Продължение…

---

Когато зад добри кандидати застане мотивиран екип, който познава своя противник, и най-знаковите червени крепости могат да бъдат превзети. Това се случи в Ямбол и Перник.
Обратното, в градове, където по време на цялата кампания се питаха кое е по-важно – да спечелят кметската позиция и мнозинство в общинския съвет или да свалят ръководството на СДС след възможен неуспех, резултатите бяха отрицателни.
Днес е моментът да попитам пое ли някой политическата отговорност за системното подкопаване на авторитета на националното ръководство на партията през последните две години, включително и по време на предизборната кампания?
Проблемът е в кризата на доверие вътре в Съюза на демократичните сили. Никоя партия не е застрахована нито от грешки, нито от провали. Затова все повтарям: важното е в един камък да не се препъваме два пъти.
Как да повярва широкият кръг демократично мислещи хора в желанието ни да обединим дясното, когато непрекъснато воюваме помежду си? Аз продължавам и ще продължавам да твърдя, че политиката на диалог и партньорство, на прозрачност и принципи няма алтернатива за СДС.
БЪДЕЩОТО ВРЪЩАНЕ НА СДС ВЪВ ВЛАСТТА МИНАВА ПРЕЗ УМЕНИЕТО НИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ ПЪРВО ПОМЕЖДУ СИ, ПОСЛЕ С ДРУГИТЕ ДЕСНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ.
И НАЙ-ВАЖНОТО – С ХОРАТА.
Аз загубих изборите за кмет на София, но спечели новата политика на СДС, защото вторият тур показа правилността на провежданата от ръководството политика. СДС спечели кметските места в 9 областни града плюс позицията на председател на общинския съвет в София. И още - 10 районни кмета и 3 заместник-кметски места в управлението на София. На практика СДС не загуби, а частично си върна София, защото тъжната истина е, че след 2001 година ние нямахме реално участие в управлението на столицата, тогава СДС нямаше кмет на София. Това, което успяхме обаче, е да възстановим позициите си в общината и да поставим началото на нов управленски модел.
Тук искам да призная, че в нощта след първия тур взех едно от най-трудните решения. Трябваше да преглътна обидата, която Стефан Софянски нанесе на седесарите като напусна СДС в най-трудния момент след тежката парламентарна загуба 2001, за да потърси собственото си оцеляване. И като лидер на СДС, протегнах ръка, за да не допуснем столицата да бъде управлявана от червените. Бях упрекната че правя "пожарна коалиция" и че предавам СДС.
На кого? На нашите коалиционни партньори от ОДС – БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия ли? Или трябваше да отхвърля възможността да припознаем и други партии в дясното пространство като "Гергьовден" и ССД, минали през най-сериозния тест – вота на хората?
Днес трябва да си признаем - разделението в СДС не е в оценката за изборните резултати, а в логиката на действията на мнозина в СДС преди, по време и след местните избори. Политици, които се поставиха над устава и отказаха да спазват правилата.
Те дори поставиха под съмнение легитимността на Съюза на демократичните сили!
Колеги,
Преди близо две години вие ме избрахте за председател на СДС. Вие ми дадохте огромен кредит на доверие. Вие ме подкрепихте, защото бяхте готови за промяна. Заради собственото си достойнство, заради уважението към всеки един от вас, в името на единството аз започнах да променям СДС. Навярно твърде бавно и неуверено, с тревогата за цялото и със страха от разцепление. Търсех пътища, които може би отдавна не съществуваха, чаках подкрепа, която сигурно отдавна беше оттеглена. Допуснах грешки. Бих искала да не съм ги правила. Но вярвах искрено, че независимо от споровете сме един екип и целите на СДС са по-силна мотивация от личното.
Животът ме опроверга. Опитът ми от местните избори – също.
Извън залите на Народното събрание, отвъд стените на кабинетите хората се вълнуваха от съвсем различни неща. Усетих как нашият дневен ред се е разминал с техния. Те искаха да чуят какво им предлагаме. От какво ще ги предпазим. От какво не се боим. Искаха да знаят, че виждаме с тях едни и същи неща, че правим едни и същи оценки. Никой не ме попита кой ще е лидерът на СДС. Или кога ще е поредната конференция. Тревожеше ги безпаричието. Стрелбите по улиците. Корумпираната администрация. Липсата на шанс за младите да се реализират...
Днес съм убедена, че истинската промяна за СДС ще настъпи, когато осъзнаем, че трябва да бъдем адекватни на предизвикателствата на времето. Да приемем реалностите и да чуем хората. С вота си на местните избори те ни показаха каква политика очакват от нас. Като най-голяма дясноцентристка партия в България, СДС вече НЕ Е САМ В ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО и трябва да дадем отговор на въпроса с кого и как ще продължим напред.
Дълго можем да дискутираме защо стигнахме дотук и можеха ли нещата да се развият по друг начин. Но тази тема трябва да оставим на политическите анализатори и на историците. На местните избори консолидацията на хората, които подкрепят демократичните ценности и не желаят реставрация на сенките от миналото, спря похода на левицата.
Моята вътрешна убеденост е че върху резултатите от следващите парламентарни избори СДС трябва да обедени около себе си другите дясноцентристки формации на базата на ясни политически принципи, ценности и споделени програми.
СДС не е и не може да бъде крайно дясната партия на България. Наша цел е да се превърнем в естествения притегателен център на демократично мислещите граждани. България има нужда от прагматични решения. Прагматизмът обаче не е възможен без посока. Ние трябва да предложим модерна дясна политика, ориентирана към центъра. Това е вярната политика за СДС. Политика за равенство на възможностите, защото несправедливостта поражда гняв. Политика, която казва, че няма свобода без отговорност, защото сме длъжни да се грижим за онези, които не могат да си помогнат сами. Политика, проникната от убеждението, че хората са големи, а държавата малка.

Само такава политика ще ни даде шанс да спечелим парламентарните избори. Само така ще се противопоставим на апатията на негласуващите хора, които все не могат да повярват, че нещо зависи от тях, които търсят изход в чудеса или в опасни идеи, които нямат нищо общо с демокрацията.
Ето защо, на често задавания въпрос от критиците на тази политика – няма ли опасност така да ни превземат - отговарям простичко - не, но ако продължаваме да не се вслушваме в хората, има опасност да ни напуснат.
Следващият важен въпрос е отношението ни към управляващата коалиция на НДСВ и ДПС.

---

Продължава тук…