- Г-н Бобев, все по-често се говори за сделка между Белград и Прищина за разделяне на Косово. Възможна ли е подялба на Косово?
- В последно време тази тема се реактивира след едно изказване на сръбския президент Борис Тадич и последвалите реакции. Искам да напомня, че в дългогодишните усилия за намиране на изход от Косовската криза и за решаване на проблема със статута на областта, въпросът частично бе третиран, но никога тази идея не е посрещана одобрително от заинтересованите страни. Нещо подобно се случи и сега: ЕС и САЩ съвсем ясно заявиха негативно становище, в Прищина се възмутиха, а дори и в самата Сърбия последваха неблагоприятни реакции от редица политически партии и обществени организации. Стигна се до необходимостта президентът Тадич да дообяснява казаното от него като хипотетична и крайна възможност.

А що се отнася до личното ми мнение, то е, че никаква подялба на Косово няма да се състои – тя не се желае, по различни причини и от различна гледна точка, нито от сърбите, нито от косовските албанци. Темата може да бъде третирана медийно, може да се анализират различни варианти за реализация, но нищо подобно няма да има.

- Каква ще бъде съдбата на българите в Косово? Не е ли подходящ момент те да поискат повече права и официално признаване на техния статут?
- Навлизаме в една деликатна и важна тема, която понякога преекспонираме, а понякога подценяваме. Исторически факт е, че има такова население, живеещо в Призренска гора, Жупа и Подгора. То говори език, който само нарича „нашенски” или „нашки”, изповядва почти стопроцентова исляма и е силно неустановено в своите национални чувства. Твърде сложен е за тях въпросът какви са по произход – на подобно питане отговорите биха варирали от българин през македонец, бошняк до нашенец.

Не е ясна и числеността им – понякога се споменава направо фантастичен брой, достигащ в някои несериозни оценки дори до 100 000. В самия зададен от вас въпрос има нещо много рационално – става дума те да искат признаване и права. Това е най-правилният подход – хората трябва да са наясно със себе си, да се самоидентифицират, а не някой отвън да им обяснява какви са. Ние често сме склонни да атакуваме страната си, че не прави достатъчно за сънародниците ни зад граница и в тези упреци има значителна доза истина.

- Какво трябва да направи България за нашите сънародници в Косово?
- Държавата ни може да бъде активна единствено, ако има реален обект на нейните грижи. Много често се акцентира върху заявената от няколко души–активисти национална идентификация, но това далеч не е достатъчно. Казвам всичко това напълно убедено, защото, като дългогодишен български посланик в Албания, съм се сблъсквал със същия проблем.

В този смисъл голямата тежест на бъдещата работа за официално признаване и права следва да бъде в самото Косово, а на ход са преди всичко нашите сънародници там. Изключително важни ще бъдат резултатите от едно неизбежно бъдещо преброяване, когато наистина ще стане ясен броят на самоопределящите се като българи по произход.

- Какво ще стане с Митровица, напрежението там не стихва?
- Обстановката там постепенно ще се успокои и страстите ще се уталожат, при сериозно съдействие и контрол от страна на международния фактор. Но не е само Митровица – често се забравя, че голяма част от сърбите в Косово живеят извън този град и дори южно от река Ибър. Така че сръбски анклави ще има, а главният въпрос е да се насърчи поминъка на това население и то да изгради чувството, че има своите права и живее в нормална държава. Да не се заблуждаваме - това ще е дълъг и труден процес, трябва да се преодоляват тежки наслагвания от миналото.

- Белград ще се примири ли с отделянето на Косово?
- Цялото сръбско общество преживя и преживява болезнено отделянето на Косово, но Белград няма на разположение полезни ходове. Аз не твърдя, че едностранното обявяване на независимостта бе най-доброто решение, но то просто бе единственото възможно, всички други опции бяха пропиляни във времето и проблемът „висеше” замразен, без който и да било да има полза от това положение.

Всъщност постепенно трезвомислещите хора в Сърбия от всички слоеве на населението осъзнават, че Косово е загубено далеч преди 2008 г. като следствие от една неуравновесена и пагубна политика.

- Икономически Косово ще издържи ли да е в конфликт със Сърбия?
- Що се отнася до икономиката, там нуждата от външно съдействие е безспорна, но страната има потенциал – например рудодобивния и преработващ комплекс Трепча бе наречен преди години от “Ню Йорк Таймс” най-ценното парче земя на Балканите, а запасите от полезни изкопаеми се оценяват от експерти на Световната банка на милиарди. Всичко това обаче е „гарнирано” и с много трудности – неизяснени въпроси за собствеността и общоюгославското наследство преди всичко. В този смисъл едни, ако не добри, то поне нормални, отношения с Белград ще са от огромна полза.

- Европа измести ли САЩ от Балканите?
- Балканите са в европейския континент и в този смисъл е съвсем естествено ролята на ЕС да нараства. От Брюксел неведнъж и недвусмислено заявяват готовността за интегриране на Западните Балкани и аз мисля, че този процес е траен и неотменим – най-малкото, защото всички желаят това да се случи. Нищо по-нормално от това САЩ да имат своите прекрасни отношения със страните в региона, включително и по линията на евроатлантическо сътрудничество, но именно ЕС, ще оперира най-активно тук. Това важи в пълна степен и за Косово.

- Каква е формулата за мир на Балканите?
- Трудно е да се говори за формули, но има редица фактори за трайно успокояване на атмосферата. Забележително е това, че всички страни в региона за първи път в своята дълга история гледат в една посока, че имат еднакви външнополитически приоритети, че са активни в регионалното сътрудничество. Ако към това се прибави икономически просперитет и добронамереност, ако се преодолеят наслагванията в междуетническите и междурелигиозни отношения, резултат неминуемо ще има.


*Боби Бобев е доктор по история, работи в Института по Балканистика към БАН, преподава “Съвременна балканска история” в СУ “Св. Климент Охридски” и НБУ. Той е бивш български посланик в Албания от 1998 г. до 2006 година.

Милена Илиева
Vsekiden.com