Димитър Аврамов: СДС няма нужда от харизматични лидери, те са за “Биг Брадър”
- Г-н Аврамов, вече има няколко кандидатури за лидерския пост в СДС, коя от тях е най-подходяща?
- Некоректно е да го кажа. Знаете, че съм бил председател на изборен щаб в СДС в една тежка кампания. Двама от кандидатите – Мартин Димитров и Иван Сотиров – ги познавам много добре и знам, че са много стойностни хора. Всеки от тях има качества, които биха го направили добър лидер. Проблемът е, че година след като партията си търси ново лице, пак се изправи пред същия проблем. Хубавото е, че този път се отива на редовни избори, без вътрешна интрига и вътрешен скандал.
Давам си сметка, че скандали има, но те не са произведени от СДС, а лично от председателя му Пламен Юруков. Не бих искал да го обвинявам в каквото и да било, но фактите са на терена. Така че той ще трябва да се бори с тежкото си лично наследство. Но СДС отново става интересна партия и съм сигурен, че този път ще има по-позитивен дебат, отколкото преди година.
- Другите партии залагат на силни и харизматични лидери, а СДС пак търси ново лице. Как ще се отрази това на изборните резултати?
- Кои са другите силни и харизматични лидери, Волен Сидеров ли е харизматичен?! Когато имаме харизматичен лидер, който вкарва закон за национализация като Волен Сидеров; когато имате премиер, който се обръща към основната опозиционна партия с “мутри” и основен опозиционен лидер, който казва “вие пък сте хомосексуалисти”, аз отказвам да коментирам, че в СДС няма харизматични личности! Ако харизмата е да обиждаш, тогава във всички други партии е пълно с харизматични личности, а в СДС ги няма. Ние сме в Европа и е по-добре да имаме скучни, прогнозируеми политици, а харизматичните личности да са в “Биг Брадър”. Смятам, че Иван Сотиров и Мартин Димитров са доказани хора, имат ясен политически профил, за никой от тях не може да има грам съмнение за нечестни неща. Оттук нататък хората трябва да избират.
- А какъв тип лидер предпочита традиционният десен избирател?
- Хората в СДС са доста измъчени от лидерите си. Досега те винаги са използвали партията за личните си проекти. Ще ви върна към времето на Иван Костов, когато Стефан Софиянски беше изгонен, защото искаше да прави коалиция с НДСВ. Тогава СДС направи първата голяма грешка – вместо да продължи да бъде яростен противник на левицата, СДС идентифицира НДСВ като политическо зло. После Надежда Михайлова вкара СДС в една много спорна коалиция - коалицията “Софийски имоти”. Дойде Петър Стоянов, който се опита да вкара някакви млади хора в листите, но забърка СДС в два скандала – с Европейската народна партия и с Комисията по досиетата.
В крайна сметка трябва да се стигне дотам, че да има един лидер на СДС, който да работи за общността, а да не се изживява като феодал. Това искат хората в СДС и те винаги са гласували за новото, за промяната. Целият проблем е, че като се избере лидер, който трябва да донесе промяната, той почва да работи за себе си.
Погледнете Пламен Юруков – всичко, с което е отразяван СДС през последната година, са личните му скандали. В социологически изследвания ще видите, че четиримата най-неодобрявани политици са Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Пламен Юруков. Съвсем разбираемо е първите трима, които са минали през властта, да не са харесвани, ама защо Пламен Юруков?! Това са неща, които опозиционна партия не може и не трябва да си позволява. Новият лидер трябва да създава общност от хора.
- В този смисъл, смятате ли, че изборът на нов лидер трябва да бъде съобразен и с това той да е диалогичен и одобряван от другите десни?
- Разбира се. Аз мога да ви кажа ужасно много неща от кухнята на СДС, но това ще се превърне в интрига. Мога да ви кажа, точно как през последните години лидерите на СДС са били недиалогични. Мога да ви кажа как двама бивши лидери на СДС блокираха възможността Мартин Димитров да води европейската листа на партията. Мога да ви кажа как Пламен Юруков тръгна с огромен кредит на доверие, след което се обгради с обожатели и секретарки. Но това няма значение. Тук става въпрос за политика и е крайно време лидерите да разберат, че трябва да търсят максимално одобрение в партиите си, но и да уважават противниците си.
- Възможно ли е тези, които загубят председателските избори, да причинят ново “люспене”?
- Това, ако стане, ще бъде много лошо. Категорично казвам, че хората, които познавам – Мартин Димитров и Иван Сотиров – не биха направили нищо в ущърб на СДС. За Пламен Юруков, за съжаление, не мога да го кажа, защото той показва прекалено силни лични амбиции. Но понеже всички са прекалено критични към него, ще кажа нещо хубаво: преките избори за лидер на СДС са инициирани от него. Той направи ужасни политически грешки, които го показаха като човек, който не разбира лидерството, но това не означава, че трябва да бъде мачкан и срещу личността му трябва да бъдат инициирани атаки.
- Ще спечели ли СДС, ако си прибере предишните “люспи”? Софиянски вече подаде сигнал за завръщане.
- Това е деликатен въпрос. Личното ми мнение е, че политиката е винаги заради бъдещето, а не заради историята. Хората гласуват за способността дадена партия да направи нещо напред.
- В момента социологическите проучвания показват, че СДС е под парламентарния минимум, може ли новият председател да преобърне нагласите на избирателите?
- Политически интелигентния лидер знае как да обединява хората. До изборите има 6 месеца и ако лидерът обедини общността около съвсем конкретни неща, ако е позитивен и да даде сигнали, че СДС е разумна партия, съвсем реално е тя да мине 4-процентната бариера. Скандалите в България се случват толкова интензивно, лошото управление толкова ескалира, че до изборите има време за четири правителствени скандала по начина, по който БСП се цепи. Единственото, което трябва да прави СДС, е да работи честно и да убеди хората, че има посока.
- Пак според проучванията най-желаната следизборната коалиция е ГЕРБ-СДС. Това ли е най-добрият ход за СДС?
- С новия си лидер СДС трябва да работи месец или два сериозно вътре в партията. Всички говорят за коалиции, но те са изкушение да не правиш нищо – дайте да се съберем и да си разпределим депутатските места. Коалиция десницата може би трябва да направи, но само около ясни приоритети и виждания за следващия парламент. Иначе избирателите ще кажат: вие пак искате да си спасите политическите кариери. А този филм сме го гледали вече няколко серии.
Калина Томова
Vsekiden.com
- Некоректно е да го кажа. Знаете, че съм бил председател на изборен щаб в СДС в една тежка кампания. Двама от кандидатите – Мартин Димитров и Иван Сотиров – ги познавам много добре и знам, че са много стойностни хора. Всеки от тях има качества, които биха го направили добър лидер. Проблемът е, че година след като партията си търси ново лице, пак се изправи пред същия проблем. Хубавото е, че този път се отива на редовни избори, без вътрешна интрига и вътрешен скандал.
Давам си сметка, че скандали има, но те не са произведени от СДС, а лично от председателя му Пламен Юруков. Не бих искал да го обвинявам в каквото и да било, но фактите са на терена. Така че той ще трябва да се бори с тежкото си лично наследство. Но СДС отново става интересна партия и съм сигурен, че този път ще има по-позитивен дебат, отколкото преди година.
- Другите партии залагат на силни и харизматични лидери, а СДС пак търси ново лице. Как ще се отрази това на изборните резултати?
- Кои са другите силни и харизматични лидери, Волен Сидеров ли е харизматичен?! Когато имаме харизматичен лидер, който вкарва закон за национализация като Волен Сидеров; когато имате премиер, който се обръща към основната опозиционна партия с “мутри” и основен опозиционен лидер, който казва “вие пък сте хомосексуалисти”, аз отказвам да коментирам, че в СДС няма харизматични личности! Ако харизмата е да обиждаш, тогава във всички други партии е пълно с харизматични личности, а в СДС ги няма. Ние сме в Европа и е по-добре да имаме скучни, прогнозируеми политици, а харизматичните личности да са в “Биг Брадър”. Смятам, че Иван Сотиров и Мартин Димитров са доказани хора, имат ясен политически профил, за никой от тях не може да има грам съмнение за нечестни неща. Оттук нататък хората трябва да избират.
- А какъв тип лидер предпочита традиционният десен избирател?
- Хората в СДС са доста измъчени от лидерите си. Досега те винаги са използвали партията за личните си проекти. Ще ви върна към времето на Иван Костов, когато Стефан Софиянски беше изгонен, защото искаше да прави коалиция с НДСВ. Тогава СДС направи първата голяма грешка – вместо да продължи да бъде яростен противник на левицата, СДС идентифицира НДСВ като политическо зло. После Надежда Михайлова вкара СДС в една много спорна коалиция - коалицията “Софийски имоти”. Дойде Петър Стоянов, който се опита да вкара някакви млади хора в листите, но забърка СДС в два скандала – с Европейската народна партия и с Комисията по досиетата.
В крайна сметка трябва да се стигне дотам, че да има един лидер на СДС, който да работи за общността, а да не се изживява като феодал. Това искат хората в СДС и те винаги са гласували за новото, за промяната. Целият проблем е, че като се избере лидер, който трябва да донесе промяната, той почва да работи за себе си.
Погледнете Пламен Юруков – всичко, с което е отразяван СДС през последната година, са личните му скандали. В социологически изследвания ще видите, че четиримата най-неодобрявани политици са Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Пламен Юруков. Съвсем разбираемо е първите трима, които са минали през властта, да не са харесвани, ама защо Пламен Юруков?! Това са неща, които опозиционна партия не може и не трябва да си позволява. Новият лидер трябва да създава общност от хора.
- В този смисъл, смятате ли, че изборът на нов лидер трябва да бъде съобразен и с това той да е диалогичен и одобряван от другите десни?
- Разбира се. Аз мога да ви кажа ужасно много неща от кухнята на СДС, но това ще се превърне в интрига. Мога да ви кажа, точно как през последните години лидерите на СДС са били недиалогични. Мога да ви кажа как двама бивши лидери на СДС блокираха възможността Мартин Димитров да води европейската листа на партията. Мога да ви кажа как Пламен Юруков тръгна с огромен кредит на доверие, след което се обгради с обожатели и секретарки. Но това няма значение. Тук става въпрос за политика и е крайно време лидерите да разберат, че трябва да търсят максимално одобрение в партиите си, но и да уважават противниците си.
- Възможно ли е тези, които загубят председателските избори, да причинят ново “люспене”?
- Това, ако стане, ще бъде много лошо. Категорично казвам, че хората, които познавам – Мартин Димитров и Иван Сотиров – не биха направили нищо в ущърб на СДС. За Пламен Юруков, за съжаление, не мога да го кажа, защото той показва прекалено силни лични амбиции. Но понеже всички са прекалено критични към него, ще кажа нещо хубаво: преките избори за лидер на СДС са инициирани от него. Той направи ужасни политически грешки, които го показаха като човек, който не разбира лидерството, но това не означава, че трябва да бъде мачкан и срещу личността му трябва да бъдат инициирани атаки.
- Ще спечели ли СДС, ако си прибере предишните “люспи”? Софиянски вече подаде сигнал за завръщане.
- Това е деликатен въпрос. Личното ми мнение е, че политиката е винаги заради бъдещето, а не заради историята. Хората гласуват за способността дадена партия да направи нещо напред.
- В момента социологическите проучвания показват, че СДС е под парламентарния минимум, може ли новият председател да преобърне нагласите на избирателите?
- Политически интелигентния лидер знае как да обединява хората. До изборите има 6 месеца и ако лидерът обедини общността около съвсем конкретни неща, ако е позитивен и да даде сигнали, че СДС е разумна партия, съвсем реално е тя да мине 4-процентната бариера. Скандалите в България се случват толкова интензивно, лошото управление толкова ескалира, че до изборите има време за четири правителствени скандала по начина, по който БСП се цепи. Единственото, което трябва да прави СДС, е да работи честно и да убеди хората, че има посока.
- Пак според проучванията най-желаната следизборната коалиция е ГЕРБ-СДС. Това ли е най-добрият ход за СДС?
- С новия си лидер СДС трябва да работи месец или два сериозно вътре в партията. Всички говорят за коалиции, но те са изкушение да не правиш нищо – дайте да се съберем и да си разпределим депутатските места. Коалиция десницата може би трябва да направи, но само около ясни приоритети и виждания за следващия парламент. Иначе избирателите ще кажат: вие пак искате да си спасите политическите кариери. А този филм сме го гледали вече няколко серии.
Калина Томова
Vsekiden.com
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус