Съдебното оспорване на изборните резултати в Благоевград от страна на БСП за пореден път доказа колко несъстоятелни са уверенията за единението на левицата и за настъпващата “лява вълна”. Първият сигнал за липсата на разбирателство във и между левите сили у нас бяха техните кандидати на местните избори. В Русе се явиха двама червени кандидати, а в Благоевград – трима. Именно това предположи интересната развръзка на интригата в Благоевград – балотажа между комунист и социалист и най-вече победата на първия. Победата на Лазар Причкапов обаче далеч не се асоциира с лявата вълна, в настъпването на която напоследък уверяват от ръководството на столетницата. Някои отклонения от тази вълна, като загубата в Русе и Благоевград, анализаторите и лидерите обясниха най-парадоксално с факта, че техните кандидати се свързвали в съзнанието на избирателите с управляващото мнозинство и по-конкретно с НДСВ. Това било основната причина за неубедителното им представяне. Подобни обяснения са лоша реклама за една “обновяваща се партия”.

Дори симпатизантите на БСП вероятно ще се съгласят, че най-малкото е недостойно да обвиняваш за неуспехите си друг, без да се вгледаш в собствените си грешки. Нещо между впрочем съвсем нормално за недотам далечното ни минало. За Станишев обаче не би било изгодно да бъде откровен за пропуските си по-малко от месец преди конгреса, на който се очаква да бъде преизбран за председател на партията.

Обединението на левите сили у нас би трябвало да се реализира в две насоки: от една страна, по пътя на консолидационни процеси в рамките на проекта Нова левица и от друга, неговото обединение с други леви партиии и формации. Какво се случва обаче сред партньорите от Нова левица? Определено цари неразбирателство. Все още няма конкретно решение на въпроса за начина, по който четирите формации – БСП, Обединеният блок на труда, БСДП и ПД “Социалдемократи” организационно ще реализират обединението си и ще участват в политическия живот като единен ляв субект. Преди време лидерът на ОБТ Кръстьо Петков заяви, че блокът има готовност да се влее в общия субект като разпусне ръководството си. От друга страна Николай Камов, председател на ПД “Социалдемократи” категорично се разграничи от подобни идеи като в момента той дори се е заел да увеличава броя на членовете в партията си. Камов не само отхвърли подобни идеи, но и дори си позволи да обясни изборните загуби в Русе и Благоевград с вътрешни за БСП проблеми като клиентелизма и подценяването на политическката обстановка от страна на червеното ръководство.

“Глупости” нарече Сергей Станишев слуховете за разпадането на Нова левица, но от своя страна заместникът му Румен Овчаров изрече на глас опасенията, че Камов е започнал съмнително да се сближава с лидера на БЕЛ Александър Томов. Така той косвено потвърди проблемите, съществуващи в редиците на проекта. Общото събрание на Нова левица непрекъснато се събира, дискутира, разисква, но на практика (след повече от година) на лице няма никакви конкретни резултати. Не е трудно да се предположи, че решение може би дори и няма да има, защото най-вероятно още някой от лидерите на по-малките формации ще възнегодува срещу доминиращата роля на БСП.

Другият път за обединението на левите сили у нас е също толкова обречен колкото и проекта Нова левица. БСП трябва да намери начин да изглади противоречията си с Българската евролевица на Александър Томов. Повече от ясно е, че червеното ръководство трудно ще води преговори с Томов и формациите, които той събра около себе си. Това обаче ще им е изключително необходимо защото столетницита се нуждае от подкрепата на БЕЛ за членство в Партията на европейските социалисти /ПЕС/. Томов със сигурност ще спазари скъпо тази подкрепа, по простата причина, че той няма откъде вече да извлича дивиденти. Идеите му вече са на изчерпване, особено след неуспешната PR-кампания с посещението на Михаил Горбачов по негова покана.

Пренебрегвайки в известна степен вътрешните проблеми в БСП лидерът й Сергей Станишев се впусна да пътува по света. Той посети Англия по покана на Лейбъристката партия, както и Швеция. Вследствие и на други пътувания по света от “Позитано” 20 заявиха, че вече почти са станали членове на ПЕС. Пропуска се обаче една малка, но не и незначителна подробност – от втората сила в Европейския парламент поставиха условието за излъчването на единен ляв субект. Ако се съди по темповете на обединение твърдения за скорошното членство на БСП в ПЕС са неуместни и те няма да имат възможността да се поздравят в близките месеци с успешно приемане в редиците на тази партия.

След около месец ще се разбере дали неуспехите на Станишев в решаването на вътрешните проблеми на столетницата ще окажат влияние върху делегатите на конгреса, на който ще се избира председател на партията. Вероятно това няма да се случи предвид факта, че засега той няма явна конкуренция, а и разполага с подкрепата на бивши и настоящи управляващи в БСП. Тогава обаче ще е моментът да се оцени дали един нов и млад лидер означава реална промяна на политиката и мястото на партията в обществения живот. След многобройните заявки за такава промяна остава да се демонстрират резултатите, които засега не се забелязват с просто око.
Венелина Ангелова/Novotovreme.com