Драмата с дясното обединение, макар през последните дни да придоби фарсов характер, има и един полезен „страничен ефект” – подновяването на разговора за идеите и принципите, тоест за морала, в българската политика. Разбира се, верността към принципи и идеи, с които кръгове във всяка от двете основни десни партии обясняват желанието или съпротивата си да се коалират помежду си, прикрива други сметки и интереси. Но доколкото сключването или провалът на предизборна дясна коалиция може да предизвика нови интриги, но не и да роди нови принципи и идеи, ще кажа няколко думи за принципите и идеите. На моя десен политик - но и на всички мислещи избиратели. В лявата политика далеч няма повече морал...

Връзката

Връзката между морал и идеология е пряка - моралът е набор от ценности и идеи, т.е етичен кодекс, който от своя страна е елемент на философията, без която не може да има политика, която пък се базира на идеология – системата от ценности и идеи, която освен да обясни обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия. Идеологията и разговорът за нея обаче се натоварват със значения, които не притежават, и надежди, които не могат да оправдаят. Разчита се една обща идея, каквато десните партии никога не са имали, да им донесе толкова гласове, колкото скоро не са получавали.

Оптимистичните социологически прогнози за дясното обединени от последните два месеца могат толкова лесно да бъдат опровергани с песимистична статистика от последните пет години, че не си струва да бъдат коментирани. Разговорът за морала в българската политика обаче си струва да се води колкото дълго трябва, макар драмата на партиите в България да не е морална. Тя е идеологическа, организационна и личностна. Не се решава с механични коалиции. Още по-малко – с връщане или генериране на ценности и добродетели в обществото. Това не е работа на политическите партии. Не е работа дори на политиката. Работа е на философията - и най-вече на самото общество.

Философията

В човешката история винаги е имало само две политически философии: свобода и власт. Философията на властта винаги е била по-привлекателна за властимащите, и може да се опише достатъчно ясно само с някои от имената си: социализъм, фашизъм, комунизъм, социална държава. Философията на свободата винаги е уважавала индивида, вярвала е в неговите способности да взема мъдри решения за своя собствен живот, и е била враждебни към готовите да използват насилие, за да получат каквото искат. Политическият проект на философията на властта е социализма. Политическият проект на философията на свободата е капитализма. Няма нищо средно между капитализма и социализма. Между капитализма и социализма има само повече социализъм.

Политиката

Политиката е неотделима част от философските системи. Ако философията обуславя зараждането, промените, развитието и краха на всяка социална система, социалните се застъпват за определени политически принципи като следствие и основно практическо приложение на своите фундаментални философски принципи. Само в политиката, базирана върху философия, има морал, макар огромна част от българските политици да смятат, че тя е територия отвъд доброто и злото, и често да обещават да отнемат на едни онова, което им принадлежи, за да дадат на други нещо, което не им принадлежи. Засега това е печеливша стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който ще постулира хората да не разчитат на държавата, а да се оправят сами в живота. Този морал обаче ще бъде наложен от гражданите. Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани. Тогава ще се роди и автентичното дясно в България.

Засега няма достатъчно такива граждани, или ако има, повечето от тях не гласуват. В резултат не се появяват и достатъчно такива политици. Това свива дясното дотолкова, че напоседък възкресителят му се привижда като крайно левия Барак Обама, а самозвани ковачи мъдруват върху българския вариант на «дързостта на надеждата». Дързостта се изчерпва с неспирно повтаряното заклинание опозицията да се обедини на всяка цена. Надеждата - с убеждението, че така отново ще дойде на власт.

Дори да се окаже възможно, дясното обединение няма да бъде печелившо. Това може би е драма за моя десен политик, но не и за мен. За мен по-важният въпрос е дали дясното обединение е нужно. За да отговоря на този въпрос аргументирано, трябва да дефинирам понятия като философия, морал и политика, и да потърся връзката между тях.

Моралът

Моралът е тази система на поведение, която се ръководи от съображението за благото: на всеки член на обществото поотделно или на всички заедно, на индивидуалния просперитет или на общото благо. Но и моралът, както философиите, е различен: «общото благо» служи като морална обосновка на социализма, индивидуалният просперитет – на капитализма. Моралната идея при социализма е, че индивидът е длъжен да се жертва в името на общото блато; моралната идея при капитализма е, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро. Индивидуалния просперитет е цел при капитализма, общото благо е следствие. То нямаше да бъде постигнато, ако всеки не преследваше своя рационален личен интерес.

Моралът на философията на властта, тоест на левите, е алтруизмът - етическата теория, която твърди, че човек няма право да съществува заради самия себе си, че службата в името на другите е единственото оправдание за неговото съществувание, и че саможертвата е най-висш морален дълг, добродетел и ценност.

Моралът на философията на свободата, тоест на десните, е рационалният егоизъм, според който човешкото благо не изисква човешки жертви, а рационалните интереси на хората не влизат в конфликт, тъй като хората си взаимодействат едни с други като търговци – дават ценност, за да получат ценност в замяна. Принципът на търговията е единственият рационален етичен принцип - това е принципът на справедливостта.

Законът

Този етически принцип доведе Западния свят до невиждан разцвет и срути комунизма в Източна Европа. Но моят десен политик не го заяви недвусмислено, не го назова, не формулира цялостен етичен кодекс на неговата основа. Категорично отказа да се идентифицира идеологически, аргументирайки се, че и европейските партии не го правят. Това е вярно, доколкото през последните две десетилетия либералните западни демокрации придобиха чертите на държави на благоденствието с широко разпространени държавни социални програми и целяща да осигури пълна трудова заетост данъчна политика, а либералните западни партии започнаха да се наричаха народни. Западните партии обаче бяха писали идеологическите си биографии десетилетия, някои и столетия преди това. Българските опитаха да препишат само последните абзаци. Дефицитът на идеология при тях се прояви като дефицит на управленски умения. Обществото го усети като дефицит на справедливост. И тъй като справедливостта се гарантира от закона, това беше дефицит на законност. По-точно – на върховенство на закона. Върховенството на закона е институцията, която защитава Свободата. То е фундамент на всяко дясно мислене и действие. С погрешен или липсващ фундамент всички следващи решения и действия са грешни.

Моралният тест

Накрая, за да видя какво е разбрал от прочетеното, ще подложа моя десен политик на кратък морално-философски тест. Постъпвал ли е той разумно – тоест в съответствие с фактите от действителността, пред последните 20 години? Рядко. Постъпвал ли е почтено: тоест отказвал ли е да жертва собствените си убеждения заради мнението или желанията на другите? Още по-рядко, особено преди избори. Постъпвал ли е справедливо – тоест въздържал ли се е да придобива незаслуженото и неполагащото му се - материално или духовно - от някого, или да го дарява на друг? Практически никога.

Моят десен политик не е бил разумен, почтен и справедлив през последните 20 години: нито когато беше на власт, нито когато е в опозиция; нито когато беше в СДС, нито след като го напусна. Защо да вярвам, че ще бъде сега? Защо да очаквам, че ще бъде разумен, почтен и справедлив, тоест, че ще прави истинска дясна политика заедно с други подобни на него десни политици, след като не я е правил сам? Защо да се надявам, че тепърва ще бъде морален и честен, ако благодарение и на личните му усилия политиката фаворизира нечестните?

Нямам основания за това. Следвателно дясното обединение между тези партии, начело с тези лидери, на тази основа, с тези послания, е ненужно на десния избирател. Още по-малко е въпрос на живот и смърт. Поне не на тези на избирателя.

Ако все пак дясното обединение се случи, гласовете, подадени за партиите в, ще са резултат от «пакетна сделка» - гласове заради едно-единствено обещание или един-единствен член на коалицията, дори да сме били несъгласни с останалите.

Така купувахме книги по време на комунизма – 35-ти том от съчиненията на др. Тодор Живков в пакет със «Спасителят в ръжта». Но комунизмът падна, поне по отношение на книгите. Те отдавна се продават поотделно. Защо ли си мисля, че след 28 юни (или 11 юли, или когато и да е), най-подходящото четиво за моя десен политик ще бъде «Отнесени от вихъра»?
Ако се окажа прав, нека потърси утеха в Библията. Там пише, че кривото не може да се изправи, и че това, което е недовършено, не може да се брои. Пише, че има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето.

И че всеки край е начало.
Калин Манолов
Още материали от същия автор четете на kalin-manolov.blog.co.uk