За първи път, 17 години след 10 ноември, някой открито свидетелства, че във Варна консулството на Русия е имало (и има) изключителна роля за политическия климат в морската столица. При това завесата се открехва не кой да е, а бившият първи секретар на ГК на БКП-Варна Петко Данев.

През годините всички, които малко или много са се занимавали с политика и местно самоуправление във Варна, бяха наясно с ролята руското консулство.
Само че за ролята на тогавашния съветски посланик в София Виктор Шарапов винаги се е знаело много повече, отколкото във Варна за дейността на руския консул. Някак си през годините много по-удобно беше да се “анализира” американската нишка в кръга “Отворено общество”.

Излиза, че 17 години след 10 ноември 1989 темата за намесата на руски интереси в българската политика и конкретно в политическия и икономически живот на Варна, сякаш все още е табу. Изречения от рода на “Генералният консул беше бивш агент на КГБ.” се считаха и продължават да се считат за недопустими.
Защо?

Ако всичко, което казва в прав текст Петко Данев, е вярно, то точният термин за дейността на тогавашния руски консул във Варна е “НЕдопустима намеса във вътрешните работи на суверенна държава”. Просто руският генерален консул си е позволявал да реди кадрови пасианси на територията на третия по големина град в България. Това е!

Отделен е въпросът, че управляващата в онези дни БКП, е била съгласна да се прави всичко това абсолютно безнаказано.
А дали днешната БСП е по-различна?
И с какво?

Едва изчакаха преизбирането на Георги Първанов, за да обявят, че АЕЦ-Белене ще се строи от руснаци. Руските атомни реактори ли са най-сигурните на света? Така и никой не дава отговор на този въпрос. И за отговорите на много други въпроси се мълчи. Лошото е, че когато някой от десните политици понечи да си отвори устата по темата, веднага му я запушват с… продажбата на “Нефтохим”. И с право! Ако се отчита реалността, а не приказките, не се знае кой е най-големият проводник на руските интереси в България - Георги Първанов или Иван Костов. Но да оставим геополитиката!

Ами загубата на шахматната корона от Веско Топалов? Че в България на един селски футболен мач съдиите отнасят много по страстни пожелания към майките си, отколко заслужава топлото славянско “гостоприемство” на Путин и Илюмжинов. По темата някои си позволиха да се възмутят, но… тихичко. Някак си неудобно беше да протестираме. Нищо, че под носа ни беше измъкнат един от най-скъпоценните спортни трофей в света.

В крайна сметка, каквото и да говорим, иде реч за собственото ни достойнство.
Достойнство!?! Какво беше това ли?
Ами това е онова, което суверенните държави правят с тези генерални консули, които “…подпомагаха преврата…”.
Възпитано, но твърдо им показват вратата!

Антон Луков