Преди време във Варна имаше един седесарски кадър, който беше голям образ. Негова беше идеята по време на парламентарната кампания през 2001 г. да се пуснат в селата около морската столица “рекламни бомбички” с… мастика… с етикет “Аз, сърце(нарисувано), СДС”. Всъщност, първоначалната идея беше просто да се раздават мастиките на селяните и, като се замисли човек, съвсем не е лоша. Ама не! Нашият образ безподобен, трябваше да лепне и етикета с любовно-политическото послание. Цялата работа не се размириса, единствено защото научилите за тази случка за малко щяха да пукнат от смях и никой не я възприе на сериозно.

Но и това не е всичко!
Ако си мислите, че само селяните във Варненска област са били подложени на титанична творческа ерекция, жестоко се лъжете. Ако не ме лъже паметта, националната кампания на СДС от същата тази 2001 година мина под мотото “Работа и сигурност”. Още тогава с един познат историк си говорихме, че този слоган първоначално е използван от БСП (изборите от 1994г.) и на всичкото отгоре поразително много напомня на лозунга изтъпанен на входа на… един фашистки концлагер (Аушвиц). Ама нейсе. Нали все за каузата СДС иде реч, та затова описваме тези простотии само след седем години.

Случки като гореописаните - колкото искаш и вероятно подобни недоразумения се случват по време на всяка предизборна кампания… В края на краищата безгрешни хора няма и ако глупостта не е системна, би трябвало поне да е… поносима и… задължително в рамките на закона.
Това последното се налага като аксиома, която не подлежи на коментар. В нормалните държави спазването на законността е въпрос не само на приличие, а и на навик. Просто така трябва и това е. Ако не! Има си работещи държавни институции, които създават полезни навици на онези индивиди, които ги нямат.

Обаче! Масовото купуване на гласове в България не е нито в рамките на приличието, нито в рамките на закона. Това поне е очевидно. Последиците от това явление са разисквани не веднъж, така че не си заслужава да ги обсъждаме. Очевидно е, че съдът, прокуратурата, полицията и прочее държавни институции, не съзират собствения си интерес в това, да прилагат цялата строгост на закона спрямо електоралните джамбази. Между другото, тези факти говорят ясно за аналитичните способности на … управленската върхушката. Казано с думи прости - българските институции, в повечето случаи се командват от хора, които даже собствената си сметка не могат да правят.После се чудим защо сме на такъв хал, но и това е друга тема.

Вчера купуваха гласове на местни избори край морето, днес купуват гласове на извънредни местни избори в Сандански или Казанлък, утре същото ще се случи на парламентарни и въобще всякакви избори в България.
Днес всички критикуват класическите партии и лидерите им.
Море, утре какво се задава!?!

Незнайно защо мастите магистрати, ченгета и цялата каста държавни администратори си въобразяват, че утрешния ден ще им даде достатъчно време и възможности да канализират агресията и алчността на… новите ”политици”.
Не случайно “политици” е в кавички.
Вероятно, по подобен недалновиден начин са мислили и за онзи незначителен германски ефрейтор след Мюнхнеския пуч. Ние, разбира се, живеем в България, а не в Германия и това е единствената добра вест за останалия свят.

Когато оплескаме пейзажа, го правим по български.
Някак си скромно и задължително не особено ефективно.
Откъм качество - никакви ни няма, но откъм количество добре го даваме.
Затова в България дивото зове не един - единствен фюрер, а цяла армия от ефрейтори – един се пише бишва мутра, друг е настоящ аптекар, трети енергиен бос, четвърти ще излезе едни Господ знае какъв. Утре подобни хора ще се разпореждат в парламента. Ще избират квоти в съдебната власт, ще обясняват на главния прокурор как да се бори с престъпността и ще “стопанисват” държавното имущество.

Повечето депутати и министри в България през последните години имаха поне лустро, демонстрираха добро възпитание, страх от бога и от закона. Така беше до вчера и в общините край морето. Със всичките им кусури кметовете и общинските съветници от близкото минало поне приличаха на… кметове и общински съветници!

Колко от сегашните приличат?
Не знам защо, ама на мен повечето ми приличат на пирани.
И вероятно имат акъл точно толкова, колкото да се движат в стадо и да оглозгват всичко по пътя си.
Днес плюскат общинските бюджети на Варна или Несебър. Утре - да му мислят мислещите се за недосегаеми в столицата. По време на сесия на варненския общински съвет (миналия мандат) един бивш главен прокурор вече имаше честта, да бъде поучаван от един самообявил се за бишва мутра варненски общински съветник.

Я каква стратегия за борба с престъпността се очертава да му спретнат на настоящия главен прокурор пак “бивши” мутри, само че в бъдещия парламент, например. Ама баш най-достойните стратези ще участват в мисленето. Тези дето не само ще са си купили депутатските места, ами ще са опердашили най-малко по половин избирателен район. След главния прокурор за стратегия да се подготвят и белите якички в туризма, пазарите, недвижимите имоти, застраховането, митниците и т.н.

Когато унижението да получаваш назначение, да защитаваш бюджет или просто да изпълняваш заповеди от поредния “бивш”престъпник и настоящ откровен негодяй застигне магистратите, ченгетата и цялата каста държавни чиновници, тогава ще стане наистина весело. Ще се смеем като на филм на Чаплин - през сълзи.
Мила родна картинка. Как беше - да му имам акъла на българина, дето му идва от после!

Няма друг вариант освен касирането на изборите, докато на онези електорални джамбази не им излезе апетита за власт “златен”.
Едно е ясно! В България никога нищо не става, докато тези, от които зависи работата, не осъзнаят собствения си интерес. А те, ако не са слепи, би трябвало вече да го съзират. За собствения им интерес иде реч. Колкото до наказанията, те имат някакъв ефект единствено и само, ако удрят през джоба. Уравнението не е сложно! Избори до дупка - един път, два пъти… до тогава, докато загубите от купуване на гласове надвишат печалбите от облагите на властта.

А политиците!?! Онези истинските. Старите политици от старите партии от левицата, центъра и десницата? Те са такива, като всички нас. Български политици, управляващи в български условия. По-добре да ни управляват те, отколкото български мутри… пак в български условия. След като сме я докарали до там хора с дясно мислене да симпатизират на Сергей Станишев (понеже в момента нямало на кого друг), поне да сме сигурни, че онези от “улицата” ще си останат на… улицата.

Всъщност, няма как да сме сигурни!
Днешните електорални джамбази може да са бъдещите ни началници.
Този път обаче няма да сме сами в кюпа. В калта компания ще ни правят и… недосегаемите.
Антон Луков