Устойчивостта на партийната система е един от най-важните компоненти на всяка демокрация. Отделен елемент на тази устойчивост е добрият баланс на политическите сили. Не е случайно, че дори знакови за левицата фигури си позволяват да изтъкнат, че България има нужда от солидна десница. Така както на пазара конкуренцията е причина за икономическо развитие, така и в политиката е нужно да има относително
равностойни противници, за да може да се подобрява качеството на техния продукт в резултат от съревнованието помежду им.

За съжаление у нас устойчиви партии се оказаха само БСП и ДПС и това предизвика съществен дисбаланс на силите. Защото ако СДС извърши най-тежките реформи за преминаване от коловоза на неконкурентната икономика и неясната външнополитическа ориентация към този на пазарните механизми и развитите държави, то синята партия изпадна и в процес на полуразпад непосредствено след това.

През 2001 г. се завърна Симеон Сакскобургготски, който взе много гласове от натрупалата негативи дясна партия, но СДС все пак спечели 18,18%, което не беше толкова лош резултат. Сините продължаваха да бъдат водеща сила вдясно и неуспехът можеше да се разтълкува далеч по-мъдро. Да не говорим, че след катастрофата от 1996 г. на хората още им държеше влага и БСП спечели още по-малко - 17,15%.

Вместо това обаче започнаха неволите на синята партия и редуването на сериозни грешки с предателства от страна на старите кадри.

Началото на проблемите постави Костов с отказа си да влезе в управленска коалиция с НДСВ. Освен че подобен съюз щеше да е повече от естествен, самият син електорат щеше да е доволен от такова решение. Все пак това можеше да е сериозен блок против БСП. Командира обаче реши да се разсърди на електората и да действа на принципа „като е гарга, да е рошава". С което вкара и ДПС, а и БСП във властта. Костов пренебрегна електоралните нагласи, така както щеше да го стори не един и два пъти в годините след това.

Костов така и не разбра, че избирателите са непренебрежим фактор.

А игнорираш ли електората, той неминуемо те наказва. В политиката се налага да се съобразяваш с много фактори, най-важният от които е избирателят. Иван Костов и до ден днешен продължава да демонстрира елитарност и с учудваща аристократичност пренебрегва масовия избирател, все едно живее в началото на XIX век, когато е гласувало само 3-4 % от населението - поради имуществения и образователен ценз.

И така, незачитайки липсата на солидно доверие спрямо неговата личност, лидерът на ДСБ не спира да прави всякакви въртели и комбинации, само и само да продължи да се мъдри в първите редици на опозицията, вместо да помага от втори план на новото поколение сини с опита си и съответните експертни съвети. Защото все пак той доказа, че знае и може да управлява, особено по време на криза.

Последваха известните провали на Иван Костов и ДСБ се срина. Това обаче не отчая
достатъчно Командира, нито неговите съпартийци. Костов наистина подаде оставка, но както можеше да се очаква - само фиктивно. Преизбраха го през юли 2007 г., като бившият премиер каза, че мандатът му следва да продължи около година и половина, през което време трябваше да се е подготвил следващият лидер на партията.

Нищо подобно.

Към сегашния момент, когато Костов трябваше да е сдал поста на следващия, няма и
идея за такова нещо. А електоралната подкрепа на партията му е по-ниска от всякога и се разбра, че

ДСБ е просто една секта на „великия" Костов

Най-големият враг на СДС си остава именно тъмносиният лидер. Той безмилостно ще погълне бившата си партия, ако му се удаде тази възможност. Командира е стара лисица и успя да се пребори за повече първи места в листите на общата коалиция, отколкото заслужаваше партията му. Това, а и коалицията сама по себе си, предизвикаха сериозни разногласия между националното ръководство на СДС и местните структури на партията във Варна, София, Пловдив, Пазарджик, Велико
Търново и т.н., и не се знае какъв ще е резултатът от това.

Лъч надежда в СДС дава изборът на младия є лидер

и новият демократичен устав на партията. Сините обаче са силно застрашени заради смесването им със старите компрометирани лица като Иван Костов, а в перспектива дебне и още една сериозна опасност. И тя идва от Бойко Борисов и неговата партия.

Въпреки че ГЕРБ има най-голяма подкрепа в момента и е на политическата сцена вече две години, оказа се, че партията на Бойко няма добър експертен потенциал. Дано на Борисов лампичката му е светнала след провала на експертите му на наскоро миналия икономически дебат в БНТ. Защото ако със същото спокойствие и увереност той назначи и подобни министри в евентуалното му следващо правителство, то наред с държавата и партията си той ще повлече след себе си в пропастта и вероятните си партньори.

ГЕРБ сега поема ролята на така нужния за политическия баланс силен десен субект. Вероятността този балон да се спука изглежда твърде голяма. ГЕРБ бързо се напълни със съмнителни кадри, виждащи лесна перспектива за бързо кариерно развитие през политиката. Да не говорим, че голяма част от тях са били сътрудници на ДС - Бойко няма нищо против тях.

Самият Борисов е неподготвен за ролята на министър-председател. Това се видя ясно и на дебата в „Референдум". Столичният кмет пленява масите с простия си начин на говорене, както и със завидното си спокойствие и увереност, така както и Христо Стоичков привличаше и беше успешен като футболист, благодарение на ненормалното
си самочувствие. И ако за редовия играч тези качества на характера вършат добра работа, то за ръководителя - дали на национален отбор по футбол или на национално правителство, това съвсем не е достатъчно.
Защото там трябва акъл, а и много други качества

Затова и с право отдясно изтъкват експертния потенциал на своите партии, необходимостта от него при евентуална управленска коалиция във формат „ЕНП". И дано действително на Бойко му се наложи да направи коалиция със сините, защото, ако вземе че случайно спечели пълно мнозинство и управлява сам, тогава тежко ни и горко. И тогава изобщо няма да ни топли, че ГЕРБ ще носи сама политическата отговорност. Така както и през зимата на 1997 г. не ни стопли много отчетливата отговорност на провалилите се социалисти.

В този смисъл притеснително звучи отговорът на Бойко Борисов, който той даде по време на дебата по БНТ, когато получи обвинения, че имал слаб експертен екип. Тогава лидерът на ГЕРБ каза: „Това е мой проблем". Де да беше само негов...

Партията на Борисов ще се срине с гръм и трясък, а дясното ще продължи да търси себе си. Да не говорим, че ГЕРБ е лидерска партия и в момента, в който на Бойко му писне да се занимава с политика, което е повече от нормално, като имаме предвид, че тази дейност не му се удава особено, той великодушно ще наклони глава в стил „Дон Корлеоне", ще махне с ръка и ще каже: „Аз си тръгвам, каквото можах, направих. Ето,
оставям след мен следващия".

И тъй като следващият едва ли ще е нещо повече от някой „формален" милиционер с болни амбиции, то тогава ГЕРБ неминуемо ще изчезне.

А дясното - кучета го яли.

Лъчезар Лисицов
в-к Монитор