По всичко личи, че руското ядрено лоби в България, водено от енергийния министър Румен Овчаров, ще изкара тъжна Коледа. На 31 декември 3 и 4 реактор на АЕЦ ”Козлодуй” ще бъдат закрити, и с това ще пресъхне най-грандиозният извор на лични и партийни кражби и най-сигурното средство за политически рекет след досиетата в България.

От закриването няма да последва нито режим на тока (освен ако не бъде предизвикан!), нито увеличаване на цената на електроенергията за населението. Единственото, което ще последва, е че няколко души във висшия ешелон на властта, ще откраднат няколко милиона лева по-малко. И че енергийната ни зависимост ни от Русия ще спадне с няколко процента. А това несъмнено са добри новини.

Чета тези дни плачовете на експерти, политици и обслужващите ги медии по реакторите на Козлодуй, и се чудя как може хора с претенции да са толкова късопаметни и толкова нагли. Първият ангажимент за затваряне на „малките блокове” на Козлодуй е от 1993 г., и бе поет от Беров, когато България подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие да спре първите 4 блока до 1998, и срещу това взе 24 милиона екю (тогава още нямаше евро). Парите бяха преведни по създадена специално за целта Сметка за ядрена безопасност, и бяха похарчени за всичко друго, но не и за инвестиционни проекти за изграждане на нови и рехабилитация на стари енергийни мощности, за подготовка на енергийна стратегия, за програма за енергийна ефективност и за цялостен енергиен баланс на страната, който да осигури надеждното й електорзахранване.

Четири години по-късно Костов обвини ЕС, че ни притиска да затворим централата и по този начин перчи на икономиката ни да стане конкуретноспособна. После се опита да аргументира нуждата от всички блокове на АЕЦ с измислено от Шиляшки високо потребление на електроенергия, на което Европа искрено се смя. И едва когато през 1999 България трябваше да получи покана за пълноправно членство в ЕС, бе подписано споразумение за затварянето. След него Сакскобургготски плахо се опита да го промени, но скоро предпочете Врана пред Козлодуй...

Така че от 1997, когато изтече срокът за затваряне на първите два стари реактори, Козлодуй е постоянен обект на конфликти между евросъюза и българското правителство. Някой явно иска да ги поднови. Този „някой” без съмнение е руско-българската енергийна мафия начело с Румен Овчаров, която освен че не си дава милионите, не иска и България да стане член на Европейския съюз. Тя даже успя да си намери говорител – евродепутатът Ари Ватанен, който страстно защити в комисията по външна политика на европарамента позицията не на българската страна, а на „Овчаров и партньори” ООД, посочвайки, че проверките в АЕЦ "Козлодуй” не са установили никакви сериозни проблеми във функционирането й, и че България е била в слаби позиции при преговорите си с ЕС за членство и е била изнудена да затвори трети и четвърти блок, за да бъде приета.

Трябва много ясно да се каже - при всички български правителства след 1990, когато се е говорело за АЕЦ”Козлодуй”, не е ставало дума за енергетика, национална сигурност, или още по-малко – за национално достойнство. Ставало е дума за пари. Но никой не е достатъчно честен да признае, че иска да изтъргува АЕЦ и да изхарчи парите, получени за затварянето, за други неща. Винаги досега е ставало така, и няма причина да предполагаме , че отсега нататък ще е иначе. Дори да приемем, че безопасната работа на реакторите е гарантирана, хранилище за дългосрочно съхраняване на отработеното ядрено гориво още не е изградено, макар че още през 1996 НЕК обяви търг за целта , който кой знае защо бе анулиран. Неясна е ситуацията и със заместващите мощности, които трябваше да заработят след спирането на първите 4 реактора. Даже утре – не дай Боже! -да почнат да сторят Белене, строежът ще се точи 10 години. Не са в кой знае колко напреднала фаза и проектите на Ей и Ес и Ентерджи в Марица Изток – 1 и 3. А пък в двете специални сметки, които НЕК откри през 1999 – „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и „Безопасно съхраняване на ядрени отпадъци”, които трябваше да се пълнят с общо 11 процента от стойността на тока, произвеждан от АЕЦ, сигурно има жълти стотинки. Левовете отдавна са откраднати.

Така че не Западът ни е извивал през всичките тези години ръцете за Козлодуй – ние сме ги държали скръстени. Това не ни е попречило на да поемаме ангажименти, което не сме изпълнявали, да взимаме пари, които може и да не са стигали, но със сигурност не са харчени по предназначение, и да не правим практически нищо, освен да разхищаваме енергия.

Сега просто дойде сметката, която трябва да платим. И ако Ван Орден успее да я разсрочи с още осем месеца след харизаните и пропилени досега 8 години, трябва да е наясно, че ще извади очи, вместо да изпише вежди. При това не български – европейски. И ще направи коледен подарък на Русия.
Калин Манолов