Когато главният секретар на МВР предприеме пиар-акция, тя никога не е случайна. Особено щом касае Варна и дружката му ген. Веселин Петров. Въпреки огромната си заетост Бойко Борисов изостави всичко и цъфна във Варна за да открие арт-център, който ще помага на онкоболни варненски деца. За отбелязване е, че арт-центъра бил по идея на съпругата на кмета Елена Валеева. Още по за отбелязване е, че видни деятели на българската култура, оцветени предимно в червен цвят даже написаха приветствени писма за благородната идея на г-жа Валеева.

Хвала на всички, които са се сетили за онкоболните деца. Най-вече хвала на кметската изгора, че докато обичала да рисува я осенила хрумката, че на тези деца щели също да помогнат четката и палитрата. Във Варна до този момент всички настоящи и предишни съпруги реализираха идеите си както от благотворителен, така и от бизнес характер на гърба на кмета Йорданов. Лошо няма.

Този път събитието в Онкоцентъра обаче може да бъде погледнато и от друг ъгъл. Първо Бойко Борисов едва ли пристигна в морската столица с единствената цел да грейне за пореден път като рекламно лице на нечия инициатива. Уж небрежно, нечленораздлено и между другото, типично в стила си той побърза да издуе мишци с поредните успехи на родните ченгета и прати репортерите да пишат дописки за хванати престъпни групи – едната крадяла ток, другата правела от газови пистолети истински, с които били извършвани поръчкови убийства… И а-ха, а-ха да си дойдем на думата пак за някоя “фабрика за убийства”, но този път скромността украси физиономията на великия бате Бойко.

През цялото това време шефът на РДВР – Варна, въпреки че бе в отпуск се усукваше около славната осанка на главния секртар на МВР

Даже влезе с него в барчето на Онкоцентъра на импровизиран коктейл по случай случката на Елена Валеева. Като развълнувана кошута събитието не пропусна и другата довереница на кметската компания – шефката на Окръжния съд Душана Здравкова, както и намаханата жълта депутатка Анелия Атанасова, която пък по мобилния си телефон трескаво разговаряше с някого за “едно момче, което е неправилно задържано” и “сега щяла да каже на Бойко Борисов”… Родната варненска дружеска картинка се разиграваше под благосклонния и разнежен сърпужески поглед на кмета Кирил Йорданов. Журналистите обаче бяха наясно с благотворителните инициативи и без надутите фанфари, и се интересуваха предимно какво ще каже Бойко Борисов за шефа на РДВР –Варна ген. Веселин Петров… След неособено прецизно мислене бат’Бойко се изцепи, че щом кметът бил доволен от ген. Петров, значи и той нямал поводи да е недоволен.
Ашколсум, Борисов! Кметът бил избран от населението и точно неговата дума най-тежала за доволството. “Уникумът на народа” Бойко Борисов можеше и да провери предварително от колко точно варненци е избран кмета Кирил Йорданов и да си даде сметка, че освен Киро, Валеева, мама, татко и червените партайгеносета в този град живеят и други хора.
Различни хора, които до този момент не могат да си спомнят какво точно е направил за тях послушния и харесван от кмета ген. Веселин Петров. Хора, които не могат да вярват на кмета и по-простата причина, че той нищо не разбира от ченгеджилък.
Истината изглежда по-различна от тази, която нескопосания пиар се опитва да ни представи.

Ген. Веселин Петров е човек на Бойко Борисов и последният прави отчаян опит да го спаси от сваляне от поста шеф на РДВР – Варна.

В общият оркестър на флейта свири и кмета Кирил Йорданов, защото не друг, а точно ген. Веселин Петров си стисна ръката далеч преди местните избори с “кръстниците на Варна”, които дърпат конците на кмета. В резултат – нито едно ченге във варненската вътрешна дирекция не посмя да бръкне в общинарските бакии, да не говорим, че никой не реши да търси корупция или далавера там, където витаеше сянката на кмета и дружинката му. В РДВР – Варна животът под ръководството на ген. Веселин Петров тече толкова безметежно и безлично, че на човек направо може да му домилее за полк. Иван Стефанов, който поне си вдигаше крачолите на панталона за да показва, че не бил бръснат. Ген. Петров предпочита вместо всичко това да ходи на лов. Подвизите във Вълчидолско се носят от уста на уста. Докато Варна месеци наред чака да бъдат открити поръчкови престъпници, генералът не само се мотае около с. Сава с пушка на рамо, но се и обижда. Докато цялата вътрешна дирекция бе впрегната да търси отвлечената Галя, шефът на РДВР – Варна се покри и когато един репортер го излови, че се скатава, той реши да го съди. Цялата сага впрочем с отвлечаната Галя беше просто резил за командата на местния шериф. Под път и над път всеки от ъндърграунда, който бе запитан знае ли кой е отвлякъл момичето отсичаше: “Всички знаем, само ченгетата не знаят”. За съжаление точно така се оказа. Пълният провал на полиция и прокуратура по случая мина в графата “градски легенди”, въпреки че и двете институции се изфукаха, че благодарение на тях всичко завършило благополучно. О, свещена простота!

В края на януари ген. Веселин Петров ще напусне Варна за ужас на управленската клика и поддържащите я групировки. Ами сега?!

Животът продължава, ще кажат някои, следващият ще е същият. Да, ама други отсега ходят като че ли в гащите им пълзи таралеж. Защо скочиха като ужилени да защитават ген. Веселин Петров медии, собственост на трибуквена групировка, известна с апетита си да лапне де що има в този град? Риторичен въпрос. Защо кметът апликира имиджа си върху ревера на същия генерал, че доведе и бат’Бойко за десерт? Втори риторичен въпрос. Защо приятелският кръг на Кирил Йорданов така се тресе от нерви, че Варна може да осъмне с нов шеф на РДВР-Варна?
Защото на всички тях им е по-удобно Варна да бъде същото замряло блато, което е сега. Защото никой от тях няма сметка да се повдигне завесата за истината, която се случва зад кулисите на местното управление. Защото никой, ама наистина никой, няма файда да стане реч и за контрабандните канали, на които едните само прехвърлиха дръжката на чадъра върху тях на другите.
А, че генералът си отива е ясно и на “хамстерите” от циганската махала, дето ги въздигат до наркобосове, ако въобще хванат на десет месеца един от тях.

Двама души са кандидати за стола на ген. Веселин Петров. И двамата не са удобни на кмета, кохортата му и поддържащата ги групировка.

Битката на интереси по високите етажи наистина е люта като сливенска перла. Но понякога се случва и така – и недосегаемите си отиват. Нищо, че пушат пури за по 3000 на месец. Апропо, ген. Веселин Петров също обича пурите, дори и когато идват като подарък от бивши ченгета от ДС.

Наскоро един мой приятел, загрижен, че твърде много критикувам шефа на РДВР –Варна ми каза: “Ама той е много добър и честен човек!”. “Сигурно е добър човек, ама не работи”, му отговорих. Аз лично познавам много добри хора, които нищо не вършат. С тях можеш да се напиеш, да се посмееш, да отидеш дори на лов, но това никога не е достатъчно, когато става дума за битка срещу организираната престъпност и за отговорността да бъдеш директор на РДВР-Варна.
Това е положението. Ако ще другия път Киро и Елена да докарат и Владимир Путин във Варна за да каже колко е готин ген. Веселин Петров, това няма да промени истинската оценка за работата му.
А тя е, че генерала нищо не свърши тук.

Виктор Костов
в-к “167 часа – Варна”