- Г-н Божилов, Вие сте дипломат от кариерата и сте бивш посланик на България в Сомалия през 70-те години. Разкажете какво са спомените Ви от там?
- Да, аз съм дипломат от кариерата и по редица обстоятелства се получи, че първото ми назначение беше в Сомалия през 1976 – 1977 г. Точно тогава стана войната между Сомалия и Етиопия, която сомалийците загубиха. От тогава държавата започна да се разпада до като стигна в сегашното положение, в което всъщност вече няма държава. Там няма централна власт, няма единна полиция, няма нито единна валута, нито армия. В момента там цари пълен хаос и няма държава, а просто географско понятие. Сомалия и без това е една от най-бедните страни в света. Там няма никакви природни ресурси, за разлика от по-късметлийте й съседи от типа на арабските страни. След 1991 г. там съвсем започна безвластието и много чуждестранни кораби започнаха да ловят риба в тяхните териториални води. Там крайбрежието е много дълго и е богато на риба. Ловът се извършваше без разрешение, а дори има сведения, че там са изхвърляни токсични вищества. И на целия този фон като отпор местните рибари започнаха набези първоначално с примитивни лодки и оръжие да отблъскват тези, които ги крадяха. В последствие това е овладяно от мюсолмански сили и от международен бандитизъм. От там всичко това се превърна в един доходоносен бизнес за хора, които на практика нямат друго препитание. Там доходите са под 1 долар на ден. Аз самият не оправдавам самото пиратство, а и то не е такова в истинския смисъл на думата, защото не обикалят с кораби в океаните да търсят плячка, а вършат това в крайбрежието. Генезисът на това явление не е просто бандитизъм и плячка.

- А как живият чужденците в Сомалия?
- В момента не ми е ясно как живеят, защото тя е една много опасна страна. По мое време не се живееше лесно, защото климата е много тежък и страната е много бедна. Нормалните удобства, на които ние сме свикнали, дори и за едно посолство се постигат много трудно. Така, че като цяло Сомолия е много трудна страна за живеене, особено за бял човек.

- Разкажете по-подробно за хората и климъта какъв е?
- За първи път когато слезеш на летището в Сомалия първото нещо, което те удря в главата е безмилостното слънце. Като вървиш по пистата през подметките пари така като, че ли ходиш по нагрята до червено, нажежена ламарина. Там по правило без шапка не се излиза и на 1 метър на вън. По самото крайбрежие температурите не са чак толкова високи, но има много тежка влага. В същност във всички тези страни влагата е по-отрицателен фактор, отколкото температурите. Чувството е, че на лицето и на устата си имаш един влажен горещ чаршав, който не можеш да свалиш. На 5 – 10 километра навътре от Индийския океан пък започва тази сухата пустинна жега. Първо са пясъци, а след това вече започва един лунен пейзаж, а температурите през деня са от порядъка на 50 градуса до нула през ноща. И аз незнам как живеят там хора, но явно човек където е роден свиква. Има племена, които живеят там, хранят говеда и т. нат. По време на Сомалийско – Етиопската война там се водиха и големи танкови сражения. Аз не мога да си представя как може да се подържа танк при такива температури и как може да се намираш вътре в него. На мен лично не ми е ясно, но явно може.

Както ви казах страната е бедна, климата е тежък и няма никакви ресурси. Сомалийците и етиопците са една раса. Те са черни, но с много правилини черти. Може да се каже, че са грациозни, но са и изключително жилави хора. По естествения подбор, който е оживял в тази среда е издръжлив. Те също са изключително пъргави, високи хора със слаба конструкция. Нямат мазнини, а дори и мускули нямат. Те са само жили и кости. Жените им също са с правилни черти и са изключително красиви и много грациозни. Между Етиопия и Сомалия разделението е като между Индия и Пакистан. Едните са християни, а другите са мюсюлмани.

Соималийците дълги години бяха в Съветската орбита и СССР ползваше там бази. Полковник Мохамед Сиад Баре поддържаше едноличен режим. След като СССР подкрепи Етиопия във войната през 1977 г. те скъсаха отношения. След това заиграха малко с американците и им предоставиха същите бази за контрол на Аденския залив, а САЩ си направи от там петролен път. Но след като дойде края на Студената война престанаха да бъдат интересни и бяха оставени в една агония, която продължава и до сега.

- А според Вас как може да бъде решен този конфликт с пиратите?
- За съжеление при конфликта с пиратите се лекува последствието, а не причината. Нещата стоят в две плоскости. До като не се възстанови държавността в Сомалия този въпрос ще го има. Това е въпрос най-вече на централна власт, съдебна система, полиция и т. нат. Трябва един равноправен международен контрагент да поеме ангажимент, да си постигне ред и да не се допуска да бъдат атакувани чужди кораби. Само, че това аз не го виждам в обозримото бъдеще. Ясно е, че трябва да има много сериозна подготовка, а преговорите с пиратите са цяло изкуство. Никак няма да е лошо да се намерят хора, които да говорят езика, макар, че много трудно ще бъде това. В крайна сметка трябва да се има впредвит, че всяка застрахователна компания ще предпочете да плати 2 – 3 млн. откуп, околкото да плати застраховката на един кораб или на един убит. Съжалявам, че говоря реално, защото може да изглежда грубо. Много съжалявам и съчувствам на близиките на отвлечените моряци, още повече, че има и варненски семейства. Да се надяваме, че всичко ще бъде наред. В крайна сметка всичко опира до пари. Моряците трябва да внимават с малките агенции, които нямат ресурс за такива неща. Когато зад гърба ти е един сериозен корабособственик вече е съвсем различнно.

- А трябва ли България да се намеси в случая с 13-те отвлечени български моряци по дипломатически път?
- По дипломатически път?

- Да.
- И как ще стане това когато ние в Африка имаме само 2 посолства? Това е една друга много дълга тема. Много лаици се извървяха през това Министерство на външните работи. Затвориха се много посолства без въобще да знаят каква е в същност практиката, истината. Ако имаше българско посолство в Могадишо естествено е, че щеше да бъде много по-лесно. По дипломатически път може би трябва да се водят разговори с представител на държавата, но там няма държава. От тук нататък нещата минават вече в друга плоскост. Едва ли дипломацията може да изиграе някаква роля в тази ситуация.
Ася Делчева

Димитър Божилов е дипломат от кариерата. Бил е посланик на България в Сомалия, Индия и Виетнам.