Нацията на играчите. Веднага се сещате коя е, нали? Тя не е вписана точно с такова заглавие в нито един атлас по история на света или по география, но за сметка на това си има знаме, герб, великолепен химн, подходящ за кавъри в рок-вариант, невероятна природа и няколко милиона оплакващи се от живота плюс няколко хиляди богати, щастливи и абсолютно невинни граждани.

Когато принадлежиш към нацията на играчите, още преди да се родиш съзнанието ти е претъпкано с информация за свръхспециални народопсихологически характеристики и купища бутикови причини те да съществуват. Знаеш, например, че си имал изключителния шанс съдбата да те включи в групата на най-работните, на тези, които се славят с пословичното си трудолюбие, могат да изцедят вода от камъка и да издоят от пиле мляко. Всъщност, с течение на времето, на опита и на наблюденията, ако размърдаш сивото си вещество и ако случайно не станеш типичен пример, установяваш нещо шокиращо. Установяваш, че дори и тези, които сладкодумно омайват аудиторията с най-добрите черти на въпросното пословично трудолюбие не са много сигурни, че говорят истината. Защото един трудолюбив народ не се просва по кафенетата от сутрин до вечер да премята крак връз крак и да обсъжда колко нещата не са добри, а първо си стяга къщичката, изчиства градинката, засажда в нея много цветя, полива ги, грижи се за тях и се старае наоколо да му е красиво. Защото колкото по-приятен е света, който обитаваш, толкова повече светлина има в душата ти, толкова по-добро е настроението и самочувствието ти и съответно толкова по-човешки са отношенията ти с другите хора. Само се огледайте наоколо!

Е, как е? Вече говорим ли за трудолюбие?
Още нещо: само се опитайте да дадете обява, че търсите някого, който да ви свърши определена работа. Тогава действително се сблъсквате с истината за въпросната положителна черта от българския характер. Обикновено на обявата откликват два вида желаещи да се срещнат с Вас: едните идват от любопитство, ей-така за обща култура да научат какво се случва и накъде са тръгнали заплатите във въпросния сектор, подлагат Ви на обстоятелствена анкета, предизвикана от нездрав интерес и след като са се сдобили със своето, Ви помахват с ръка за довиждане. А другите по принцип са родени за принцове и принцеси, предлаганите от Вас занимания определено са под нивото им и поставят на изпитание чувството им за самоуважение и достойнството им и Вие трябва коленопреклонно да благодарите, че сте имали уникалния шанс да се срещнете с такива именно хора. Ако може първо да им платите и после да свършите работата вместо тях, това до известна степен би компенсирало безпокойството и дискомфорта, на който ги подлагате, губейки безценното им време. Е... има и единици, които се интересуват от работата, за да я свършат и да получат възнаграждение за това, но те са просто потвърждаващите правилото изключения. Интересно... къде в случая се крие трудолюбието. Може би в усилията да набереш някакъв телефон и да потърсиш информация.

И така, с течение на времето, опита и автобиографията, всеки мислещ индивид стига до извода, че легендарните дейности от типа „изцеждане на вода от камъка и на мляко от пилето” не спадат към графата :”пословично трудолюбие” на българина, а по-скоро са част от далаверата. Освен това, независимо какво пише в читанките и какво рецитираме с патос, когато стане дума за безценната ни народопсихология, ние знаем, че нещата от живота са много по-различни от това. Знаем, че ключът към успеха най-често е заложен в някоя политико-икономическа верига и в принадлежността на човека към нея от няколко поколения назад.

Във всичко търсим „играта” и подозираме дори чистите като сълза, че са завъртяли „някой тарикатлък” и затова са добре. И може би това се случва, защото чистите като сълза от десетилетия слизат все по-надолу по обществената стълба и стават все по-малко на брой. Впрочем, ако се огледате наоколо и не ги видите, значи просто сте реалисти.

И понеже очевидно ни е приятно да сме такива каквито сме и нямаме абсолютно никакво желание да сменим курса, а онези от нас, които се стараят да променят лицемерната картинка не разполагат със съответните лостове да го сторят, Европейската Комисия се постара с един свой доклад за пореден път да навие будилника и да ни стресне от сладката псевдодемократична дрямка. Безсмислено е да разказвам за сумите, за слабостта на администрацията и на съдебната система, за сериозната загриженост, че май ни липсва воля за справяне с финансовите измами и че са налице сериозни съмнения за конфликт на интереси при възлагането на поръчките. Безсмислено е да разказвам всичко останало. Най-важното, обаче не мога да премълча: Брюксел призовава България да направи така, че европарите да достигат до редовите граждани, без средствата да бъдат източвани от: „корумпирани чиновници, свързани с организираната престъпност". А казано по този начин, това вече не е препоръка. То е диагноза. Много опасна диагноза, след която на кротките и сънливи редови граждани не им остава нищо друго, освен отново да се втурнат към пътническите бюра в търсене на еднопосочен билет за някъде другаде, където не ти заявяват в прав текст, че положението е безнадежно.

А всъщност докладът на ОЛАФ бил адресиран до националните власти и това, че той беше тиражиран в публичното пространство, за да се намираме отново на приказки, дъвчейки модерната тема и надувайки с нея балончета: милиони, корупция, организирана престъпност, и отново същото, но в обратен ред, това просто беше част от отношението. За съжаление, то за пореден път доказа, че никой искрено не се интересува от същината на проблема и че пътеводната светлина на героите в политическия процес продължават да бъдат приказките, скандалите и злепоставянията просто като инструменти в прокарването на пътя. Но не на пътя на нацията, а на своя собствен политически път.

За същината на проблема, която би трябвало да е нашият живот, съдбата ни и нашето бъдеще изобщо не става нито дума, нито мисъл. Излиза, че ние се интересуваме от всичко друго, но не и от най-важното.

Тогава, да речем, поне една от прехвалените черти на българина се оказва истинска: става дума за пословичното търпение. Разбира се, търпение е най-деликатно и меко казано. Иначе има далеч по-искрени и болезнени думи за въпросната черта, но сега ги прескачаме, защото целта ни е по-различна от това да осъвременяваме народопсихологията на българина.

И така, разсеяни от поредните данни, през тази седмица отново задълбахме в говорене и скандали. Сега ще вземаме бързи и ефективни мерки, ще подобряваме взаимодействието, ще изясняваме, ще гарантираме, ще търсим кой, кога и защо е заменил едната теза с друга и ще обсъждаме политическите заключения, ще се питаме кой заби нож в гърба на премиера и кой извади нож на президента / изобщо имаме цял наръч дежурни емоционално-неконкретни откъм практически резултат въпроси/. Човек остава с впечатлението, че сме се събрали на една голяма и безметежна седянка, чиято цел е да си побъбрим и да се поупражняваме в&n bsp; риторика, но без нищо конкретно. Каквото се случва, случва се и толкоз. Като нация на играчите знаем, че който бил допуснат до големите игри, се е справил както трябва, който не е бил допуснат, постарал се е да завърти нещо по-дребно, останалите се наричаме обикновени граждани, но поради промени в критериите не сме преизпълнени с уважение към собствената си неспособност да се включим в играта. И най-важното е, че седянката не изглежда да бъде разпусната.. Просто яденето свършва, фирмата за международен кетъринг спира доставките, за пиене остава студена вода, а музикантите преминават към балади, за да звучат актуално. Но по същество нищо не се променя. Освен, че по съседните дворове все по-шумно негодуват от нашето нехайство към самите себе си и че последните разкрития предизвикаха лавина от критични спрямо България статии в европеската преса.

Сега да намесим ли прословутата мъдрост на българина? Да? Добре! Реагирахме мъдро. С PR-кампания. Австрийска консултантска компания изглажда имиджа на страната пред Европа. Удоволствието струва почти един милион евро. Австрийска, а не българска фирма като доказателствен материал към една пословица, че никой не е станал пророк в собственото си село и като доказателство на изводите на българите, живеещи в чужбина:”Търси помощ от всеки друг, но не и от българин. Ако срещнеш такъв, бягай далеч – предстоят проблеми!”

Или може би да се върнем към атласите по история на света и по география, където нацията на играчите не е описана с подходящия термин, но твърде вероятно е, ако продължаваме така, някой ден да се стигне до официалното ни преименуване.

Най-тъжното е, че всичко се свежда до еквилибристика на думи и на суми. И че най-същественото – животът и бъдещето ни в една разядена среда - се оказват абсолютно омаловажени от неистовите усилия на играчите да осигурят финансовото си състояние. По техния си тарикатски начин. За сметка на нацията.

Една нация, за която се оказва, че всичко казано до сега, е просто митология. А истината е някъде там – между отегчителните всекидневни трикове на играчите и досадната дрямка на останалите. Дрямка, която от години не можа да бъде нарушена от никакви будилници – нито нашенски, нито вносни. Сега ще проведем кампания за укрепването на имиджа си. За съдържанието няма да мислим. Заспалите нямат колебания по отношение на същината. Защото, ако имаха, нищо нямаше да се развива точно така, както е в момента. Нямаше да залавят председател на Административен съд с подкуп, просто защото щяха да са забелязали, че още преди години – като съдия в Административно отделение съответният магистрат участва в уникално спешно дело. В него за еди н ден е взето разпореждането за образуване, образувано е, проведено е закрито разпоредително заседание, написано е определение, приключващо делото, при това, определението, което не подлежи на обжалване! На същата дата делото е върнато и влязло в законна сила. Това че е в нарушение на три закона на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, разбира се, губи своя смисъл пред бързината на подобно производство.

Документът е в ръцете ми, така че който има интерес може да го погледне. Всъщност... никой не прояви интерес три години. Едва ли ще го направи и сега. Така, че добре дошли в страната на играчите. Ако не ви е приятно да принадлежите към нашата мила, игрива и спретната нацийка, моля, спасявайте се поединично!
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна