Резултатите от президентските избори неприятно изненадаха мнозина политици, ако се съди по първите им следизборни изявления. Аз пък се изненадвам от тяхната „изненада” на фона на очевидно сриващата се българска политическа система. Не избирателите със своя вот, а политиците със своята неморалност и безпринципност са виновни за резултатите от първия тур – ако изобщо е уместно да говорим за вина и да я разпределяме. И избирателите, които си правят труда да гласуват, и политиците, за които им е позволено да гласуват, изопачават истината и пренебрегват здравия разум и добрия вкус от 17 години. Идеалът за политика и на двете групи прилича на многотиражен вестник – с огромни заглавия, скандални снимки и свръхопростен текст. И за двете групи политиката е “духовна” храна, отделяна още с приемането, която няма нужда от смилане. В нея няма морал, защото не му е там мястото. Добрият политик е добър търговец.

Какъв избор можеха да предложат и да направят такъв тип хора? Слава Богу, че вече по-малко от половината българи избират и са избирани. И слава Богу, че вече повече от половината българи не се връзват на кухия морален патос, с който от неделя политиците започнаха да оценяват изборните резултати. Защо неморални хора решиха, че имат монопол върху моралните категории, и че чрез тях могат да мотивират избиратели да гласуват или да не гласуват?

Не виждам нищо ”срамно” в това, че президентът-социалист Първанов отиде на балотаж с кандидат-президента (национал)социалист Сидеров. Или че Гоце ще срещне…- не знам агентурният псевдоним на Волен, но знам, че го има. Или че противник на НАТО през 1999 ще се изправи срещу противник на НАТО през 2006. Ако има срам, той е за Първанов и БСП. Сидеров е копие на ранния Първанов, посланията му са преписани от „предишната” БСП. Разликата между двамата и техните партии е от порядък, не по същество. Нормално е социалистическа и фашистка партия (доколкото БСП е социалистическа, а”Атака” – фашистка партия)да си разменят избирателите - по света това се случва от 70 години, Не че комунизмът/социализмът и фашизмът са еднакви по същество - фашизмът е по-висш стадий на комунизма, както комунизмът беше по-висш стадий на социализма. В Германия на Хитлер един млад комунист с лекота се превръщаше в нацист и обратно. Комунистите и нацистите много по-често влизаха в стълкновения помежду си, отколкото с други партии, просто защото се състезаваха за надмощие над хората с еднаква умствена нагласа, и защото техен общ истински враг бе ценителят на свободата, тоест десният човек.

Така че балотажът между Първанов и Сидеров не е срамен, а страшен. Особено ако е предвестник на нов фашизъм, разбиран като система на управление със силно централизирана власт, която не позволява опозиция или критика, и която контролира всички икономически и обществени действия. И двамата мечтаят и работят за такава власт, при това по общ модел – Русия.

В това виждам нещо страшно – във факта, че сме сред малкото народи, упорито отказващи да се освободят от зависимостта от страна като Русия, когато имат възможността да сторят това. Още по-страшното е, че процесът на пълзяща „първанизация” не среща дясна съпротива. В това е Големият грях на десните - че за 17 години не успяха да откъснат България от руската орбита. „Преходът” им даде този шанс – при това без война. Те го пропиляха. България ще влезе в Европейския съюз като троянски кон на Русия, какъвто е от две години в НАТО, а човекът, който държи повода, вероятно отново ще бъде президент. Ще бъде, защото българските десни му го позволиха. Първанизирана България е грях на българските десни политици.

През следващите няколко дни те имат шанс частично да го изкупят, като обяснят, че Първанов не е по-малко зло от Сидеров. Президентът доказа колко милее за интересите на България непосредствено преди изборите, когато договори – в какво ли качество?!- намаляването на българския дял в петролопровода Бургас-Александруполис. Не знам колко хора в България знаят, че в едно изявление от октомври 1995 г. тогавашният шеф на руския Генерален щаб заяви, че Бургас- Александруполис е военен проект. Но знам, че под натиска на Путин Първанов ще се опита да принуди Станишев и Овчаров да подпишат договора за тръбата до края на годината, както и че ще настоява Русия да придобие собствеността върху преносните съоръжения на българска територия. Елцин не успя да накара Виденов да направи това и го свали чрез Луканов. Първанов е наследник на Луканов – два пъти по-опасен, защото е президент! Ще се обърне ли и той срещу своите партийни другари, ако му заповяда Москва? За чий национални интереси ще работи – руските или българските? А когато българските интереси станат европейски, няма ли пак да застане на страната на Русия?

Най-вероятно ще го направи, ако не му бъде попречено. Като че ли европейски натиск в тази насока има, и вероятно на него се дължи киселата физиономия на победителя както в изборната нощ, така и по време на цялата кампания. Но в този натиск трябва да се включат и българските десни политици, след като Първанов елиминира техният кандидат-президент. Десните български политици трябва да принудят Първанов да обещае, че няма да упражнява натиск върху правителството да подписва двата споменати договора – защото той има ресурс да го стори. След това трябва да стегнат партиите си и да им вдъхнат нов живот, като разработят философския фундамент, върху който да стъпи по-нататъшното развитие на свободното общество в България. Писал съм и преди, цитирайки Хайек - десните партии се нуждаят от либерална Утопия. Нуждаят се от програма, която да не съдържа някакъв вид разводнен социализъм, да не е прекалено практична, и да не се ограничава до политически възможното днес. Тази програма трябва да заплени въображението. Трябва да внуши, че изграждането на свободно общество е акт на мъжество и дръзновение, а хората, които го изграждат имат волята да отстояват непоколебимо принципите си и да се борят за пълното им реализиране, колкото и далечно да изглежда то. Само така десните ще имат шанс да спечелят войната на идеи, която перманентно бушува в обществото, и благодарение на която обществото се развива.

Тогава битката, в която бяха разгромени в неделя, може да обърне хода на войната в тяхна полза. В противен случай ще е предвестник на пълната им и безусловна капитулация.

Калин Манолов