В много отношения той бе коренно различен от своите предшественици на Светия престол. И в много отношения бе новатор. Някои дори го наричаха "революционер", като в зависимост от позициите си влагаха в това понятие положителен или отрицателен заряд.

Той бе първият папа славянин от самото създаване на тази институция. Първият глава на Римокатолическата църква, не от италиански произход, от няколко столетия насам. След избирането и възкачването си той прие името на своя предшественик, споминал се само малко повече от 30 дни след собственото си издигане. Прие мисията си като призвание и вложи цялата си енергия, за да бъде достоен и полезен, като до сетния си дъх остана и смирено, чуждо на суетността човешко същество, осъзнаващо собствените си ограничения.

Вероятно трудните и тъжни младост и детство, допълнително утежнени от историческите събития, белязали първата половина на ХХ век, са дали своята лепта в оформянето му като дълбоко състрадателна личност, убеден противник на насилието, последователен застъпник на свободната воля, като човек, поставящ чудото на живота на пиедестал. Някой би казал, че това - с толкова смърт, насилие, неправди и трагедии около него - е било неизбежно. Не е така. Този период роди и чудовища, създаде хора, които отказаха да се поучат от уроците на историята и излъстени да повтарят старите грешки и грехове в преследване на нездрави амбиции и опасни заблуди.

През октомври 1978 г. Карол Войтила е издигнат за глава на Римокатолическата църква и от тази дата нататък за света той се превръща в Негово светейшество папа Йоан-Павел II.

От самото начало става очевидно, че той - в много отношения няма да прилича на своите предшественици. За първи път от десетилетия, а може би и от столетия, във Ватикана се възкачва папа, който е дълбоко и активно ангажиран със социалнте, хуманитарните и моралните проблеми на своето време. Папа, който е решен да не пести сили, време и енергия, за да въздейства, доколкото възможностите и позицията му позволяват, на света, в който живее. Човек, който има ясни, твърди и принципни гледни точки и е готов да ги разпространява и отстоява последователно, макар и по специфичния си деликатен и възпитан начин.

Според някои кръгове в католическия свят той бе готов на ненужни компромиси, уронващи престижа на поверената му Църква. И наистина папа Йоан-Павел II призна и се покая, макар и лично невинен, за изтъпленията на Инквизицията, за жестокостите и кръвопролитията, съпътствали Кръстоносните походи, за мракобесническите процеси срещу светли за цялото човечество фигури като Бруно и Галилей, за, меко казано, съмнителните от морална гледна точка позиции и действия, включително спрямо евреите, на своя не така далечен предшественик папа Пий ХII, заемал Светия престол по времето на хитлеризма и Втората световна война.

За папа Йоан-Павел II бяха важни истината и справедливостта. И ако тяхната защита означаваше признаването на минали грешки и заблуди на Църквата, която той представляваше и обичаше с цялото си сърце, той бе готов да го направи. В името на тази Църква и на нейното бъдеще, в името на чистотата на Вярата.
Негово светейшество познаваше добре неистината и несправедливостта и трагедиите, до които те неизменно водят. Той познаваше лъжовните идеологии и практики, които потъпкват свободата на човека и неговото достойнство. С очите си бе видял и лично бе изпитал кошмарите, подарени на света от кафявата чума" и "червената проказа", от жестокостите и неправдите, от липсата на милосърдие и съчувствие. Бе опознал и споделил човешката болка, бе съзрял Злото и бе приел като свой дълг да защитава неговите жертви, да им носи утеха и упование, да съдейства за неговото изкореняване. Това е ролята на всеки истински пастир, а Йоан-Павел II несъмнено бе тъкмо такъв.
Според други папа Йоан-Павел II - тъкмо напротив - бе твърде консервативен и несклонен да прави разумни компромиси. Действително той продължи да отстоява категоричната позиция на Ватикана, че изкуственото прекратяване на бременността - без изключения - е всъщност убийство, греховно посегателство срещу най-големия дар, който сме получили - живота. Той, между другото докрай остана и противник на презервативите, въпреки доказателствата, че те са една от най-сигурните ни несигурни защити срещу така наречената "чума на ХХ век", която, уви, продължава да върлува и през ХХI - СПИН-епидемията.

Умереността и въздържанието преди брака, верността и неподдаването на изкушенията, твърдеше светият отец, са много по-надеждна стена пред тази зараза, отколкото могат да бъдат някакви малки предмети, чието използване според него бе както греховно, така и възпроизвеждащо разпуснатост на нравите. Наистина в гледната му точка не липсваше логика, друг е въпросът доколко тя бе адекватна с реалностите на днешния живот и днешния свят. Негово светейшество не оправда очакванията и на онези, които ратуват за вдигане забраната за католическите свещеници до определено ниво в църковната йерархия да сключват брак.

Всичко това сочи, че той бе една сложна и комплексна личност, неподдаваща се на прости и еднозначни определения като "консерватор" или "революционер". Съвместяваше в себе си както едното, така и другото, но това не го правеше да изглежда объркан, непоследователен, непредвидим, защото успяваше да ги съвместява по един хармоничен и достоен начин, винаги подчинен на моралното върховенство и разбирането му за дълг.

---

Продължава тук...