Днес изтича тримесечният срок, даден от Осама бин Ладен на европейските държави от антитерористичната коалиция, за да изтеглят те своите въоръжени формирования от територията на Ирак. Самият факт, че разбойник, който се крие и е търсен по целия свят, си позволява да поставя екстравагантни ултиматуми на законните правителства в цивилизовани държави, е достатъчно показателен за обстоятелството, че си имаме работа с хора, чиито мислене и поведение са твърде различни от онова, което е възприето за нормално. Не е случайно, че това са и хора, които изповядват така наречения девиантен Ислям. Всичко при тях е девиация (отклонение) от нормата – религиозното чувство, политическите възгледи, целите, които си поставят и методите, чрез които преследват тези цели.

Разбира се, трудно е да се предположи, че Европа би била склонна да се съобрази с безумните ултиматуми на саудитеца. Италия вече прие решение да удължи престоя на своя контингент в Ирак (това се случи вчера), България, въпреки преживяната огромна трагедия, също потвърди, че ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на съюзническата коалиция. Без съмнение, такова ще бъде поведението и на останалите държави от Стария свят, които участват в мироналагащата и мироопазваща мисия в района на Близкия изток.

Нещо повече – макар и според мен да беше напълно оправдано и необходимо, свалянето на Саддам стана без резолюция на ООН, което в някаква степен стряскаше определени европейски страни. Днес обаче международните сили се намират в Ирак по силата именно на такава резолюция, приета от световната организация, което вдъхва допълнителна увереност на онези, които участват в коалицията, а заедно с това правят напъните на Осама по-скоро безперспективни. Не е случайно, че употребявам израза “по-скоро”.

За съжаление, вече има и изключения, които показват, че терорът все пак може да влияе върху решенията и поведението на нормалните общества и цивилизованите държави. Бомбените атентати в Мадрид доведоха до неочаквана изборна победа за социалистите, противници на интервенцията, въпреки че социологическите изследвания до последния момент сочеха преднина за Народната партия на Аснар, чието правителство решително бе застанало на страната на антитерористите. Самите социалисти след това побързаха неразумно и безотговорно да изтеглят испанския контингент от Ирак. С това те създадоха впечатлението, че терористите могат да постигат успехи, използвайки своите нечовешки средства и им вдъхнаха допълнителна увереност. На практика социалистическото правителство на Сапатеро ДИРЕКТНО стимулира фанатиците да продължат кръвопролитията и жестокостите си с очакването, че – след испанския прецедент - и някой друг би могъл да се “огъне” пред тях.

Днес знаем, че испанският прецедент вече не е прецедент. Друга държава, този път не европейска – Филипините – се поддаде на нехуманния натиск, на който беше подложена и заяви, че започва изтеглянето на своите въоръжени сили от Ирак, за да бъде спасен животът на един взет като заложник неин гражданин.

Трудно е да бъдат коментирани подобни действия, когато става дума за съхраняване на най-святото, на човешкия живот. Но реалностите налагат съвсем императивно да бъде направен подобен анализ. А той съвсем не е сложен.

Колкото повече сигнали получават фанатиците, че чрез обезглавяването на заложници ще успяват да постигат, макар и частично, своите цели, толкова повече заложници ще бъдат обезглавявани в бъдеще. Отстъплението пред тях, за да бъде спасен един човешки живот, неминуемо увеличава рисковете за живота на много други хора и без съмнение ще доведе до още повече смърт. Тази аритметика е нечовешки груба, но и брутално реалистична. Ако Испания не се бе огънала след атентатите в нейната столица, вероятно Осама щеше да търси други пътища (също толкова жестоки, разбира се), вместо да поставя ултиматуми, че ще организира нова вълна от атентати, ако до днешна дата и останалите европейски правителства не последват примера на Мадрид. Тъкмо след испанския пример, обаче, той реши да следва досегашната си стратегия за разколебаване на противниците, на която вече има известни основания да гледа като на поне донякъде успешна.

---

Продължава тук…