Загрижеността около правните трудности и капиталовите позиции се засилва. Джон Крайън трябва да взема големи решения.
Това бе решаващият ход от времето на управлението на Аншу Джейн в Дойче Банк. През 2014, докато повечето европейски банки съкращаваха разходи пред лицето на отслабващите пазари и затягащите се регулации, тогавашният главен изпълнителен директор на германския кредитор пое обратен курс.
Две седмици след като Barclays – главният европейски съперник на Дойче Банк – капитулира пред пазарния натиск и оряза бизнеса си с търгуване на дълг, институцията стартира план за набиране на 8 млрд. евро капитал. Целта на маневрата беше, отчасти, да даде на най-голямата германска банка нужната огнева мощ за завоюване на пазарен дял от олюляващите се съперници и да я позиционира като последен европейски опонент на американските титани от Уол Стрийт. По тогавашните думи на г-н Джейн, „Дойче щеше да остане единствената наистина универсална банка, базирана в Европа”.
Сметката обаче излезе крива – пазарите останаха слаби, а регулациите продължиха да се затягат. Две години по-късно г-н Джейн и Юрген Фичен, с когото той споделяше позицията на върха, отстъпиха от длъжност. Инвестиционната банка на Дойче изгуби мястото си сред топ три в ранглистата. Капиталовата позиция на групата е подложена на проверка. А на наследника на г-н Джейн, бившият банкер от UBS Джон Крайън, се падна болезнената роля да свие глобалните амбиции на Дойче, пише „Файненшъл таймс“.
Г-н Крайън е изправен пред тежка задача. Бизнесът на Дойче на капиталовите пазари, от който идват една трета от нейните приходи, се мъчи да оцелее сред един свят на ниски обеми на търгуване, стегнати регулации и нарастваща американска доминация. Ритейл банката й в Германия, където маржовете винаги са били тънки, страда под натиска на небивало ниските лихви в Европа. Общите разходи упорито остават високи, а банката се бори с правни предизвикателства, които могат да й костват милиарди евро. Миналата година Дойче – стълб на следвоенната икономическа мощ на Германия и основен играч на глобалните капиталови пазари – отбеляза 6,8 млрд. евро загуба сред порой от глоби и обезценки. За тази година анализаторите предричат загуба от 860 млн. евро.
“Проблемът на Джон Крайън е, че има толкова много подвижни елементи”, казва Крий Уийлър, анализатор в Atlantic Equities. “Пазарите тази година са много трудни, а Брекзитът допълнително влошава нещата. Положението е крачка напред, две назад, докато той вероятно се е надявал на една и четвърт напред, една назад”.
Инвеститорите са дотолкова загрижени за състоянието на най-голямата германска банка, че по-рано този месец цената на акциите й падна до 11,22 евро – най-ниското ниво от 80-те години насам, с 24 процента по-ниско дори от онова в разгара на финансовата криза. Дойче не е сама – резкият спад на акциите засегна и нейните съперници, особено след шоковото решение на Великобритания да напусне ЕС – но тя се превърна в плашилото сред глобалните банки.
При затварянето на борсите в четвъртък, инвеститори намекваха, че най-голямата банка в най-стабилната европейска икономика струва 17,7 млрд. евро, или само една четвърт от балансовата си стойност. Премеждията й я превърнаха в политическа футболна топка за италианския премиер Матео Ренци, който миналия месец, за да отклони вниманието от банковите проблеми на собствената си страна, се заяде с гигантския портфейл от деривати на Дойче.
Когато в петък се публикуват подробностите от последния кръг стрес тестове на европейските банки, резултатите на Дойче, наред с тези на италианските институции, ще бъдат обект на особено внимание. Анализаторите се опасяват, че тя ще се е представила зле, отчасти защото тестовете за първи път ще вземат под внимание рисковете на поведението – нейната ахилесова пета.
Ако резултатите отговорят на най-лошите очаквания, от банката може да бъде изискано да увеличи капитала си. Дори ако показателите не са чак толкова трагични, но все така няма изгледи за подобрение на възвръщаемостта, ще възникнат въпроси дали стратегията на г-н Крайън е правилна – и ако не, то какво друго да прави банката.
В търсене на опорна точка
Когато през 2012 швейцарската UBS търсеше начини да подобри съдбините си, тя избра значително да съкрати звеното за инвестиционно банкиране – ход, който й позволи да увеличи капитала и печалбата си. Но UBS имаше лукса да се прегрупира към управлението на богатство – нейна друга силна област. Дойче е доминирана от своята инвестиционна банка, но няма друг бизнес с подобен мащаб или доходност, на който да се опре.
“Понеже ритейл банкирането в Германия е толкова стегнато, Дойче няма силен пазар у дома, към който да прибегне, както направиха Santander в Испания, BNP във Франция, или UBS в Швейцария”, коментира високопоставен германски банкер.
Крайъгълният камък в плана на Дойче е да се отърве от ритейл бизнеса на Postbank, който според анализатори възлиза на около 5 млрд. евро в нейния баланс. Групата също така ще намали активите в инвестиционната си банка и ще ограничи разходите чрез съкращаване на 9000 от своите общо около 100 000 служители, като прекрати дейността си в 10 държави от Аржентина до Нова Зеландия и затвори клонове в Германия. Ако планът сработи, институцията се надява на значително повишение в капиталовата позиция и доходността си към 2018 г.
Пътят обаче е труден. През последното тримесечие на миналата година банката отбеляза 700 млн. евро загуба преди данъци, при това без да се броят разходите за преструктуриране. Печалбите за първото тримесечие на 2016 бяха по-малко от половината от тези за предходната година, а през второто тримесечие почти се стопиха.
Висшите мениджъри на Дойче винаги са предупреждавали, че цената на преструктурирането ще се усети дълго преди то да донесе плодове и че 2016 ще бъде годината, в която разходите ще отбележат своя връх. Пазарният застой, който понижава печалбата в целия сектор на инвестиционното банкиране, също се отразява на институцията. Брекзитът допълнително повишава неувереността, затруднявайки търговския и консултантски бизнес на банката, а падащите лихви в Европа усилват натиска върху ритейл дейността й.
Със спада в цената на акциите, въпросите дали стратегията не се нуждае от корекции стават все по-наболели. Един от проблемите е дали Дойче ще успее да продаде Postbank, както е планирано. За момента няма купувач на хоризонта, а европейският инвестиционен пазар като цяло е в кома.
Маркус Шенк, главният финансов директор на Дойче, заяви в сряда, че институцията не изпитва натиск да се освободи от звеното през 2017 г., но че без неговата продажба някои ключови елементи от плана за увеличение на капитала ще трябва да бъдат преосмислени.
Намаляване на риска
Друга област на загриженост е инвестиционната банка. Затегнатите регулации дадоха огромно отражение върху нейния бизнес, като строгите капиталови правила вече я принуждават да се оттегля от дейности като търгуване със секюритизирани активи с високо рисково тегло и с финансови инструменти за сметка на клиенти.

Планът относно инвестиционната банка на Дойче за 2018 включва намаляване наполовина на броя на клиентите и нетно орязване на рисковопретеглените активи с 28 млрд. евро. Стъпките обаче далеч не са така драстични като тези при европейските й съперници UBS и Credit Suisse, последната от които намали рисковопретеглените активи на инвестиционната си част с почти 60 млрд. евро и се намира под натиск от страна на инвеститорите да стори още в тази насока.
Предвид все по-затягащите се правила, мнозина наблюдатели считат, че Дойче ще трябва да направи още по-резки съкращения в своите активи на глобалните пазари. “Именно там е структурният проблем на Дойче Банк”, казва Даниеле Брупбахер, анализатор в UBS. “Нейният бизнес се отличава с експозиции с огромен ливъридж, които обаче не печелят достатъчно пари”.
Други обаче не са на същото мнение. „Проблемът на Дойче е, че е стигнала фаза, при която допълнителното съкращаване на активите ще доведе до загуба на значително количество приходи”, казва един от топ 20 инвеститорите на банката.
Киан Абухосеин, анализатор в JPMorgan, също е скептичен относно шансовете на една драстична промяна в курса. „Дойче Банк е инвестиционна банка, така че от тази гледна точка за нея е невъзможно да направи онова, което очакваме от Credit Suisse”, твърди той.
Институцията е изправена също пред последиците на исторически занижен контрол, изразяващи се в 7000 отделни съдебни дела и регулаторни действия. Особена загриженост у инвеститорите предизвикват американското разследване на злоупотреби с продажбата на ипотечни ценни книжа, както и съвместното разследване на Великобритания и САЩ на потенциално съмнителни сделки в размер на 10 млрд. щ.д., в които е замесен бизнесът на Дойче в Русия.
Г-н Крайън твърди, че иска да реши големите дела на банката колкото се може по-скоро. В сряда институцията заяви, че се намира в процес на преговори за споразумение с правосъдното министерство на САЩ относно ипотечната афера. Инвеститорите обаче се безпокоят колко точно ще струва това споразумение и в частност дали цената му няма да надхвърли 5,5-те млрд. евро, които Дойче държи като резерв за съдебни спорове.
Недостиг на капитал
Заключението, което мнозина анализатори вадят от съчетанието на слаба доходност, високи разходи за преструктуриране, затягащи се регулации и надвиснали правни рискове е, че Дойче се нуждае от повече капитал. Мениджмънтът на банката нееднократно заявява, че не планира да емитира нови акции. Но коефициентът й на собствен капитал от първи ред – основно мерило за финансова стабилност – в края на юни възлизаше на 10,8 процента.
Този коефициент ще се повиши по-късно през годината, с продажбата на дял в една китайска банка, но все пак остава нисък в сравнение с конкуренцията и анализаторите смятат, че на институцията няма да й стигнат около 7 млрд. евро, за да достигне своята цел от 12,5 процента към 2018 г.
Лице, близко до висшия мениджмънт споделя, че няма смисъл да се повишава капиталът преди банката да е разрешила по-големите си американски съдебни дела, защото в противен случай голяма част от него ще отиде за покриване на разходи по уреждането им. “Разбирам, че в краткосрочен план те не искат да набират капитал, преди да са постигнали споразумение в Щатите”, казва същият инвеститор от топ 20. „Но е очевидно, че в средносрочен план Дойче се нуждае от повече капитал”.
Проблемът е, че банката разполага с твърде малко опции, за да подобри капиталовата си позиция. Предвид слабата доходност, мнозина близки до институцията считат, че най-малко болезненият начин – да не се разпределя печалба – надали ще запълни недостига.
Допълнителното орязване на активите би подобрило коефициентите, но с цената на намаляване на дългосрочната доходност. Продажбата на бизнеси, като например на звеното за управление на активи, би имало сходни нежелани последици. Предвид факта, че акциите са доста под балансовата си стойност и не се радват на особен ентусиазъм от страна на инвеститорите, сега не е моментът и да се излиза на пазара за набиране на капитал.
При подобни лимитирани опции, сред банкерите пълзят дори слухове, че може да се наложи държавата да застане зад емитиране на права – нещо, което германските власти отричат като спекулация от страна на хедж фондовете, стремящи се да понижат цената на акциите на Дойче.
Но не само спекулациите пораждат загриженост. Нервността е напомняне за значението на Дойче като най-голяма банка в най-важната европейска икономика, както и за това колко високи са залозите всъщност, и то не само за г-н Крайън. Миналия месец Международният валутен фонд заяви, че сред глобално значимите банки Дойче „се очертава като тази с най-висок нетен принос за системния риск”. Никой не би желал Фондът да се окаже прав.
Новите лидери: Шефовете на европейските банки изправени пред по-строг контрол
Повечето анализатори са единодушни, че Джон Крайън има най-трудната работа сред главните изпълнителни директори на европейски банки, назначени миналата година в разстояние на няколко месеца в Deutsche, Barclays, Credit Suisse и Standard Chartered.
Сякаш да подчертаят тежката задача на г-н Крайън, акциите на Дойче спаднаха с около 60% от застъпването му на поста миналия юли – повече, отколкото на която и да е от останалите три банки за същия период. Всяка от тях имаше затруднения и отбеляза нетна загуба за годината, но Дойче изглежда тази с най-ограничени опции, предвид липсата на крупна дейност по управление на богатство като при Credit Suisse, солидна доходност от картов и ритейл портфейл като при Barclays, или проникване в развиващи се пазари като при StanChart.
Новината за назначението на г-н Крайън бе посрещната с овации от инвеститорите, повишавайки цената на акциите с 8 процента в деня след нейното оповестяване. Германската преса също бе позитивна, като приветства факта, че за разлика от своя предшественик Аншу Джейн, той говори добър немски и го увенча със званието „ледения реформатор” заради ролята му в стабилизирането на швейцарската UBS.
Сега, година по-късно, ентусиазмът е поохладен и някои наблюдатели си задават въпроса дали г-н Крайън има „визия” за банката, след като разчистването приключи. Големите инвеститори обаче остават на страната на г-н Крайън. “Крайън е правилният човек”, казва един от топ 10. “Първо трябва да укрепиш добре банката, а после можеш да работиш върху визиите”.
Тиджан Тиам също бе приветстван от инвеститорите, когато пое Credit Suisse, но оттогава стратегията му не бе впечатляваща, а признанието, че „не е знаел” за влошена дългова позиция, която предизвика загуба в размер на 1 млрд. евро, подрони неговия авторитет.
Някои от инвеститорите на Barclays критикуват Джес Стейли, задето е орязал дивидентите и е продал дейността в Африка, вместо да задълбае повече в инвестиционното звено.
Най-добре откъм цена на акциите се представя Бил Уинтърс от StanChart, но това до голяма степен се дължи на относителния имунитет на банката към сътресенията от Брекзита. /БГНЕС