Бойко Рангелов е роден на 7 юли 1950 г. Доцент в Минно-геоложкия университет. Сеизмолог в Геофизичния институт на БАН. Завършил е геофизика и приложна математика. От 2003 до 2005 г. работи в Обединения изследователски център на Европейската комисия в Италия. Ръководи български колективи в над 10 европейски проекта по земетресения и цунами. Специализирал е прогнозиране на трусове в Калифорния, САЩ. Има над 250 научни публикации, монографии и студии. Участвал е в над 300 международни научни конференции.

- Доц. Рангелов, съседните Турция и Сърбия се разлюляха тези дни, знак ли е това, че предстои нещо и у нас?
- Доста често през последните години ставаха земетресения и в Турция (1999 г.), и в Гърция(1999 г.), и в Румъния и Македония (2009), и в Косово (2010). Сега се активизира и Сърбия (2010). Странно е защо се търсят "знаци", че нещо предстои и у нас.
Ако направим равносметка и в миналото, ще видим, че подобни ситуации са възниквали неведнъж. Няма установена закономерност, че активизирането на сеизмични зони около нас, непременно води до земетресения и у нас. Както и обратното - то е напълно възможно, защото полето на напреженията засяга целия Балкански полуостров.
Само че наши изследвания показаха, че по отношение на силните земетресения трансферирането на тектонските напрежения става в продължение на десетилетия. Така че според мен подобни въпроси възникват и от това, че сега информацията е по-широка, по-достъпна и новините стигат по-бързо до хората.

- Докъде стигна науката, още ли не може да се предскаже земетресение?
- Винаги съм казвал, че науката е все още безсилна само по отношение на един параметър на очаквано бъдещо земетресение - времето на случването му. Очакваните места и силата на миналите (и предстоящите) силни земетресения в България са известни на учените. Това са сеизмично активните зони на България - Кресна-Крупник, Пловдивска, Софийска, Горнооряховска, Шабла-Калиакра.
Напоследък науката си позволява още нещо. Да казва точно къде (т.е. коя точно зона ще се активизира) ще удари силният трус. Не мога да пропусна примера с последното чилийско земетресение от 27 февруари 2010 г. с магнитуд 8,8.
Половин Южна Америка се премести вследствие на този трус. А това беше описано и публикувано около половин година преди това в научните списания. Прогнозата беше направена от екип от френски геодезисти, геофизици и геолози, водени от проф. Армижо, въз основа на GPS измервания и моделиране. Но точното време на очаквания гигантски природен катаклизъм не беше указано!

- Какво ще стане, ако в София удари 7 по Рихтер?
- Не ми се иска да мисля по този въпрос. Спомнете си Хаити през януари 2010 г. Очаквам да стане нещо подобно. Дано се лъжа! Все пак Хаити е в Третия свят, но…

- В кои райони на страната да бягат онези, които се страхуват от земетресения?
- Не ми се иска да давам подобни съвети по 2 причини. Първо - ако се страхуваш от земетресение, не зная защо трябва да "бягаш" от него - то ще те настигне навсякъде. Тук си позволявам малко майтап. Второ, ако всички, които се страхуват, избягат в районите, където да не ги е страх, то Странджа и Видинско ще се пренаселят, а ние, дето не се страхуваме, ще си останем в София, Пловдив, Благоевград и Варна. И тука, както виждате, има майтап, ама тия въпроси са по-сериозни, за да ги решаваме "на майтап".

- Какво е чувството ви за 2012 г.?
- Може и да не ми повярвате, ама не знам защо точно 2012. Дали не настъпва краят на света или пък се сбъдват пророчествата на Едгар Кейси - човекът, възродил неокатастрофизма с ясните си видения за разпадането на американски континент и изчезването на Калифорния. Самият Кейси, роден и живял до средата на миналия век във Вирджиния, е оставил поразителни описания на своите видения и като един съвременен Нострадамус е предвидил успешно много от станалото след неговата смърт. Дали пък няма пак да се окаже прав?
Ако имаме предвид "края на света" - аз не вярвам да се случи. Въпреки че само преди месец бях на международна научна конференция в Австрия по подводна палеосеизмология. Учени от цял свят - от Нова Зеландия през Япония, та чак до Северна Америка и Канада показаха данни и факти за минали грандиозни бедствени събития, които изненадаха дори мен, пък и другите специалисти.
Не останаха по-назад и европейските учени. Те демонстрираха благодарение на подводните изследвания в Мраморно море, че в момента най-голямата опасност от силно земетресение на Балканите дебне в Мраморно море.
Ако се "скъса" установеният подводен разлом по цялото си протежение, в което е "заключен", това ще предизвика подводно земетресение с магнитуд поне 7,5 по скалата на Рихтер, както и последващите цунами и турбидити (подводни кални потоци). А очакваната му активизация е в следващите 20-30 г. (или по-рано - засега никой не знае). Данните са отново на екипа на проф. Армижо, за когото стана дума по-горе.

- Вярно ли е, че водните басейни "запечатват" природните бедствия?
- Отговорът ми тук е продължение от отговора на предния въпрос. За късмет на учените водата се оказва с най-дълга памет за подобни минали катастрофи. Там, по морското и океанското дъно, по дъната на различни по големина езера се крият утайки (факти и доказателства) за грандиозните бедствия, сполетявали Земята в миналите времена. Например в езерата на малка Швейцария са документирани поредица от грандиозни земетресения (нещо неочаквано дори за специалистите). По дъното на японските заливи пък има следи от разломи в земната кора, простиращи се на стотици и хиляди километри, представени най-атрактивно от японския проф. Наката, който раздаде очила за 3D виждане и направи истински "Аватар" пред очите на учените в претъпканата конферентна зала. Не напразно японците създадоха най-модерния кораб за подводно сондиране "Чикиу", който има за цел да постигне мечтата на всеки сеизмолог - да просондира морското дъно чак до мантията, и то не къде да е, а в областта на най-мощните огнища на земетресения, заплашващи Япония, и да "види" какво се случва там.

- Къде има доказателства за известни трусове, цунами и др.?
- Унгарският колега Миклош Казмер докладва за откритие в Унгария - цяла гора, пропаднала повече от 25 метра и вкаменена преди 7,5 милиона години, превърнала се в една от най-големите атракции край езерото Балатон. Все още най-големите известни на европейците природни бедствия остават необясними от гледна точка на съвременната наука. Нито земетресението (съпроводено с цунами), ударило Лисабон през 1755 г. и взело над 50 000 жертви, нито подобното нему Месинско земетресение през 1908 г. с магнитуд над 8,0 и отнело повече от 30 000 човешки живота могат да бъдат адекватно моделирани със съвременните методологии, техники и научни знания, така че резултатите от моделите дори да се доближат до наблюденията и последиците, добре описани от очевидците.
България също има някои примери от своите научни изследвания. Най-старото документирано земетресение в Европа, доказано с археологическите разкопки край Провадия, станало преди 6550 години в района на Източното ни Черноморско крайбрежие, което е било с магнитуд минимум 7,5 по Рихтер. Както и това, разрушило храма на Кибела в Балчик. Той е бил разрушен от комплексно геофизично бедствие - земетресение, цунами и свлачище, действали последователно), което е станало през VI век след Христа.

- Науката срещу катаклизмите - кой ще победи?
? Отговорът май е предопределен. Борбата с природата невинаги е от най-успешните. Но науката дава все повече и повече, така че и човешките жертви, и разрушенията да са все по-малко и по-малко. /в-к „24 часа“