- Доц. Атанасов, може ли да се говори за възникване на пропаст между учители и ученици?
- Пропастта не е голяма, а просто дълго време ние забравяхме за девиза изписан на едно старо котленско училище “Помогни ми да те возвися”. Същият го има, но записан по други начини и с друга терминология в книгите по педагогика и методика. В тях фигурира, че едно образование може да бъде качествено, когато ученикът бъде толериран от обект на учебно възпитателния процес в субект.

- Ще се промени ли лекционната система на преподаването?
- Безусловно да. Но промяната трябва да бъде не само девиз, а реална ситуация. Например, при провеждането на първата конференция “Училището – желана територия за ученика” в Пловдив през 2006 година, за 10 дни се оказа, че учители на които само казвахме темата и извеждаха добри практики. Нашата идея е точно такава, да има такива практики. След това участниците в конференцията посетиха пет града, за да видят на място дали това, което говорят учителите от училищата е вярно или е буря в чаша вода.

- Представете някои от тези добри практики.
- Първата, например, е самоуправлението в часовете. Има учебни заведения в България, които от два до три дни предоставят цялото управление на училището на учениците. Те се превръщат в директори, заместници на директорите, включително и учители. Самото включване на учениците като преподаватели е много положително и в края на деня повечето осъзнават, че преподаването не е лесно. Това поставяне на ученика в ролята на преподавател го запознава с неговия труд, защото когато човек не познава нещо, той обикновено не го уважава. Когато, обаче си поставен в подобна ситуацията, гледаш по друг начин на този, който го прави по пет часа на ден.

Освен това говорим, че учениците не са социализирани. Но откъде децата да придобият такъв опит. Те могат да бъдат социализирани именно от училището, като им се дават отговорности. Ето и едно сравнение. Ситуацията на ученика в момента – абсолютна пешка и обект, на който се казва, какво не трябва да прави, но никой не му дава алтернатива, т.е. той не е никакъв субект. В такива ситуации ученикът бяга от часовете. Но ако едно дете има своя територия – чрез участие в училищните ръководства или избиране за ръководител на класа, това ще се промени. Защото ученикът когато даде нещо от себе си в устройството на училището, в неговото функциониране, той ще чувства, че това е дяловото му участие в ООД. Той ще бъде ангажиран то да успее, защото е и негово. Именно това трябва сега да направим.

- Обмислят ли се някакви програми за запълване на свободното време на учениците?
- За свободното време ние трябва да им дадем алтернатива. В момента те нямат такава. Бие звънецът за последния час и учениците бягат на улицата и по барове. Но когато децата знаят, че ще имат задължения и след часовете в училище и го разберат сами, ситуацията ще се оправи.

- По Ваша инициатива се подобряваше спортната база в училищата. Докъде стигна реализацията?
- Инициативата продължава. В бюджета на Министерството на образованието са заложени 10 млн. лева за проектно финансиране. Така училищата могат да разработят и представят проектите си пред МОН за финансиране. Скоро ще бъдат обявени критериите за кандидатстване. Освен това има и 15 програми, също по проектно финансиране, които вече са разработени.

- В една от програмите е застъпена ритуализацията на училищния живот. Какво трябва да означава това?
- Това е основен елемент в новия раздел на програмата за развитие на училищното образование “Възпитателна работа”. Не може без ритуали. Това са знамето на училището, празникът и химнът на учебното заведение, знаци на определени паралелки или ученици. Преди два дни в Карлово беше проведено съвещание на директорите на училища, които носят имена на възрожденци. Там се разискваха много интересни идеи, като една от тях беше всяка паралелка да си избере патрон от народните будители.

На 1-ви ноември всички отбелязваме празника, но само за един ден, и когато попиташ по-младите за някои възрожденци те се запъват и не знаят. Ние не считаме, че трябва да има определен час в училище и чрез него децата да се запознаят с историята на народните родители. Това трябва да бъде елемент от живота на училището. За 3-ти март Министерството на образованието стартира инициатива. 48 000 плаката обозначени с държавни символи на Република България ще бъдат предоставени на учебните заведения. Идеята е такъв плакат да бъде поставен във всяка класна стая.