Това, за което вестник “Наблюдател” писа първи, вече е факт.
Преди няколко години тандемът Андрей Брешков – Никола Янков е подвел бившия министър на транспорта и съобщенията Николай Василев подписвайки се под нескопосан полудоклад – полудонос за състоянието на финансите на Параходство Български морски флот.

Буквално преди броени дни стана ясно, че проверката в Параходство БМФ от страна на Агенция “Държавен вътрешен финансов контрол” (АДФК) е приключила с мнение, че няма констатирани злоупотреби.

Вече е очевидно, че лицата Андрей Брешков - Никола Янков или са абсолютни непрофесионалисти и са лъгали от незнание, или нагло са лъгали тогавашния транспортен министър Николай Василев, умишлено изпълнявайки нечии план.
Между другото първият вариант не е за пренебрегване. Тези момчета никога не са имали нищо общо с морския бизнес - кой и защо ги е натоварил с непосилната за тях задача да проверяват най-голямата ни морска фирма?
Въпросът, за съжаление, не е с много повишена трудност.

В държава като нашата мила родина България, никога не са били рядкост организираното и системно вършене на глупости – тоест, един глупак заповядва на друг, другият - на трети, и накрая резултатът е близка до самото съвършенство велика глупост.

Само че в случая сме свидетели на някои съвсем малки и почти незабележими подробности, които упорито ни насочват по-скоро към втория вариант.
Глупостта има навика да парадира със себе си.
Но не и професионално.
Така нареченият доклад на тандема Андрей Брешков - Никола Янков бе умишлено пласиран в българските медии. Няма да е пресилено, ако се каже, че той точно за това е бил и създаден. Хората, които размахваха тази унизително нескопосана глупост, произведена от двамата пъпчиви бизнеспубери, съвсем не бяха глупаци. В края на краищата добре известно е, че нито журналистите, които се възползваха от подадената им стръв, нито разносвачите на папки, са случайни хора.

Казано с думи прости - наличието на стройна система в разпространението на така наречения докла на Андрей Брешков - Никола Янков категорично говори за преднамереност и умисъл. По едно време машината за обработка на общественото мнение беше толкова добре смазана, че цялата работа заприлича на добре опаковано в целофан, приятно ухаещо, красиво произведение на силно разстроена човешка отделителна система.

Много старателно никой не смееше да погледне отвъд целофана.
Вестник “Наблюдател” първи си позволи да разкъса лъскавата опаковка и да демонстрира съдържанието и това прави чест на издателите му. При това далеч преди да излязат резултатите от проверката на Агенцията “Държавен вътрешен финансов контрол” (АДФК).
Доказано беше с неопровержими факти и оригинални документи, че тандемът Андрей Брешков – Никола Янков съвсем не е цвете за мирисане. Самите заглавия в миналите броеве на вестник “Наблюдател” са достатъчно красноречиви - “БМФ-история на източването”, “Юпита точат яко от БМФ” и “Чрез Дирекция “ФУК” в БМФ се губят милиони”. Ще има, разбира се, и други заглавия.

Общо взето знае се кой е поръчителят на така наречения доклад, изготвен от тандема Андрей Брешков - Никола Янков.
Всички се досещат, че става дума за голяма (частна) морска фирма, базирана във Варна.
Преки свидетелства обаче няма.
Спомняте ли си мъдрия дон на американската литература – “Умират глупаците”?
Прав е Марио Пузо!

Доказателства за поръчителите на тази гнусна кампания може би никога няма да излязат наяве. Видимата част на айсберга обхваща единствено и само посредствеността на преките изпълнители (печално известният тандем Андрей Брешков - Никола Янков) и самоопределилите се пред обществеността като елементарна пощенска кутия (двама варненски политици - син&червен).

На този фон едва ли е случайно съвпадение казаното преди броени дни от изпълнителния директор на БМФ капитан далечно плаване Христо Донев. Той директно спомена, че причините за атаките срещу ръководството на параходството вероятно се коренят в икономически и корпоративни интереси.
Между другото, темата за атаките срещу параходство БМФ по един доста странен начин кореспондира с една от водещите теми в българското общество – скандалът с досиетата.
Може ли някой да определи по какво се отличават съвременните доносници от онези в близкото или по-далечно минало? И дали са различни онези, които днес захранват с доноси доносниците?

Очевидно е, че в случая с атаките срещу параходство БМФ можем да говорим не само за един случаен доносник, а за стройна система с ясна цел.
Очевидно, целта е смяна на настоящото ръководство на параходството и хищно източване на ресурсите на фирмата.
Кой тук говори за нещо повече от любов?
ДС и досиета вероятно са подобност.

Калоян Христов
в-к “Наблюдател”