Продължение…

---

Каква е трезвата равносметка за управлението на Симеон Сакскобургготски? След две години и половина управление оценката ни продължава да е безкомпромисно критична. НДСВ и ДПС се провалиха в борбата или по-скоро в бездействието срещу организираната престъпност. България днес е по-несигурна, а властта на групировките е по-силна от всякога. Управляващите показаха, че са зависими от организирани групови и корпоративни интереси. Срастването на организираната престъпност с тях, с властта е основното, с което ще бъде запомнено това мнозинство.
Така нареченият "нов морал" допуска връщането във властта на БСП през задния вход. Мнозинството назначава на управленски постове лица от бившата Държавна сигурност.
Много реформи са спряни заради липса на политическа воля и ясна стратегия. Такъв е случаят с приватизацията, с буксуващата здравна реформа, с хаоса в средното и висшето образование.
Същевременно трябва да признаем, че има области, в които управлението на НДСВ запази приоритетите, заложени от Обединените демократични сили - членството на България в НАТО, подготовката за присъединяване към ЕС. Запази и финансовата стабилност, постигната благодарение на валутния борд.
Трябва да бъдем честни и в оценката си към ДПС и да признаем, че независимо от критичното си отношение към тяхното управление, те не изневериха на три неща. Първото е политиката на България за членство в НАТО. Второто – никога не се изкушиха да заиграят с етническата карта. И третото – независмо, че техният електорат понесе може би най-тежко бремето на реформите, не предадоха мечтата за свободна и демократична България.
И стигаме до най-важния въпрос за нашата партия - кой е основният политически противник на СДС. Той винаги е бил и продължава да бъде – БСП.
На местните избори стана ясно, че нереформираната левица нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Тя използва същия стар арсенал от компромати, заплахи и купуване на гласове. Извадени бяха забравени лица от миналото, поизтупани от прахта, със старите си идеи с долнопробния си популизъм. БСП не разполага нито с младо поколение кадри, нито с нови управленски идеи. И не случайно посегна към най-сигурното – носталгията към миналото.
Това прави отговорността на СДС за бъдещето на България много по-голяма. И тя се измерва с отпора, който ние, заради нашите родители, заради нашите деца, и заради нас самите, трябва дадем срещу завръщането на БСП във властта.
Нима ще допуснем евтиното празнословие на партия, която се обясняваше в любов на диктатори - убийци като Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич, да заблуди българските граждани за истинската си същност?
Приятели,
Аз ви питам: Има ли в тази зала някой, който си мисли, че БСП е реформирана модерна европейска партия? Ако случайно е останал някой, нека да почака още доказателства. Защото тепърва ще излиза на светло истината за нечистите връзки на бившите комунисти с престъпните диктаторски режими.
Всъщност промяна има. И тя се свежда до това, че от заклети врагове на капитализма те са превърнаха в олигарси. Подкрепиха бандити, за да създадат икономическото си могъщество.
Аз смятам, че такава партия не е скъсала със своето минало. Тя не е реформирана и изобщо не бива да бъде допускана до властта, защото ще докара нови беди за България.
Местните избори показаха, че антикомунистическият заряд в обществото не е изчерпан. Наследството от комунизма зарази България със силна организирана престъпност, сива икономика и безпомощност на закона. Затова днес антикомунизмът е убеждение и политика за борба с престъпните метаморфози на бившия режим.
Ние няма да победим БСП, ако прилагаме матрицата на техните правила и ако използваме техните похвати. Те са недостижими в мимикрията и представянето на бялото за черно и обратно. Без морал и закон демокрацията не може да победи упадъка.
Ако проявяваме непоследователност и малодушие в отпора срещу БСП, ако се поддаваме на заблудата, че тя се променя, ще оставим бившите комунисти да овладеят всичко в страната. Тогава всички ние тук ще носим тежката вина за непоправимото.

Ние бяхме онези, които накараха хората да направят жертва в името на промяната и демократизацията на България. Ако допуснем социалистите да се завърнат, те не просто ще отнемат плодовете на труда ни, те направо ще ни върнат в безвремието на предишните си провали.
Така възприемам със сърцето си каузата на СДС днес.
Уважаеми делегати,
А сега искам да се обърна към всички онези, които днес не присъстват в тази зала, но които никога не са преставали да обичат СДС. Към демократично мислещите хора, които вече не членуват в нашата партия, но чието сърце не ги отведе никъде другаде. Които не създадоха други партии.
През изминалите години всички ние допускахме грешки. Много хора напуснаха СДС обидени. Помежду ни останаха тежки думи. Забравихме какво ни свързва. Вратата помежду ни не е затворена. Имаме шанса отново да бъдем заедно. Утре е ден за прошка.
Наш дълг е да превърнем СДС в успешната алтернатива за България през 21-ия век. Но това е невъзможно без опита и без уроците от миналото на СДС. Ние сме горди с това минало. То е част от новата история на България. Седесарите няма от какво да се срамуват. Трябва да сме горди с това, което постигнахме за България и да вдигнем очи, за да погледнем напред.
За да станем част от успешното бъдеще на България, трябва да разберем как се промени живота на българите през последните 14 години. Трябва да разберем какво радваше и какво отблъскваше седесарите през тези години. Трябва да си спомним от къде тръгнахме, през къде минахме, как и защо спечелихме през 1997, как и защо се провалихме през 2001.
Ние тръгнахме от улицата, от гнева на хората, които излязоха от домовете си след 45 години комунизъм. Гневът на българина ни изтласка напред и ние станахме говорители на този гняв. Минахме през успехи и поражения, през разцепления и обединения. През много компромиси.
През 1989 в СДС се обединиха различни организации, всяка със своята идейна основа, но с общи цели - разграждането на комунистическата система, осъждането на престъпленията на комунизма, създаване на свободно общество и пазарна икономика. Обединихме се, за да постигнем общите цели, въпреки различията, въпреки многообразието. Такива бяха предизвикателствата на времето. Това очакваха нашите избиратели и симпатизанти. За тях ние бяхме общност – демократичната общност на България!
През 1997 година българинът отново излезе на улицата. И неговият гняв ни даде властта.

---

Продължава тук…