Докато в парламента се разливаше шампанско по повод гласуването на новото правителство, един човек стоеше встрани от общата еуфория. Ако беше представител на опозицията или пък обиден редови депутат, сигурно никой нямаше да го забележи. Само че това беше лидерът на ДПС Ахмед Доган един от най-опитните политици в страната, най-дълго задържалият се на върха партиен лидер. Човекът, който чрез всевъзможни политически финтове успя да накара социалистите да го приемат за неизбежния партньор, че дори принуди и жълтите да преглътнат участието му в новия кабинет. На всичкото отгоре се пребори движението му да получи министерствата, през които ще минават най-много пари през следващите 4 г. Взе екологията и земеделието, в които ще постъпват огромни средства от европейските фондове. Спечели и бедствията и авариите, чийто ресурс през следващата година се очаква да е над 1 милиард лева.

Освен това има най-многобройната си парламентарна група от създаването на партията. И въпреки това този човек не беше празнично настроен. Не изглеждаше и гневен или нервен. А просто повехнал. За първи път от 16 години Доган не можа да прикрие емоциите си или просто се отказа да го прави. А може би досега не се е чувствал както във вторник вечерта.

Каква ирония само! Политикът, който през 2005 г. отбеляза най-големите победи в партиен план, всъщност се оказа губещ в общополитически мащаб. Парламентарните избори и последвалите преговори след тях показаха, че вече нито мястото на ДПС е същото, каквото беше някога, нито лидерът му може да си позволи размаха от едно време.

След последния вот Доган изгуби най-ценното си. Той вече не е неизбежният балансьор. Не е единственият, чиято партийна идеология му позволява да лавира между лявото и дясното и оправдава коалиране и с едните, и с другите. Не е партньорът, без който не може. Тази роля му бе отнета от НДСВ партията, на която той гледаше малко отвисоко, а на моменти и със снизхождение. По едно време дори твърдеше, че ДПС учи жълтите на политика. Дали Доган е бил добър преподавател, или просто през цялото време силно е подценявал "ученика си" Симеон Сакскобургготски, е отделен въпрос. Но царят го надмина. Оказа се по-вещ от него в политическите дебри и договори по-изгодни за себе си и формацията си условия в тристранното споразумение. Освен това сега НДСВ е партията, без която няма нито парламентарна, нито правителствена стабилност. Представянето на жълтите на последните избори показа, че останалите политически сили ще трябва сериозно да се съобразяват с тях в бъдеще. Изглежда царистите вече са намерили своята ниша в обществото и, въпреки прогнозите, че са партия от ден до пладне, се очертаха като втора сила. А тяхното влияние избутва ДПС към миманса на политическата сцена. Това няма как да не тревожи обиграния политик Доган.

Всъщност по стечение на обстоятелствата именно лидерът на ДПС е човекът, който осигури либералното алиби на НДСВ, даващо свободата за коалиране и с десни, и с леви. Той насочи царистите към Либералния интернационал, след като синята лидерка Надежда Михайлова направи и невъзможното, за да не станат те членове на Европейската народна партия. И не само това. Използвайки личното си влияние, Доган помогна за приемането на жълтите в международната организация. Сигурно не е очаквал, че именно НДСВ ще е партията, която ще изземе позицията на неизбежния балансьор, на която 15 г. ДПС непоклатимо седеше.

Доган има и друго сериозно основание да не се чувства щастлив. Той толкова се бореше за министерствата, през които минават пари от европейските фондове. Доскоро всяко негово изявление започваше и завършваше с приказки за тези средства. И изведнъж беше ударен през пръстите. По настояване на Симеон Сакскобургготски в анекса към тристранното споразумение е записано, че управлението и харченето на сумите от ЕС ще става след предварителен консенсус между лидерите на трите партии в коалицията. А царят при новата си позиция на член на Съвета на коалицията има възможност колкото си иска да преговаря и да настоява за търсене на "най-положителните решения". От плещите му е смъкната огромната премиерска отговорност и натовареност, никакви срокове не го притискат и със сигурност ще гледа под лупа всяко действие на кабинета. А като се има предвид какво огромно "доверие" струи между него и Доган, със сигурност Сакскобургготски ще е много прецизен в работата си. Пък и може, когато реши, да си позволи да говори от позицията на силата, защото без НДСВ няма правителство. Това със сигурност ще ограничи маневреността на министрите от ДПС и няма как да не дразни лидера им.

Има и трета причина за видимо нерадостното душевно състояние на Доган. Въпреки че през юни партията му се представи най-силно от всички избори досега и би трябвало да се предполага, че доверието в нея расте, срещу движението не е имало толкова силен антагонизъм от времето на Великото народно събрание. В случая въобще не иде реч за радикализма на депутатите от "Атака". А за това, че соцлидерът Сергей Станишев остана единственият желаещ да си партнира с ДПС и то меракът му бе продиктуван повече от лични подбуди и от натиска на президента. В червената партия също има брожение срещу събирането с движението.

Доган има много кусури, но едно не може да му се отрече. Той е умен. И не може да не си дава сметка, че формацията му започва да изпада в изолация. И че със страшна сила се връща към капсулирането, а оттам и към етнизирането. А това е нещо, от което той с всички сили години наред опитва да се измъкне. В последните години успя, макар и повече на хартия, да поотвори формацията си. Раздавайки постове, си осигури българи за членове и поне за пред света можеше да твърди, че не представлява интересите единствено на турския етнос. Последните събития обаче започват да връщат движението му назад. Този факт е много тревожен и на фона на световните тенденции. Според експертите, след терористичните атаки в САЩ, след това в Испания, а в последно време и във Великобритания, Западът започва да променя политическите си виждания. И ако преди, говорейки за плурализъм, държеше на представителство на различните етноси във властта, вече започва да гледа с недобро око на етническите партии и да ги смята за източник на напрежение. За пример е достатъчно да се посочи колко пъти бившият американски посланик Джеймс Пардю се изказваше негативно срещу ДПС.

Така че на Доган му става все по-трудно да лавира и да се пласира на политическата сцена…

Заради всичките тези причини той не изглеждаше щастлив след гласуването на новото правителство. Но така е в живота. В един момент всички започват да падат отвисоко. Дори и соколите.

в-к “Монитор”, 18 август 2005г.