- Доц. Петкова, Вие поехте управлението на МБАЛ “Св. Анна” в годината, в която болницата ще чества своята 130-та годишнина. Какви ще бъдат първите Ви действия като прокурист на лечебното заведение и какви са плановете Ви в дългосрочен план за развитието на болницата?
- Ще започна с това, че болница “Св. Анна” има едно ново ръководство, което е изцяло подменено. Вече е известно, че заместникът ми по лечебната част е д-р Красимир Петров. Назначен е и икономически директор. Това е г-жа Иванова, която има нужната квалификация. Тя ще ни бъде много полезна и, защото има магистратура по здравен мениджмънт. Всеки от нас е ръководил определени структури, но никой не е бил ръководител на такова високо ниво и няма да скрия, че ще ни бъде трудно. Но пък и твърдо бих казала, че цялото ново ръководство с подкрепата на борда на директорите, на здравното министерство, на община Варна в лицето на кмета Кирил Йорданов и председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов, има вече ясна визия за това какво ще се случва. Знаете желанието е едно и докато се стигне до изпълнението има твърде дълъг път. По-важно е, обаче, че искаме да променим ситуацията в болницата с една единствена цел, тя отново да заеме мястото в града, което винаги е заслужавала. Всеки варненец, когато го попитате къде е болницата, той посочва Окръжна болница, т.е. МБАЛ “Св. Анна”. А тя заслужава уважението на гражданите на Варна, защото тук има много добри специалисти. Разбира се никой не се старае да игнорира по някакъв начин всички качества и предимства на болница “Св. Марина”. Нашата основна идея е “Св. Анна” да излезе достойно на пазара на медицинските услуги. Да излезе с качествен персонал, като в тази част мисля, че ще ни бъде най-лесно. Второто е да разполага с модерна техника. Медицината е скъпа специалност, свързана е с много техника и все повече ще има нужда от модерните технологии. Някак си класическите операции вече звучат доста архаично. За модернизацията в това отношение, болницата вече е направила първите си стъпки. Има доста опит, натрупан от страна на хирурзи и акушер-гинеколози. Сега благодарение на общината и Урологията разполага с най-модерната апаратура, която е от този клас. Но за нас като ръководство е много важен и човешкият фактор. В тази връзка ние, като ръководство смятаме, че трябва да се направи една вътрешна реорганизация на начина на труд и на потока. Трябва да се разширят медицинските услуги, да се оптимизира работното време.

- В какво по-точно ще се състои тази вътрешна реорганизация?
- Мерките, които ще предприемем може би няма да бъдат много приятни за всички, но целта е оптимизиране на колективите като брой на лекарите, на средните медицински специалисти и на немедицинските работници. Всичко така трябва да бъде оптимизирано, че да не страда целият процес на лечение и диагностика на пациентите. Идеята ни е, реорганизацията да бъде направена така, че да е подчинена на една единствена идея – този, който работи да получава заслуженото. Това е във възможностите ни и бихме могли без финансови инжекции да се справим. Ние няма да разчитаме само на помощ от министерството, или от общината. Безспорно ще очакваме от тях съдействие, но големите пари ще дойдат от проектите. Така че нашето виждане е, че основната насока, особено, когато става дума за преоборудване с медицинска апаратура,трябва да се търсят средства по еврофондове.

- Вече има ли такива проекти за реконструкция на болницата чрез пари от еврофондовете?
- От нашето ръководство все още няма изготвени европроекти и е съвсем логично да е така. Все пак аз встъпих в длъжност преди десетина дни. Но случайно, нарочно използвам тази дума, разбрах, че има изпратени два проекта до Министерството на здравеопазването. Те касаят преоборудването, най-вече на Отделението по образна диагностика, т.е. на рентгеновата апаратура. Там, където и в момента имаме много голям проблем, защото има един единствен действащ рентгенов апарат и той е повреден.

- А ще се търсят ли и други начини за решаване на проблема?
- Ще се търсят. Даже в момента в сметката на болницата имаме един превод от министерството, който заварваме с голяма благодарност. Целево са отпуснати 600 000 лв., точно за рентгенова апаратура. Предишното ръководство на болницата е изготвило и един проект за реконструкция и ремонт за реконструкция на Оперативно отделение и Отделението по реанимация и интензивно лечение.

- Предвиждате ли някакви ремонти или промени в Спешния център?
- До този момент аз нямам информация, че за Спешния център има направен някакъв проект или ясна визия за реконструкция. Там е нужен както сериозен ремонт, така и промяна на цялата инфраструктура. Секторът, в който е разположен не отговаря на стандартите. Няма нужната апаратура. Дори като количество, не говоря за качество. Смело мога да кажа, че и квалификацията на персонала, работещ в Спешния център не е на всички нива, както трябва да бъде. Така че може би това е най-спешното нещо, което новото ръководство на болницата си е поставило като цел.

- От каква апаратура се нуждае Спешният сектор в болницата?
- Необходими са апарати за обдишване, монитори за непрекъсната регистрация на жизнени показатели, и ехограф от високо качество. Но разбира се имаме нужда от много други неща. Също така бройките не са попълнени. Няма достатъчно среден медицински персонал, няма и достатъчно лекари. Аз в никакъв случай не обвинявам самите колеги лекари. Това е вече грешка на цялата ни система, защото специалността спешна медицина е съвсем нова – бебе в медицината. А там наистина се изисква да работят хора с тази специалност. Защото си има определена специфика. Спешният медик е обучен да действа във всякакви ситуации. Докато нашите лекари, тези които имат тази специалност, все още не са на това ниво. Специалността не е така консулидирана. Методиката не е достатъчно адаптирана, ако щете.

- През цялата изминала година голяма част от персонала на МБАЛ “Св. Анна” изрази своето недоволство от ниските заплати и тежките условия на труд. Каква е ситуацията в момента, какви са настроенията сред лекарите и медицинските сестри?
- Основният проблем, който винаги е стоял в последните години пред нашата болница, а аз работя в нея от около 30 години, е свързан с недостатъчното финансиране. И това води до голямото текучество на кадри в”Св. Анна”. Това се отнася особено за средния медицински персонал. Затова неслучайно казах, че ние ще търсим механизмите вътре в системата. Може да използваме да стимулираме точно този труд и то работещите хора, защото не е тайна, че не може да се сравни работата в една Кожна клиника, всяка медицинска специалност си тежи на мястото, но не можеш да я сравниш с една хирургия, която поема 24-часовата спешност не само на града, но и на региона. Така че това са вътрешните механизми, с които можем да играем, за да задържим финансовия елемент.

- Споменахте Кожната клиника, там имаше доста проблеми в последните години, обсъждали ли сте съдбата й?
- Въпросът за Кожна клиника е доста сложен, имаше много голям проблем, едва ли не се беше стигнало до закриването й, и уволняване на колеги. След това се заговори за някаква програма за оптимизиране на дейността й. Такава една програма аз все още не съм видяла от страна на досегашното ръководство на болницата, както и от ръководството на клиниката. Аз съм университетски преподавател и смятам, че проблемите там трябва да се решават съвместно с Медицински университет. Ние сме водили предварителни разговори с проф. Анелия Клисарова. И от мерките, които ще се вземат в никакъв случай няма да страда обучението на студентите. Но там наистина трябва да се помисли за промени, защото има месеци, в които няма отчетена нито една клинична пътека. Т.е. останалите клиники и отделения, едва ли не, работят за Кожна клиника.

- Предвиждате ли да използвате някакви вътрешни механизми за увеличаване на заплатите на персонала? Утихна ли напрежението, което беше ескалирало през последната година?
- Засега няма проблеми. Ние говорихме и с колегите лекари, и с медицинските специалисти. Постарахме се да им обясним това, което говорим сега с Вас. А именно, че основната ни цел е да намерим механизъм, с който да повишим възнагражденията. Разбира се казахме им, че това няма да стане днес или утре. И засега има разбиране от тяхна страна. На този етап катаклизми още няма, но е много рано, за да има. Имаме виждане, че с помощта на икономисти ще можем да променим методиката, по която се разпределя възнагражденията.

- Доц. Петкова, от встъпването Ви в длъжността прокурист на болница “Св. Анна” все още не сте се срещали със здравния министър д-р Евгений Желев, обсъждана ли е такава визита и ако е така за кога е насрочена?
- Да срещата вече е насрочена за идната сряда и ще се състои в министерството. Аз ще представя моята стратегия за управлението на болницата. Ще бъда подготвена да кажа всичко това, което сега с Вас си говорихме.

- Във Варна има една Университетска болница и това е болница “Св. Марина”. На практика обаче “Св. Анна” също е такава. Смятате ли да насочите разговорите в тази насока, за евентуална промяна в статута на болницата и респективно за по-голямо финансиране?
- Да, това е един болен проблем, който аз също, ако разговорът разреши, още на тази среща, ще споделя с министър Желев. Защото ако сте разгръщали нашата документация на много места пише УМБАЛ “Св. Анна”. Това е така включително и в документите, които идват от Здравната каса и от лекарския съюз. От 2000 година “Св. Анна” се води също за УМБАЛ. Тук има 8 клиники, имаме възможност да увеличим броя на клиниките и предвиждаме да го направим. Но реално по статут двете болници не са изравнени. А сама разбирате, че щом двете болници не са изравнени, съответно базата, която води до разпределяне на възнагражденията е различна. А и една университетска болница се финансира от министерството, освен от Здравната каса. Докато при нас остава само възможността за приходи от НЗОК. Министерството има ангажимент, но това са неща, които ние предварително трябва да заявим, за да се включат те в бюджета.

- Преди да оглавите лечебното заведение, Вие бяхте ръководител на Клиниката по Урология в болница “Св. Анна”, решихте ли вече кой ще Ви наследи на поста?
- Да, ръководител на Клиниката по урология вече е д-р Веселин Стамболийски. Той е с достатъчно стаж в специалността урология. Това е колега, с когото дълги години работим заедно. Който има професионалните качества да бъде ръководител. Защото един ръководител на клиника не стои зад бюрото, а отговаря за всичко, което се случва. И когато някой поиска помощ той е човекът, който трябва да застане начело. Аз му гласувам пълно доверие, освен това ценя качествата му на администратор. Строг, но справедлив.

- Тази година болница “Св. Анна” навършва 130 години от основаването си, по какъв начин планирате да отбележите годишнината?
- Аз съм в болницата от 30 години. Помня момента, в който се честваше и 100-годишнината, така че емоционално съм свързана с този юбилей. Той ще бъде отразен достойно като медийна кампания и като представително действие. Но нашата идея е не само да го отразим. Ще настояваме пред Министерството на здравеопазването, имаме и разбирането и на община Варна, за реконструкция на така наречения стар блок в двора на болницата. Тази сграда е първата, построена за болница във Варна. Тя е призната и за архитектурен паметник. Така че при нейната реконструкция ще запазим изцяло фасадата, а вътре ще бъде реконструирана, реновирана по всички европейски стандарти. Като цяло, Спешният център и старият блок са най-приоритетните ни задачи като ново ръководство.
Диана Стоева