Сред по-голямата част от десните съществуват сериозни нагласи за подкрепа на обща кандидатура на предстоящите (след по-млако от година) редовни президентски избори. Подобен извод може да бъде направен съвсем спокойно, ако се съди по реакциите, след изявлението на Стефан Софиянски, че е възможно повторение на двубоя Георги Първанов - Петър Стоянов.
Единственото изключение от общата картина са хората на Костов, но тяхнта позиция едва ли може да се счита за изненадваща.

Коректността изисква да се разграничават двата въпроса:
- Възможна ли е обща подкрепа за една кандидатура?
- Възможна ли е обща подкрепа конкретно за Петър Стоянов?
В екипа на Костов има достатъчно подготвени хора и те са на ясно (особено след извънредните местни избори в София), че сами много трудно ще могат да разчитат на успех. При това, за разлика от местните избори, в президентските ще се търси вота на хората в цялата страна (където позициите на костовистите са меко казано скромни), а не само в столицата. Най-малкото поради тази логична причина, модификацията на въпроса за обща кандидатура по принцип не би трябвало да се отхвърля с лека ръка.

Ако говорим конкретно за евентуалната кандидатура на Петър Стоянов, то тогава картината е друга. Каквото и да говори Костов, Петър Стоянов беше успешен президент. Разбира се, няма как да бъде отречена и другата логика - Петър Стоянов не е единствен. В дясно винаги е имало достойни хора, които биха могли да се кандидатират, да обединят цялата десница и центъра, и да спечелят президентските избори, както и да се справят успешно с президентките задължения.

Има достатъчно време да се избистрят тенденциите. Дали ще се стигне до предварителни избори или ще се мине на преки договорки, е въпрос на технология. В края на краищата далеч по-важна е целта.
А целта е трудно постижима.

Към днешна дата Първанов и БСП са толкова силни, че е съмнителен успехът дори на конкурентен кандидат на цялата обединена десница. Независимо от различните интерпретации (обслужващи преди всичко нечии засегнати чувства), без подкрепата на НДСВ е малко вероятно Първанов да бъде спрян по пътя му към втори президентски мандат.
При така стеклите се обстоятелства най-логичен изглежда варинтът за РАВНООТДАЛЕЧЕН, но ПРИЕМЛИВ за всички в дясно и в центъра общ кандидат за президент. Ясно е, че при подобно развитие на нещата, Костов ще трябва да се прости с идеята си, че може да бъде лидер над всички. Той просто ще бъде един от участниците в разговорите, при това не най-същественият.

Думата на Царя например, ще тежи значително повече. Просто, ако НДСВ подкрепи Първанов, мачът може да се счита за решен. Хубавото в случая е, че козовете са в ръцете на толерантен човек като Симеон Сакскобургготски. Ако ги държеше Костов, сега в дясно нямаше да говрим нито за равноотдалеченост, нито за приемлив вариант.

Като се замисли човек, Иван Костов доста неща преглътна напоследък. Претърпя крах мечтата му да изгони царя от България, да разсипе НДСВ, даже СДС все още крета и не ще (И НЕ ТРЯБВА) да умира.
Както е тръгнало, на Иван Костов ще му се наложи да преглътне и обща кандидатура (НЕ наложена от него самия) за президентските избори.

Ако ли не... Първанов ще изкара още един мандат и толкова.
Мандат - подарък!?!
В ролята на дядо Коледа ще се превъплати Иван Костов.
Каквото и да говорят, ролята на усмихнат старец-командир, раздаващ подаръци на БСП, много ще му отива.

Антон Луков