Все повече се засилва и без друго силното ми възхищение пред някогашния премиер, г-н Костов. Нещо повече, още малко и възхищението ми – поради количествените натрупвания – качествено ще се измени в преклонение.

Какъв човек! Какво сърце! И, не на последно място, какъв бляскав ум! На път съм да наметна жилетка от пике и да започна да възторжено да споделям с близки и познати, че Костов е умна глава и не бих си пъхнал пръста в устата му!

Откъде се взе толкова доброта в един единствен човек? Толкова такт, възпитание, търпение и умереност в поведението. И такава изящна словесност! Как за всекиго успява господин Костов да намери добра дума...

Софиянски е помияр около масата. ДПС манипулира и заплашва както и башибозук не е манипулирал и заплашвал. Етническият модел е проклятие за България. СДС е духовно и интелектуално немощен.За НДСВ и БСП си знаем, там всичко е ясно, особено за БСП.

Бум-тряс, бум-тряс – и всеки път право в десетката. Точно, кратко, ясно и, най-важното, от сърце. Всеки на мястото му, така да се каже. Има си гьол за всяка жаба и жаба за всеки гьол, но за да не вземе да настъпи някакво объркване, ето го – иде Иван Костов и ги разпределя. Защото е толкова духовно и интелектуално мощен, че може да си позволи да хаби енергия даже за такива дреболии. И да пръска светлина в мрака, като напътства дясноориентираните българи, чиито единствен истински политически представител се явява, естествено, самият той.

Ама и тези от СДС, ей Богу!, не си знаят мястото! Представете си само, да дръзнат да Го поканят на обща среща на десните и десноцентристите. На 10-ти ноември! Него! Дето никой не го знае, къде е бил около 10-ти ноември, но пък сега е толкова далеч напред по пътя, че още години може само да стои и да чака, кога ще се доберем до висотите Му. Как ли пък не! Да не е луд, че да си общува с помияри, духовни и интелектуални инвалиди и какви ли още не... Че и да им позволи да се залепят за Него и ДСБ-то Му като пиявици някакви, кой знае откъде попъплили снагата на истинското политическо представителство. Никога!

То, като се замисли човек, и в Будапеща не Му трябваше да ходи. И добре се бе зарекъл да не отива. Ама на, смили се тогава... накрая! От едното добро сърце, от едната човечност, дето отколе от тях си пати, понеже все няма кой да ги оцени. Обясни им тогава, в Будапеща, големите истини от живота, но имаше ли – мислите – кой да го чуе и разбере? Ами! То, аслъ, като изключим ДСБ, в дясно само игнорентини пусти се мотаят, как да го разберат? Знаят само как на готово да копират всичките му гениални хрумвания, които – нека си го кажем с ръка на сърцето – до ден днешен на никого другиго в света не са му хрумвали. И как биха му хрумнали, като си няма Костов, да го напътства?

Но да вземе Костов, пак да замълчи... Тогава няма да има как да го копират! Ще мълчат и те, дявол ги взел, дума няма да обелят, гиди духовно и интелектуално немощни ахмаци!

Ала сърце юнашко не трае. Не може Костов да млъкне само затова, че да не го копират другите. Събрал под крилото си интелектуалната и генетична съкровищница на нацията, той няма право да мълчи. Той трябва да изговори всичко, което не посмя или не пощя да изговори, докато му беше времето.

Нека си го признаем! България е длъжник пред Костов. Трябва да му се извини. А най-вече – БСП. Ако го бяха приели, когато му беше времето, когато сам кандидатства да бъде приет, сега нямаше да се чуди социалистическият ни авангард, какво да прави с този пусти Сергей. Щеше да си има лидер от сой!

Не сме дорасли до Костов! Карма...

Добре би било, все пак, ако Костов, който намери добра дума за всекиго, се замисли, че в електоралната ни система добрата дума не е достатъчна, за да се отворят и железните врата. Трябват и поне 4 процента.

Жоро Георгиев