До къде води безпаричието? Едва ли има някой от нас, който поне веднъж в живота си да не си е задавал този въпрос. Едни хора се принуждават да си свиват разходите, други живеят толкова мизерно, че няма и накъде да ги свиват.

Ниските доходи, високите сметки и данъци водят хората до омаломощаване. Казват, че щастието не се купувало с пари, че можело и с малко да се живее. Как човек да се усмихне обаче, като знае, че няма пари, да си купи един залък хляб? Друга популярна фраза си остава „като свършат парите, любовта излизала през ключалката на вратата“. И всичко това е просто обяснимо, можем да дадем пример с това, че, когато един мъж няма нужните средства да нахрани семейството си, любовта бързо се изпарява. Започват скандали, караници и всичко това заради ниските доходи, които не могат да покрият разходите ни.

Едва ли някой богаташ би разбрал всички тези прости думички, особено ако не е пил „потна вода“. Лесно е, когато всичко в живота ти се поднася на тепсия, но все пак да не забравяме, че с многото пари идват и многото проблеми.

Жалко е, че когато излезем на улицата виждаме хора, измъчени от проблемите, поднасящ ни живота. Ставаме свидетели на ниските заплати, когато започнем да търсим работа. Виждаме как се изискват хиляда неща от кандидата за работа, а заплатата е смешно ниска. За осигуровките просто няма смисъл да говорим. Много популярна фраза стана и тази „ако има едно лесно ние да плащаме на работодателя, ще е най-добре“.

И така, до къде ще ни доведе безпаричието? Тази зима ни изведе на протести по улиците и площадите. Първо срещу високите сметки за ток. После исканията станаха много. Така позволихме отново да ни яхнат и употребят. Внушиха ни, че вместо по-добър живот искаме... оставки. А ние наивно повярвахме, че ако свалим някого от власт, всичката ще ни е наред.