Като „интересна“ квалифицират възпитаните хора в България, политическата практика в морските и т.нар. „митничарски“ градове. За всички е ясно, защо свое представителство в местните общински съвети имат бизнеспартии от Варна, Несебър, Свиленград и т.н.
Специално във Варна, напоследък е истинско удоволстие ( за психиатрите е и професионално предизвикателство) да се наблюдава жестоката вътрешна война между естествената човешка алчност и също толкова естествения „нечовешки“ страх от ГЕРБ.
Тази вътрешна война буквално изсушава лицата на някои местни бизнесмени-политици.
Очевидно, да си общински съветник, е опасно занятие.
До вчера ги прибираха в ареста, сега трябва да се притесняваме и за здравето им още докато са на свобода.

И на всичкото отгоре работата( с интересите) е на никъде.
Едно време в казармата имаше една приказка „Тарикатите носят вода на баламите“.
Тоест голямата беда за онези, които прекалено много хитруват и буквално всеки разговор започват с „Къде е моето?“ или „Трябва да се съгласува с нас!“ , НЕ е, че трудно им минават номерата. Защото има вариант и въобще да НЕ им минават номерата. Пък ако ще да се жалват на корпоративния арменски поп сутрин, обед и вечер!
По-големият им (на бизнесмените-политици) проблем е, че някак тихо, спокойно и елегантно онези политици, които водят смислен диалог се ... разбраха. При това без да парадират, че също ... са бизнесмени.
И колкото по-малко условия поставят, толкова повече ... им стават работите.

Оказа се, че новият председател на варненския общински съвет съвсем не е онзи безпомощен човечец, който мнозина се надаваха, че ще бъде лесно манипулируем.
Не бърза! Няма драми в бавния ход, с който стават промените в комисиите на общинския съвет. Лека-полека всичко си идва на мястото.

Драма е например, отпадането на Италия на световното първенство по – футбол. Каква ти драма - по скоро сме свидетели на антична трагедия достойна за перото на безсмъртния Софокъл .

Тук! В България! Житейският факт, че някои неща стават бавно, едва ли може да бъде повод за притеснение.
По скоро е смешно!
Например обяснението за командировките на двамата варненски общинари (Куликов & Жожев) в ЮАР!?!
Тези двамата може и да са свършили общественополезни дела? Да речем, че е точно така! В края на краищата ЮАР е огромна, перспективна държава, произвеждаща над 40 % от индустриалното производство на цяла Африка. Може и да са осъществили някакви търговски или туристически, или транспортни връзки. Криза е! Човек не знае от къде може да дойде спасението. Обаче не ми е ясно, какъв е този кмет, чиито служители обикалят света и той им чака отчетите с ... месеци. Странно разбиране за дисциплина и трудова етика имат в Община Варна. Човек даже и да иска, не може да ги похвали за чутовните дела натворени в ЮАР.
Да не би пък да няма такива?
Антон Луков