Понякога се случва тъкмо така. Ужасяващи събития започват да валят едно след друго и да връхлитат като напасти връз древния Египет, преди да пусне Мойсей и хората му да си ходят по пътя.

В рамките само на няколко дни управляващите в България, току превъзмогнали сластно-самодоволните си трепети след на практика първия вот на недоверие, който леко-леко ги извади от хедонистичния им унес, получиха лавина от поводи да се изложат като абсолютни дръвници (каквито всъщност са) и пълноценно се възползваха от всеки един от тях.

По стара българска традиция, която вероятно датира още от времената, когато сме тръгнали да се разсейваме популационно я от Централна Азия, я от областите северно от Персия, новината че Европейската комисия ни спира парите по редица линии, бе посрещната от управляващите ни с обяснения, че това се случва заради тежко наследство от предишни правителства, както и поради “комуникационни разминавания” между нашите бюрократи и европейските им колеги.

Що се отнася до втория аргумент, живо си представям как главният архитект на Вавилонската кула в един момент гневно намачква и сдъвква всичките си чертежи, с ловко движение и дълбоко разбиране на балистиката уцелва баш-майстора си с мистрия между очите и се обръща към сплотения строителен колектив с думите: Съжалявам, пичове, ама на - появиха се комуникационни разминавания.

Разбира се, щом стане дума за комуникационни разминавания, редно е да си зададем въпроса, кой към чий стил на комуникация е редно да се е отдавна пригодил? Родният чиновник, който чака пари от европейския, или пък европейският, който трябва да пусне парите в посока я на нашия, родния, я в някоя друга посока. Кой от двамата е логично да се пригоди към другия?

Така зададен, въпросът, струва ми се, става отчайващо безсмислен… заради очевидността на неговия отговор.

Тогава се налага да бъде зададен и следващият въпрос. Кой назначава администрацията и чиновниците в нея, кой направлява, определя и коригира техните стил на действие, комуникационни специфики и други особености? А това е още по-безутешно безсмислен въпрос, защото неговият отговор е още по-ясен от този на предишния.

Естествено, всичко това е днес в ръцете на управляващата триглава и чаровно празноглава (по един донякъде дискретен начин) коалиция, на нейните спонсори и нейните по-издигнати клиенти. Без значение дали въпросните чиновници са били подбирани, а споменатата администрация – структурирана – в режим 3-5-8 или в любимия на фолклористите неравноделен ритъм на ръченицата.

В такъв случай… да обясняваш, че чиновнически комуникационни разминавания са те спънали и са виновни за това, че те удрят през лакомите пръстенца – то е равносилно на това да обясняваш, че самият ти си некадърен и некомпетентен идиот. Но това, що се отнася до нашите настоящи управляващи, е отдавна известен и емпирично доказан факт.

За по-първия аргумент – лошото наследство – дори и не ми се говори. Той е по-изтъркан и от чатала на джинсите на оцелял от битката при Литъл Биг Хорн.

Виж, живописни бяха милите реакции на посочените за едни от виновниците след спирането на парите по САПАРД представители на политическия ни псевдоелит.

Ама какво съм виновен аз, че дъщеря ми пристана на този и този, пък въпросният този и този, ах! какъв сюрприз!!!, имал възможност да оказва влияние при разпределението на средствата, реве един, до болка загрижен за оцеляването на семейството и продължаването на рода. Чак да го съжалиш и да попържиш мерзавците, дето зловидят на младите и искат да прекършат крилете на любовта, като Монтеки и Капулети същи.

Че то това си е бизнесът, животът не може да спре само затова, че съм станал политик, мъдро клати глава друг уличен.

По-чист съм и от момина сълза, пени се трети, след което с предвидим финт се захваща да те убеждава, че тъкмо онзи, дето го е посочил, е истинският виновник. Което, естествено, може и да е самата истина, но не отхвърля по никакъв начин първоначалното обвинение към него или негови роднини.

Това, както е широко известно, не е нещо ново. Всинца си спомняме за изказването на Костов, че страната е малка и в нея всички са братовчеди. То бе направено по аналогичен повод и подобни обстоятелства.

Разбира се, напастите, сполетели нашите управляващи, съвсем не се изчерпват само със спрените европари.

Една ужасяваща влакова трагедия остави без дъх цялата държава. Цялата държава, освен Румен Петков, който още същия ден отсече, че изключва варианта за терористичен акт… Ама че по този начин недопустимо предопределя посоката, в която ще се разследва, ама че е било очевидно твърде рано за подобни декларативни прояви – всичкото това е нямало никакво значение за големия специалист по звуковия фон в спалните на своите съпартийки, експерта по вместимостта на плевенските фонтани и – по някаква жестока ирония – настоящ наш вътрешен министър.

Досущ като първосигналната реакция на Аснар, който отсече, че атентатите срещу влакове в Испания навремето са били дело със сигурност на баските от ЕТА, а не на ислямистите, само и само да не даде коз в ръцете на опозицията, недоволна от включването на Мадрид в коалицията за военни действия в Ирак. Заради тази простотия на Аснар много скоро след това се наложи да се раздели с властта и да я отстъпи на Сапатеро. Какво ще наложи бъдещето на Петков – това е неизвестно.

Вероятно ще озвучава спални.

Другият, който не остана без дъх, се оказа агентът Гоце, който по още по-жестока ирония ни е президент. Късогледи и неинформирани граждани и представители на политическия ни псевдоелит напоследък обвиняваха Гоце, че копира руския президент и путинизира страната. Каква ти путинизация – този грабна чифтето, попъпли горите и излезе един истински български Гьоринг – повелител на ловците.

Но да следва единствено челния опит на олигархичния пантократор Путин и на един гротескоподобен пилот-ловец-морфинист, това се оказа твърде малко за амбициите на нявгашния агент на комунистическата Държавна сигурност (с агенти от този сой… нищо чудно, че комунистите в крайна сметка загубиха Студената война). И ето – юначето от Сирищник взе да копира и Гьобелс.

Онзи “доктор”, знайно е, задължително даваше оценка на филмите, заснети в Третия райх, преди те да бъдат пуснати на екран. Местният епигон, който не разполага и никога няма да разполага с ресурсите нито на Путин, нито на Гьоринг, нито на Гьобелс, а по тази причина е принуден да ги повтаря като още по-голям фарс от самите тях, нямаше чалъм да оцени филма на британската BBC за кошмарния живот на децата от Могилино, преди той да излезе на екран – или изобщо да не допусне това да се случи.

Поради тази причина се задоволи само да сподели с широката общественост “некои съображения”.

“Пръкна се нов велик слепец. Омир, Милтън, Паниковски!”, заключи Остап Бендер след поредната идиотска проява на малоумния си съратник.

Пръкна се нов изтъкнат критик на BBC, трябва да признаем всички ние. Филчев, Батето, Първанов… Я, май долавям някакъв ритъм в тази фраза, но не съм достатъчно музикален, за да определя какъв. 3-5-8 ли, или пък онзи, неравноделния?

Филмът за клетите деца от Могилино, според агента Гоце, не е нищо друго, освен част от мащабна, координирана, злонамерена, тенденциозна и целенасочена акция срещу България. Кой е тоз ваджишки душманин на Татковината, който крои и провежда мащабни, координирани, злонамерени, тенденциозни и целенасочени акции срещу нас – това Гоце не поясни. Кои са другите части от въпросната акция, една част от която бил филмът – това също не стана ясно.

Ясно стана само, че Първанов от Сирищник има сериозни забележки към програмното съдържание на ВВС от Лондон. Сигурно му се струва, че ловната тематика не е достатъчно застъпена в продукцията на тази телевизия и е незаслужено пренебрегната от нея.

Уви, нещата не свършиха с това. Защото след суматохата около филма на британските колеги у нас продължиха да се случват трагедии – пак с изоставени деца от “социалните” домове на нацията, чието единство олицетворява “социалният” агент, пардон, президент Гоце, пардон Първанов.

Случиха се неща, които вече излизат извън възможностите на документалистиката (и на ВВС дори), а по-скоро напомнят за хорър-жанра.

Интересно, какво има да каже Гоце по този повод. Последните събития с отритнатите и неравнопоставени малолетни - бити, падащи през прозорци, подлагани на блудства и отстрелвани от мотаещи се на свобода педофили-рецидивисти – те също ли са част от целенасочена кампания срещу България, а жертвите доброволни участници в това мероприятие ли са? Или пък просто филмът на ВВС е бил съвсем правдиво, макар и непълно отражение на идиотщините, които се допускат и случват у нас, пред благата усмивка и с “отговорното” присъствие на “социалния” ни президент и намерилия възможно най-неподходящото поприще тепърва да трупа трудов стаж премиер?

Абсурдността на живота ни напоследък започва да приема… абсурдни мащаби. А най-тъжното е, че поне аз самият, дай Боже да греша, не виждам как нещо би могло да се промени качествено.

Разюздана и разноцветна шайка примитивни лапачи и перверзно-изтънчени “играчи” се самоучреди като обществен и политически “елит” по-решително дори и отколкото Косово се самопровъзгласи за държава. Пред очите ни всеки, който започне да се пени срещу този идиотски псевдоелит… в крайна сметка постепенно бива асимилиран от него и се превръща в негова неотличима част.

Електоралната немарливост и равнодушието на обществото го тласка от една политическа мода към друга – днешният лъжемесия на предстоящите избори бива заменен от утрешния, а следващият вече или рие с копита на стартовата линия, или пък е още в проект. Противно на всяка пазарна логика дори и гласовете на избори вече хем се купуват на едро, хем цената им все се покачва и гони тази на бутиковите стоки.

Даже и балът при Сатаната в “Майстора и Маргарита” изглежда като читаво и високоморално матине, в сравнение с нашата действителност. В бала на Сатаната на Булгаков поне бяха поканени и гости с някакво личностно достойнство.

Боя се, че България, със собствени усилия и без да е жертва на какъвто и да е било тенденциозен и целенасочен заговор, тепърва навлиза в отвратителна криза - морална криза, криза на идеите и на обществената самоидентификация, криза на способността да се разкриват и преследват някакви смислени перспективи. Малоумният ни и стремглав марш към тази криза съвсем не започна с появата на триглаво-празноглавата коалиция, с възцаряването на чалга-културата или с тоталния реванш на някогашните тайни служби.

Тези явления са по-скоро симптоми.
Жоро Георгиев