Ако бях политик, поредното действие от твърде дълго проточилата се сага "номиниране на десен кандидат-президент" миналата седмица щеше да ми даде основание да кажа: "Видяхте ли колко бях прав, като ви призовах да не гласувате!" Аз обаче не съм политик, а и все още не съм призовал българите да не гласуват за президент. Просто в предишния си анализ цитирах текста на чл. 93(3) от Българската конституция, който буквално гласи: "Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели." И си позволих да проявя достатъчно здрав разум, за да предположа, че по пътя на нормалната логика ако в изборите за президент участват по-малко от половината българи, имащи право на глас, те трябва да се повторят.

Тази теза заслужава подробно да се развие и в зависимост от по-нататъшното поведение на десните партии - и сериозно да се лансира от будни граждани и граждански структури, доколкото съществуват в България. Преди това обаче нека като гражданин дам още един шанс на десните политици, които уж щяха да номинират гражданин за кандиддат-президент. Ще им предложа сделка, преди напълно да ги игнорирам като бизнес партн-ори. Политиците така гледат на политиката - като на бизнес. За да сме в равностойно положение, погледът на гражданина също трябва да бъде такъв.

Когато съм гласувал, винаги е било за СДС, от който всички десни партии тръгнаха и който с общи усилия опропастиха, защото никой не изпълни обещанията си към гражданите, които ги докараха на власт. Затова от 1997 г. насам те само губят избори и се роят - на 8 партии в парламента и вероятно на 18 извън него. Тъй като смятам тези президентски избори за важни за бъдещето на България, възнамерявам да ги уважа. Но ще гласувам за човек, който обещае да защити правата ми, макар да знам, че всички кандидати дават лъжливи обещания, които нямат намерение да изпълняват, и че пак ще избирам между по-голямо и по-малко зло.

Предлагам нова сделка на десния кандидат-президент Петър Стоянов, тъй като той не прие онази, която му предложих на 17 април 2006 г. Тогава съпроводих предложението си да се канидатира за президент с идея за кампания, която да създаде онази атмосфера на обществена нетърпимост, която преди 10 години изкара хората на улицата и помете БСП от властта. Предложих му да оглави протести пред централите на управляващите партии, пред кметствата и областните управи в страната с едно-единствено искане: "Вън мафията от държавата!" Логиката ми беше, че в преломни времена нито мястото на лидера на опозицията е в парламента, нито функцията му е да организира обречени вотове на недоверие. Мястото му е на улицата, функцията - да я води, ако тя го припознае.
Стоянов не прие идеята (не че особено се надявах на това). Затова през уикенда седнах и му написах писмо, на което вие сте първите читатели. Ето го.

"Уважаеми г-н Стоянов,
Знам, че сте влезли в политиката от личен интерес. Намирам това за нормално. И аз излязох от нея поради личен интерес - от една страна, си намерих по-важна работа, от друга, осъзнах, че и като журналист, и като избирател, не мога да й влияя. Но сега виждам, че макар да отива в Европа (а може би и заради това!), България устремно се връща в комунизма. А аз съм го живял и не ми хареса. Още по-малко искам да го живее моят син.
Затова предлагам да сключим пакетна сделка. Не искам от вас уверения, че ще се борите с комунизма до последен дъх заради паметта на баща си. Ще гласувам за вас, ако предварително се споразумеем за някои неща, които не на думи, а на дело ще направят комунизма спомен.

 
Като избирател аз искам:
- да съкратя наполовина броя на депутатите и с поне 30 процента държавната администрация
- да избирам мажоритарно всички кандидати за постове в държавата
- да отзовавам всички изборни длъжности с предсрочно гласуване, ако писмено ме подкрепят поне половината гласували за тях
- да променям старата и да приемам нова конституция с референдум
Срещу това ще ви дам възможност:
- да оглавите изпълнителната власт, за да защитавате моята сигурност и права
- да организирате и назначавате службите и държавните органи, които осъществяват вашите конституционни задължения
- три пъти да налагате вето над приет от парламента закон и ако той го отхвърли, да свикате референдум, чието решение да е окончателно
- прокуратурата да е на ваше подчинение

Сделката ми се струва достатъчно честна, както и начинът, по който ви предлагам да я сключим. Вие искате власт, аз - защита на правата си от властта. Такава защита най-добре се постига чрез контрол. Имам право на него и без да гласувам, защото плащам данъци, тоест заплатите на всички, избрани за нещо в тази държава. Но е по-добре предварително да сме уточнили правилата, по които ще работим заедно. И да сключим помежду си обществения договор, наречен Конституция.

Конституцията, в името на чието приемане бих подкрепил кандидатурата ви за президент, ще превърне България в президентска република. Затова ще трябва да свикате Велико народно събрание. Ще имате това право като президент според чл. 154, ал. 1 на сегашната Конституция. Във ваш интерес е да го използвате - ако спечелите избори за президент по новата, предложена от вас Конституция, ще станете премиер. Така след първия спечелен мандат по старата Конституция ще имате право на още два други. Достоен край на дълга политическа кариера.
Защо да се решите на такава "авантюра"? Защото сега все още имате някакъв шанс да спечелите. След три години на парламентарните избори и след още четири на следващите президентски шансът ви ще е равен на нула.
Г-н Стоянов, кандидатирайте се за президент!

Господа от другите десни партии, ако не му помагате, поне не му пречете!
Кой, ако не вие? Кога, ако не сега?"

Това е всичко, което искам от бъдещия президент. Но ако му се стори много, имам и алтернативен вариант. Склонен съм за начало да огранича "правата си плюс" до две:
1. мажоритарен избор на всички кандидати за постове в държавата
2. финансова децентрализация на общините, в резултат на която данъците, които плащам, да остават в общината и да се харчат за мен.
Но тогава и той ще си остане президент, макар и с повече власт. Бих искал българският президент да има:
1. право на законодателна инициатива
2. възможност да апелира към народа чрез референдум
3. право да разпуска Народното събрание, ако то се окаже неспособно да излъчи кабинет
4. разширени правомощия в областа на съдебната власт - например да назначава и/или уволнява върховни съдии - да избира конституционни съдии - лично да председателства Висшия съдебен съвет.

Последното правомощие на президента ми се струва фундаментално важно. Президентите на много европейски страни имат далеч по-съществени функции в сферата на съдебната власт от българския. Например германският президент може да назначава и уволнява федерални съдии. В Чехия избира членовете на Конституционния съд и председателя на Върховния съд. В Италия президентът е председател на Върховния съдебен съвет. В Полша държавният глава назначава председателите на Върховния съд, Конституционния съд и Върховния административен съд. Единствено в Унгария, Ирландия, Латвия, Гърция и Австрия президентът по никакъв начин няма отношение към съдебната власт.

А защо трябва да има? Защото при парламентарната република няма "чисто" разделение между законодателната и изпълнителната власт, което повдига въпроса кой да упражнява "непартиен" контрол върху съдебната власт. Президентската институция е възможно решение на този много съществен за функционирането на цялата държава проблем, тъй като президентите обикновено са мажоритарни избраници на всички граждани. Освен това самата институция обикновено е конституирана така, че президентът да не може, а много често и да не иска да бъде изразител на конюнктурните интереси на политическата сила, която го е номинирала. С този властови ресурс е логично той да бъде коректив на парламента и зависимото от него правителство там, където безпристрастност и неутралност са абсолютен приоритет - контролът над независимата съдебна власт.

Не приеме ли Стоянов нито една от двете ми оферти, на 3 септември може да се яви на предварителните избори за десен кандидат-президент, които Костов му предлага.

На 4 септември аз ще призова читателите на в. "Черноморие" да не гласуват за президент.
Калин Манолов
в-к “Черноморие”, 19 юни 2006г.