На фона на вълната от скандални разкрития за бившия премиер на републиката, местните интрижки във Варна приличат на буря в чаша с вода. Завидният професионализъм, с който Кеворк Кеворкян и генерал Богомил Бонев отсвириха лицето Иван Йорданов Костов, си беше чисто показно.

За първи път от такава висока трибуна бяха казани на глас редица истини, които от години напират да видят бял свят. Че управлението на Иван Костов беше “Афера”, в това повечето трезво мислещи и нормално информирани хора изобщо не се съмняват.
Болшинството варненци, имащи вземане – даване с туризма, са наясно даже с конкретните хотели по морските курорти, собственост на сем. Костови. Ако попитате работещите в Кремиковци или във визираните от генерал Богомил Бонев банки, ще получите идентичен отговор.
Хората не са слепи! Не са и глухи!

Странното в случая е, че колкото повече се изясняват тъмните дела Иван-Костови, толкова повече всякакъв род провинциални политически издънки се оплитат в костовистката мъгла.
Не е задължително човек да е супер запознат с интригите на местна почва, за да е наясно, че във Варна временно изпълняващият длъжността незнам-какъв си председател на СДС (последният да затвори вратата), разчита изцяло на костовистка медия и “безплатна” поклонничка на Костов от часови вестник.
Проблемът е, че след разкритията на генерал Бонев, всяко докосване до наследството на Костов води до публично дамгосване.

Онези, които са си сложили главата в торбата и обслужват Костов, знаят защо го правят - не е ясно Христо Кирчев на какъв се прави.
Всъщност фактът, че временният председател на варненската организация на СДС играе по свирката на най-бруталния крадец в новата българска история, не е никак безобиден.
Медийният слугинаж на Костов (костовистка медия и “безплатна”поклонничка на Костов от часови вестник) се опитва да представи огледалният образ за реален, но незнайно защо в непредубеденото обществено съзнание все повече се налага българската поговорка “С какъвто се събереш, такъв ставаш”.

Просто е! Кирчев стана като тях!
Доносите, които той пише днес, по нищо не се отличават от онези, разнасяни не толкова отдавна от костовистите за… самия него.
Хората не са слепи! Не са глухи!
Затова Христо Кирчев е сам.
Просто нормалните хора не желаят да се цапат с мръсотията на Костов.
Докоснеш ли се до дявола, той не се променя. Променяш се ти.

Антон Луков