Уважаеми делегати,
Скъпи приятели,

Днес СДС се намира пред голямо изпитание. 14-та извьнредна Национална конференция трябва да отговори на въпроса - ще посрещнем ли очакванията на демократично мислещите хора за нашата роля в обществото, или ще пожертваме своята кауза заради лични интереси или накърнено честолюбие.
Ще предложим ли очакваната с така силно обществено напрежение формула за нашето обединение без да загубим достоинството си?
Днес ние сме тук, за да чуем и кажем цялата истина за СДС през болката на отхвърлените и с оптимизма на подкрепящите ни.
Днес ние трябва да затворим страницата на миналото със силата от добре свършена работа и с поуката от грешките, за да защитим лицето, авторитета и бъдещето на СДС.
Днес трябва да кажем истината за причините за кризата в СДС, довели до свикването на извънредна национална конференция.
Това е решаваща конференция за Съюза на демократичните сили, партията, която промени най-новата история на България.
Питам се ще намерим ли достатъчно сили за честен и отговорен политически дебат, за да е ясен пътят за възраждане на СДС като партията на свободата. Като партия представител на хората, които искат сами да контролират живота си и са готови да носят отговорност за това.
Приятели,
Последните 14 години бяха драматични за нашата страна. СДС не само създаваше визията за демократична България, но и активно изграждаше нейните основи. По време на първото наше правителство с премиер Филип Димитров ние започнахме битката за демократизиране на България, за въвеждане на правила и почтеност в управлението. Тези принципи и действия срещнаха яростната съпротива на бившата комунистическата партия, която с механизмите на Държавна сигурност свали нашето правителство и постави началото на олигархическия политически модел и мутризирането на България. СДС запази достойнството си на почтена партия от хора, за които идеализмът има смисъл в политиката. Провалът на БСП през годините, в които управляваше, и националната катастрофа, в която Жан Виденов въвлече страната ни, доведе до бунта на млада Бьлгария през 1997. СДС сключи морален договор с гражданите и пое доверието с обещанието никога да не ги изльже и предаде.
Правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов пое предизвикателството за спасяване на България и страната тръгна по верния път на развитие - на икономическа и финансова стабилност, на превръщане в съвременна европейска държава, път който днес ни отвежда в Европейския съюз и НАТО.
Логичен е тогава въпросът: Защо загубихме позициите си?
Факт е, че гражданите оттеглиха доверието си от нас на парламентарните избори през 2001, че бяха разочаровани и отчуждени от СДС на президентските избори, останаха разколебани и апатични на местните избори през 2003. Демократично мислещите хора в България не искаха и не желаят да видят в СДС партия - аналог на нашия политически опонент БСП, овладяла до съвършенство демагогията. Знам очакванията към СДС. Знам и къде хората смятат, че сме ги излъгали.
ТО Е В НАРУШЕНИЯ МОРАЛЕН ДОГОВОР МЕЖДУ НАС И ТЯХ.
СДС загуби парламентарните избори включително и заради съмненията, които тегнеха върху нас. Не намерихме сили да противодействаме на олигархичния модел, създаден от БСП.
Трябва да признаем още нещо. Пропукването в СДС започна през 1999 година. Още тогава започна разминаването на политиката и заявените принципи с реалните действия на отделни лица, с които се отъждествяваха СДС и управлението на Обединените демократични сили. Лиспата на обяснения за смяната на министри подсили съмненията и обърка симпатизантите ни.
В политиката съмненията са точно толкова опасни, колкото полуистините или неизговорените истини.
Затова, когато преди две години бях избрана за лидер на СДС, едно от първите неща, които заявих, беше, че няма да допусна повече върху нашето име да лягат съмнения. Че винаги ще казваме истината. В противен случай съмненията ще продължат да рушат доверието и ще оставят усещането за безпринципни договаряния.
В името на тази отговорност през миналата година оттеглих кандидатурата на Пламен Орешарски като кандидат - кмет на София. Не бях разбрана от мнозина - и от свои, и от чужди. Но и днес, ако трябва да реагирам, ще го сторя по същия начин. Не заклеймявам и не обвинявам никого. Просто не мога да допусна върху СДС да падат повече съмнения. Не мога да приема дори и сянката на съмнения за тайни договаряния да оставя привкус на сделка. Заявих го пред вас и пред обществото. Поех цялата отговорност. Отказах да превърна битката за София в сделка. Помня въпроса на един познат: "Ти наистина ли си вярваш, че можеш да победиш без да се спазариш?"
Тогава си дадох сметка, защо хората ни наказват. Наказват всички. Без значение на цвета ни в политиката. Защото вече всичко започва да прилича на сделка.
В името на този принцип се оттеглих от Управителния съвет на фондация "Демокрация". Скандалът ни отне много гласове на местните избори. Във време, когато СДС воюваше за своята морална кауза, той хвърли нови съмнения. Не бяха дадени ясни отговори за произхода на онези пари. Вместо това прозвучаха неубедителни обяснения.
Аз продължавам да вярвам, че има и друг начин да успеем. Не по добре отъпкания през годините път на тайните срещи по яхти и офиси, където се договарят интересите. А по другия, открития път, където принципите се защитават в нормален разговор с хората.
Избрах втория. Правя този избор всеки ден. Защото само такава политика може да върне доверието в СДС. Процесът ще е дълъг. Ще трябва да се борим за всяка крачка. Стъпка по стъпка ще трябва да доказваме, че сме извлекли поуки от жестоката и справедлива оценката на хората за нашите политически действия.
Местните избори ни дадоха шанс за първи път да изпробваме новия стил на нашата политика на прозрачност и диалог. Но тези избори бяха от най-драматичните за СДС, защото се състояха в условия на силно вътрешно противопоставяне, разнопосочни сигнали и тежки скандали, които отнеха част от енергията на партията.
В името на диалога и успешното ни представяне на местните избори аз се обърнах към знакови фигури в СДС да поемат своята част от отговорността и да влеят авторитета си в СДС в този труден момент. Вместо всеки встрани да проповядва своята си истина. Поканих Филип Димитров, Иван Костов и Петър Стоянов да се обединим в настоящето, за да съхраним авторитета на СДС в бъдеще. Единият стол остана празен. Миналото се оказа по силно за Иван Костов.
В същото време тези избори показаха, че няма случайни неща.

---

Продължава тук…