В световен мащаб в началото на иначе високо технологичния XXI век установяването на ценностна система, основаваща се на демократизацията на обществения живот се превърна в основно предизвикателство. Крахът на социалистическата система и приобщаването на новите развили се икономически държави от Югоизточна Азия доведе до това, че географското, идейното и културно противопоставяне Запад Изток напълно изгуби своя смисъл. На негово място започна да се прокрадва фикцията, че ислямът е политико-географски полюс, застрашаващ Запада. Някои социолози и икономисти заговориха за нова геополитическа ос на противопоставяне Север-Юг, на единия от полюсите на която стоят арабските страни с идеологическата си опора исляма. Това противопоставяне не може да се приеме от чисто исторически съображения, отхвърлени като догматика от времето (теорията на Хитлер за физикогеографските пояси), но даде достатъчно основание днес на различни среди в арабското общество да го осмислят чрез догмите на исляма и неговите средновековни тълкувания.
Атентатите в Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001 г. наложиха мнението, че с рухването на мита за недосегаемостта на най-голямата икономическа сила САЩ, на световната сцена се появи нов враг тероризмът, образът на който САЩ превъплъти в ислямската фундаменталистка организация Ал Каида и водачът є Осама бин Ладен. Последвалите събития изцяло бяха белязани от преследването на активистите на Ал Каида и водача им.
Ал Каида обаче не може да бъде определена като организация в общоприетия смисъл на думата. По думите на арабския журналист и общественик Ясер аз Заатара "тя се превъплъщава в идея, чиято същност всеки може да възприеме, да последва и да претвори по свой собствен начин във времето и пространството". Войната в Афганистан не доведе до залавянето на Бин Ладен и ликвидирането на организацията му, а напротив в резултат на тази война Ал Каида укрепи позициите си на организация, едва ли не единствено способна да се противопостави на САЩ. А лидерът є Бин Ладен се превърна в нещо като пророк в очите на правоверните мюсюлмани.
Наличието в Ирак на биологично оръжие и продължаващото му производство, което американският президент Джордж Буш определи за потенциална заплаха за световния мир, стана достатъчното основание за начало на военните действия в Ирак. Естествено, след като биологично оръжие там не бе открито, мотивът бе променен да се свали правителството на диктатора Саддам Хюсеин. Последното стана, но с него войната в Ирак не приключи. Напротив, тя предизвика в Ирак ответна крайна реакция.
Шиитската общност, под ръководството на радикалния є лидер Муктада ас Садр, започна директна борба с американската окупация, с временното и новосформираното иракско правителство. Паралелно с това започна и друг вид противопоставяне индиректно, заключаващо се във вземане на заложници, поставяне на политически условия и екзекутиране им при неизпълнение на условията. Политическа отговорност за вземането на заложници и разправата с тях пое групировката Джамаат ат-Таухид уа-л-Джихад. САЩ веднага я определиха като "свързана с Ал Каида".
Тук е необходимо макар и бегло да се очертае разграничението между съществуващата в Ирак многобройна шиитска общност, Ал Каида като ислямски ортодоксална международна идея-организация, и Джамаат ат-Таухид уа-л-Джихад в качеството є на ислямска фундаменталистична групировка.
"Ши`а" в превод от арабски език означава разклонение, прослойка. В ислямската история шиизмът възниква в резултат на управлението на четвъртия праведен халиф Али (от 656 до 661 г. от н.е.) и се проявява непосредствено след него. Шиизмът се свързва с отклонението от нормите на правата вяра, обединени в "Сунна". В буквален смисъл това означава път, правило, начин на живот на пророка Мохамед, превърнал се в идеал за подражание за всеки мюсюлманин. Оттук е и терминът "суннити" правоверни, вярващи в Аллах и приемащи примера на пророка Мохамед за образец на начин на живот.
Най-общо казано шиитите вярват в Аллах и Мохамед, (както и суннитите), но освен това те считат за пророк и Али четвъртият праведен халиф, който не произхожда от рода на Мохамед. Притчата за него е, че веднъж отишъл на лов в пустинята и оттогава не се върнал, а шиитите продължават и до ден днешен да очакват завръщането му.
Шиитите са най-голямата секта в исляма, разположени предимно на територията на Ирак, Иран, Пакистан и Афганистан. Шиитският лидер Муктада ас Садр настоява коалиционните сили в Ирак да напуснат страната, а последователите му водят антиамерикански протести и въоръжени стълкновения с коалиционните сили. Садр е пренебрегнат от коалицията при формирането на Временния управляващ съвет и не е поканен за негов член. На 10 октомври 2003 година по време на проповед в Куфа обявява формирането на правителство в сянка.
Арабски източници споделят, че Ал Каида се оформя като организация едва след като се слива със "Световен фронт за борба с евреите и кръстоносците" на Зауахири, в следствие на което се формира организацията "Каида ал-Джихад", известна в наши дни като "Ал Каида". Организацията идейно се опира на суннитския ислям, и като такава по своята същност не изразява вижданията на шиитите за формите на борба в Ирак, макар да не им възразява. И тъй като шиитите до неотдавна имаха нагласата да преговарят и сътрудничат с окупационните сили на Ирак, то се наложи Абу Мусаб аз Заркауи да напише прословутото заловено през месец март тази година от американците писмо, от което става ясно, че се противопоставя на пасивността на Осама бин Ладен в Ирак, защото и в атентатите в Саудитска Арабия, Казабланка, Истанбул, Бали и Мадрид Ал Каида участва само като идея, а не като стройна организация.
От трета страна Джамаат ат-Таухид уа-л-Джихад е групировка, въоръжена с идеологията на традиционния средновековен ислям. Членовете є се определят като привърженици на крайно учение на "салафитите", което абсолютизира примера на пророка и неговите сподвижници. "Салафити" идва от арабската дума "салаф" предшественик.
За същността на групировката можем да съдим по наименованието є, което в превод означава "Обединение за единение и джихад" (утвърдило се като "Групировка за единобожие и джихад"). Нека да разгледаме отделно термините в наименованието є. "Обединение" или "групировка" е ясен термин. Не е ясно какво означават термините "единение" или "единобожие" (таухид) и "джихад".

---

Продължава тук…