величие, изразяващо се в “абсолютно верни и неподлежащи на съмнение прогнози”. Ще каже човек, че Царят, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, Иван Костов и т.н., цял ден си нямат друга работа и мислят за Варна и варненските си листи. И не стига, че мислят, ами и споделят с точно определени хора най-важните си тайни, които (изобщо не се съмнявайте) са свързани (както се досещате) именно с… Варна.

Истината, разбира се, е доста по-прозаична.
Безспорно Варна е много важен град и за управляващи и за опозиция. Само че също толкова важни са и Пловдив, и Бургас, и Русе. Да не говорим за София, където реално се решават съдбините на нацията.

Варна просто е едно място добро за живеене, с относително по-висок стандарт на живот и по-малка безработица. Иначе нищо кой знае какво не ни отличава. Доста е вероятно, например, бизнесът във Варна да е по-ефективен отколкото във вътрешността на страната заради простичкият факт, че в града и околностите има много… митници. Да не си помислите, че край морето някой се е преуморил от работа, а производителността на труда е същата като тази в IBM. Ако се замисли човек, в Свиленград стандарта на живот сигурно е още по–висок и бизнеса е още по-ефективен. Странно! Ама и в Свиленград си ги биваше интригите на последните избори. Нищо че залогът беше кметското място и, формално погледнато, кметът би трябвало да няма нищо общо с пограничния контрол и митниците.
Защо ли нещата са толкова еднакви?

Ако попитате местните в този град, превърнал се в символ номер 1 на безсмъртния митничарски фолклор, бъдете сигурни, че и те най-голям го вадят. При това най-голям не просто в България - Слънчевата система тясна е за техните разкрепостени души.

Разбира се, истината има и още поне една страна. В градове като Варна и Бургас просто е много… по-лесно. Буквално всичко е по–лесно. Водач на листа на управляващите казва “…безработицата е ниска”. И е вярно. Водач на опозицията казва “…ако ние дойдем на власт безработицата ще е ниска”. И никой не лъже. И в двата случая твърдението е вярно. На всичкото отгоре винаги ще се намери поне едно проучване, според което безработицата в съседен Добрич е много по-висока.

В този град, в който аз съм роден, общо взето каквото и да се каже, все ще е вярно, а нещата стават някак от само себе си.
Затова и този, който си позволи резки движения, обикновено губи. Поне това показва неумолимата статистика.

И понеже тази проста истина започва да се възприема от повечето политици в града, цялата интригантска пасмина във Варна буквално се тресе от напълно разбираемо негодувание. Не 70 милиона, най-малко 700 милиона (при това не някакви си български левове, а най-малкото британски паундове) ще си сменят притежателите в близките три месеца.

Изборите безспорно са важни. Някои ги определят като решаващи, но това го слушам от 1990 г. Уж изборите все са изключително важни и решаващи, а пък на нормалните хора им е все тая.
Добрата новина е, че напоследък се забелязва един много важен процес на нормализация и в политическите среди. Повечето от изявените политически лидери във Варна определено бяха трудно заобиколим фактор в професиите си, а защо не и в делата на града, далеч преди да станат политици (Борислав Ралчев, Стефан Минков, Наско Рафайлов, Петър Димитров, Апостол Димитров, Аврам Тодоров, Кирил Йорданов, Красимир Премянов, Благой Димитров, Янко Станев, Христо Кирчев и т.н.). Някой пък като Николай Василев, Николай Младенов и Борислав Гуцанов просто са млади и няма защо да се вглеждаме в миналото им. Със сигурност всички те ще си останат фактори и за в бъдеще (каквото и да е то). С редки изключения доходите им също не са зависими от политиката (всъщност, от горе изброените нито един не разчита на депутатската заплата). Освен това Варненски многомандатен район излъчва все по-голям брой депутати. Като се замисли човек, място има за почти всички. Който сам си е създал неумолими врагове (в резултат, примерно, на доноси до партийната централа и отваряне на война с местните структури на собствената си партия), няма как да разчита на разумен изход от възможни преговори.

Всички останали, просто се мразят един друг, но това не е болка за умиране.
В края на краищата в една листа не се влиза по любов, а изходът от самите избори е нещо много по-малко фатално от един брак, например. Пък и нека не забравяме, че варненският политически гений роди такъв политически титан на парламентаризма като безспорно най-колоритния народен представител към настоящият момент – Иван Козовски.
Ако случайно пламне някаква по-особена любовна връзка между депутатите, има кой да коментира.
Самият коментар със сигурност ще бъде и цветен и широкоекранен.

Антон Луков