- Г-н Трайчев, какво вижда погледът на графиста във визуалната опаковка на политическите послания в настоящата кампания?
- Хората просто са се изпекли вече – от различните рекламни агенции в каквито и да са нива. Няма индикация за никакви послания, хората се пазят... Това е като менютата на „Хепи” – има всичко, ти го виждаш, знаеш, че е пълна лъжа, но звучи убедително.

- Няма ли нещо, което да прави впечатление и да е различно от предишните кампании?
- Предишните кампании, особено в началото на демокрацията, когато беше пълна самодейщина, хората все пак се опитваха да идентифицират дадена политическа сила и ценностите, които тя изповядва, с различни ценности в графичния дизайн.

- Искате да кажете, че тогава е имало по-голяма разлика между отделните играчи?
- Разбира се, че имаше и не само като грамотност, но и като тенденции. Както има холандски, швейцарски, американски маниер, има брит стайл в дизайна, така и това се съотнасяше към различните групи политически субекти.

- Бихте ли дал някакъв пример, би било интересно?
- Сега почти не мога да се сетя, но при всички случаи на първите избори това беше шок. Тогава БСП започна да използва безсерифни шрифтове, тоест започна да използва блокови гарнитури, така се казва, различни от Times, от Garamond, което издърпа яко килимчето на синята идея. Синята идея към края на XX век реши пък да се вчесва и да привлече по-широк кръг, като започна да включва и да следва принципите на типографията от началото на XIX век.

И така нещата се поразмиха, докато се наместиха до това ниво, аз му казвам Happy-дизайн. Сега всичко е почти правилно, абсолютно безлико и абсолютно безсмислено. Ако сложиш шест постера, на които бекграундът им се различава по някакъв начин, ще видиш, че принципът, по който се отстрелват, е порочен – това не е фотография, това е отстрелване на кандидат-народни първенци. И виждам как страхът сковава хората, които ги правят, дано поне да си вземат парите.

- А кризата дали не допринася за това състояние на нещата?
- Допринася най-вече с това: „За бога, братя, да не бъдем забелязани!” Това е закон вече.

- Значи властва известно безличие?
- Не известно, то се декларира и се спазва много стриктно, защото ако щръкнеш, има опасност някой от имиджмейкърите да ти каже: „На този таргет к’во си направил, брато...”, и т.н. За което не са прави, трябва всяко нещо да има характер.

- И все пак винаги има някакви изключения, които потвърждават правилото.
- Красен Кралев и „Лидер”, като най-печени в тази работа и най-малко, между другото, имащи какво да губят хора, леко се забавляват и за мен правят приятни неща. Аз не съм симпатизант на техните идеи по простата причина, че аз не знам какви са те...

- Значи, ако обобщим, качеството пада?
- Не, никога не го е имало. Но сега има убийствен страх от това да има тенденция. Полиграфическото качество рязко се е вдигнало, изображенията на самите депутати са си вдигнали броя пиксели – това не значи, че са станали по-грамотни, или ако са станали по-грамотни, те са станали в частта му „да не убием пациента като го лекуваме”.

- Вие лично работил ли сте за партийна кампания?
- Навремето да, в XX век съм работил за повечето сини неща, но оттогава нямам честа, за съжаление и желание нямам.

- Но не сте се отдръпнал от политическото?...
- Ние не сме се дръпнали въобще, просто не ставаме за сервитьорки (студио „Сталкер”, б.а.). За персонал не ставаме в този смисъл. Обикновено с нашите клиенти, каквито и да са те – мощни или не, – ние водим диалог. При тези хора не е имало диалог, там е „слушам, козирувам и изпълнявам”. И всичко с една цел – да си взема парите.

- На мен лично ми се струва, че на предните избори за Народно събрание имаше далеч повече иновативни и силни неща – да вземем добрите видеоклипове на „Новото време” например.
- Естествено, само че това докара ли депутати, май че не стана...

- Но като цяло на предните избори в рекламата имаше повече ентусиазъм и свежи идеи според мен.
- Сега всичко е много размазано, буржоазно, аз затова споменавам „Хепи”, но това не е обидна дума, това е категория, fast food, която трябва да обслужи пътнико-потока, а не да таргетира хората по възраст, имуществен или образователен ценз. Минаваш край Шумен, или край Кьосевци, праскаш по една салата и удряш по една бира. Ти си и с джип, и с Опел Кадет... доста демократично.

- Това, че билбордовете сега са повече от друг път, означава ли, че основният таргет е средната класа?
- Повече са билбордовете, да... Но това ли е средната класа?

- Изглежда човекът със собствен автомобил, този, който пътува, е станал по-интересен.
- Има мнение, че пътуващият човек е по-активният човек, аз не твърдя, че съм прав, но има такова битово мнение.

- Понеже споменахте, че всичко е станало размазано и буржоазно...
- Под буржоазия аз разбирам добронамереност, облечена в безликост. Да не би да щръкнем твърде много. Това е почти добрият тон, но нека да не се правим на много добри. Най-малкото е безлико, но в този бизнес особени лица и не трябват, защото то пък ги и няма... Защото една салата, която ти се представя в голяма чиния на снимката, е едно, но когато сервитьорката я поднесе в същата любима верига заведения, която аз посещавам впрочем, тя е друг грамаж, просто не си прочел малките букви.

- Дали за пореден път не искат да ни излъжат в грамажа?
- Този път не искат да ни излъжат, този път има страх да не ни излъжат. По този начин всичко изглежда еднакво и няма значение дали НДСВ са на жълт фон, пък еди кои си на зелен...

- Дори и това ли няма значение?
- Е, какво значение има, всички цветове са равни. Имат равни права, това са цветовете от видимия спектър, както се казва.

- Новост този път не беше ли по-засиленото присъствие в интернет?
- Не знам защо битува мнение, че гражданското общество е базирано на виртуалното общество. За мен това не са социално активни хора. И най-много на черния пиар се връзват тъкмо те. Седя, чатя, скайпвам, ICQ-ютвам, говоря с целия свят – от Венецуела до Аляска, – но не излизам от вкъщи, защото навън е лошо, навън е чалга... А това, което потребяват, е същата чалга, но под друга форма.

- Но след като стоя толкова време в интернет, този „черен” клип тръгна и по телевизията.
- Уж седят мъдри наемници във всички щабове, обаче имам чувството, че всичко което правят, го правят със 66 % поносимост и си оставят 33 % резерва „ако загубим, какво правим”. Защото, ако е напърчена кампанията, и е мачо, ако се загуби някакъв процент, не дай си боже, излизат виновни те.

- Както винаги сте правил, вероятно ще гласувате и на тези избори?
- Не винаги, но сега трябва, за мен трябва. Трябва да бъдем активни, но интернет не е достатъчен, разговорите на маса не са достатъчни. Трябва да се атакува системата, без да се събаря. Малко намирисва на силно критикувания метод на Любен Каравелов – да вземем да се ограмотим, па след това да хващаме пушките, защото може и да няма нужда. Защото доста хора в други социални системи са направили повече, без да употребяват хладно или огнестрелно оръжие.

- В смисъл, че не остана място за революции.
- На този етап каквато и да е революция би могла да бъде изтълкувана грешно. И това е опасното, защото черният пиар веднага сработва на всички нива и се прави един комплот. Затова по-добре се дистанцирай! Има такова понятие – „навсякъде конструктивна опозиция”, и аз мисля, че то може да работи.

- Това и политиката ли включва ?
- Това включва и политиците и отношението на хората към институциите. Понеже отношението на хората към институциите е омерзително-пренебрежително-андрешковско. Когато ти не се дистанцираш, за да се опиташ да се легитимираш и да кажеш: аз също съм субект и имам права, ти просто удряш по кокалчетата по нашенския си начин. Но когато се дистанцираш, ти можеш да оказваш съдействие на нещо, което не е в твоята посока и след две години може да се окажеш на ключова гара, където ти да обърнеш стрелката. Аз мисля, че всеки български гражданин има такива шансове, няма значение дали Ким Ир Сен е на власт, или Садам Хюсеин.

- Не звучи ли доста силно това? В една тоталитарна ситуация гражданите нямат възможности за реакция.
- Кой ти каза, че нямат възможности... За да не си развалят рахата ли? Ами тези, които се обаждаха прогнозируемо, спечелиха от цялата игра. Навремето, когато имаше кампания срещу Светлин Русев, това не е моят герой, нито аз неговият, на едно партийно събрание, на което присъствах, като член на БКП, и не само член, казах следното: „Хора, не знам кой е виновен и кой не, няма материални доказателства за трето и пето, но този човек ще се върне на бял кон.” Оказах се не лош пророк.

- Белият му кон още ли се развява насам-натам?
- Естествено. Той се е обезпечил със CV-та за всички видове власти. Това не е некачествен човек, това е човек, който е помислил какво прави. И препирнята с Дачков, и с останалите, е част от пиара му. Този човек на 70 г. пуска над 400 SMS-а, дали той или негова сътрудничка все ми е тая, и честити на колегите си Нова година или нещо друго. Искам да кажа, че във всяка система има шансове и с мрачния пример, който споменах. И при Йосиф Висарионович също е имало шанс, можеш да напишеш донос, можеш и да не напишеш донос...
Васил Тоновски