- Г-жо Радева, след разнопосочните коментари на представителите на трите управляващи партии по въпроса за ДАНС, означава ли, че коалицията вече се намира на предела на силите си?
- Мисля, че е много трудно да се даде някакъв еднозначен отговор, защото заставам на позицията на публиката, която гледа някакъв вид интриги и фарс, което въобще не може да асимилира. Ясно е, че има някаква битка, но всички информации, които получаваме са твърде объркани, разнопосочни и по-скоро говорят за това, че самата ДАНС има сериозни проблеми в концепцията си, отколкото да се разбира дали става дума за вътрешни проблеми.

ДПС вече излъчиха такива сигнали, които казаха, че нещата трябва да се преосмислят, да се разгледат критично. Според мен става дума за вътрешни противоречия между различни лобита. Като цяло ситуацията е доста унизителна. Дали самата коалиция е разпад? Често казано се съмнявам. От друга страна обаче е съвършено ясно, че в БСП има лобита, които се борят помежду си. Става дума, че цената на оставката на Румен Петков реално се плаща в момента.

- Т.е. БСП сега плаща тази цена, така ли?
- От това, което разбирам противопоставянето е наистина на кръгове, свързани от една страна с Румен Петков и кръгове, свързани със Сергей Станишев. Не случайно среди от БСП казват, че трябва да се даде шанс на Станишев да си разчисти нещата и да си подбере екип, който ще му подхожда и с който може да работи. Наближава конгресът на БСП и става дума може би за битка за председателското място.

На мен ми омръзна тази ситуация, в която трябва да гадаем какво се случва в държавата и да оставяме с едно вътрешно омерзение, че нещата не са както трябва. А не често и почтено всички актьори да си извадят картите на масата и да ни обяснят къде е проблемът. Създава се някаква структура, няколко месеца след това се оказва, че това не е добър ход, оказа се, че тя е свързана повече или по-малко с нелегитимни действия – подслушвания на журналисти и се използва за междуличностна борба, а не за решаване на проблемите на престъпността.

- Какво можем да четем между редовете в думите на Ахмед Доган, че въпросът за отстраняването на Иван Драшков не е обсъден в коалицията и че вместо ръка отсякоха крак?
- Смятам, че те също са имали определени позиции, които са засегнати в момента. Това е пак, за съжаление, една политика на тъмно.

- Как ще коментирате оформянето на странни коалиции – про- и анти-Драшков, които събраха различни хора и партии? В едната попаднаха Доган, Петков и ДСБ, а в другата – премиера Станишев, Татяна Дончева и лидера на РЗС Яне Янев.
- Днес чух нещо, което ми допада като обяснение. Действително няма впечатление, че в публичното пространство има принципни политически позиции, изразяващи се в концепции за управление, а става дума по-скоро за кръгове на интереси. Тези кръгове на интереси въобще не може да се каже, че са към една или друга партия. Те реално защитават интересите си независимо в коя партия са. Става дума за индивидуални кланове, за индивидуални борби. Като че ли от едната страна стоят хора, които защитават определен подход към политиката и те не са от една партия. От другата страна стоят други и оспорват този подход.

Слушах един представител на БСП, който каза, че Станишев е прав, тъй като искал да премахне ченгеджийския подход и иска политика, в която ще е ясно кой, защо и как го прави. Той идентифицира премиера с тази позиция. Изглежда, че във всяка партия има хора, защитаващи статуквото и такива, които търсят промяна. Така че доста трудно е да ги отсяваме в различните групи по интереси, още повече, че ние не знаем за какво се борят, къде е борбата. Не можем да кажем, че една или друга партия в достатъчна степен представя един чисто нов модел на управление.

Според мен това е още един аргумент в полза на мажоритарния избирателен закон, за да има вътрешна селекция на хората, които работят и са почтени и се опитват да направят нови неща, независимо от коя политическа платформа принадлежат. Партиите ни изглеждат като разядени отвътре. Имам чувството, че една група политически кариеристи прелитат от партия в партия и не е изключено те да опорочават управлението още преди да е създадено. Тук имам предвид включително създаването на нови политически партии като ГЕРБ и други. Нямам преки доказателства в тази посока, но това е моето усещане, че политическият дебат изисква картите да се сложат на масата, а те продължават да бъдат скрити за обществото.

- Според вас скандалът в ДАНС на кого носи най-много дивиденти и на кого най-много негативи?
- Не мога да видя дивидентите. Ситуацията в България прекалено много започна да прилича на една олигархична структура, която обслужва собствените си интереси, собствения си потенциал. По-честно е тези хора от различните лобита в партиите да излязат и да заявят политическите си различия, да ни кажат истината.

Ситуацията напомня битката между Костов и Петър Стоянов, когато се сменяше правителството през 1999 г. Тогава даже Стоянов каза “Иване, кажи си! Те ще те разберат!” Тогава избирателите и експертите очаквахме честно да се обясни къде са противоречията, какво се е случило. Очаквахме Костов да има доблестта да каже какви са проблемите на управлението на СДС. Вместо това се проведе един много неубедителен конгрес на СДС и оттогава движението на СДС тръгна надолу и в крайна сметка това реши изхода на изборите през 2001 г., когато СДС падна с гръм и трясък от власт. Нещо подобно ми се струва, че се случва в момента. Всички очакват малко почтеност и да се каже за какво става дума – къде е конфликтът, къде е проблемът, става ли дума за междуличностни битки между президент и премиер или този конфликт има принципна основа.

- Според вас какво можем да очакваме от един евентуален дебат Станишев – Борисов?
- Аз лично подкрепям провеждането на такъв дебат, защото липсва достатъчно диалогично публично говорене. Иначе всички си говорят, непрекъснато са по медиите, но като че ли се страхуват да застават един срещу друг. Не ми харесва тази ситуация, в която медиите са се превърнали едва ли не в пощенски кутии, чрез които си говорят управляващите. Нека да говорят на хората, нека не се страхуват, че хората могат да бъдат разочаровани. Един такъв дебат може да укрепи доверието в демократичната система.

- Президентът Георги Първанов заяви, че без коалиция след вота догодина сме обречени на безкрайни избори и намекна, че БСП и ГЕРБ трябва да управляват заедно.
- Това се говори отдавна. На мен ми е забавно, че това се изразява от социолози. Имам предвид Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които месеци наред внушават, че никакво друго управление освен такова на БСП и ГЕРБ не може да има. Аз смятам, че е много рано да се говори за каквото и да било управление на базата на социологически проучвания. Смятам, че ситуацията е много динамична и не може да се говори за каквото и да било. За мен това преекспониране на вида на следващия парламент е по-скоро опит да се манипулира общественото мнение. Аз не съм съгласна с този подход и се противопоставям на колегите ми, които се опитват да го направят. В крайна сметка изборите са реална битка на реални актьори. Те трябва да ни докажат, че заслужават нашето доверие, а не да се казва, че всичко е ясно и е решено.

За мен е важен принципният дебат – като сменим БСП с ГЕРБ или примерно като направим коалиция ГЕРБ – БСП какво ще се промени в живота ни и каква ще бъде разликата. Ако ще бъде същото усещане за олигархична структура, която обслужва себе си, а не избирателите действително и аз ще почна да вярвам като голяма част от избирателите, че малко безсмислено е от този тип демокрация. Има необходимост от това начинът на комуникация с избирателите да бъде променен, да бъде по-почтен и по-ясен.
Марина Чертова
Vsekiden.com