- Г-н Димов, кой спечели и кой загуби на местните избори?
- Бих разделил на три групи участниците. Очевидно печели ДПС и ГЕРБ. Това е защото те разширяват влиянието си в страната. Втората група е на губещите. Това са партиите от прехода. Тук слагам и БСП, и ДСБ, и СДС, може би само с една уговорка – дотолкова, доколкото ДПС не е традиционна партия, не може да бъде класифицирана към тях. Затова не я причислявам към партиите от прехода, тъй като тя просто има друга логика на развитие. Третата група са партиите, които на практика запазват представителството си. До голяма степен това е “Атака”.

Има обаче и едно друго делене, което аз бих формулирал, и това е, че партиите на статуквото, партиите на прехода преминаха всички морални граници на тези избори, за да могат да оцелеят. Дотолкова, доколкото те не могат да оцелеят политически, те търсят други средства – купуване на гласове, като най-грубо проявление, избягването от всякакви принципи и идеология, от всякакво политическо противопоставяне и търсейки чисто оцеляващия подход, на сървайвърите.

- Намирате ли някаква връзка между съсредоточаването на жандармерия в Петрич и Благоевград и спечелването на изборите от кандидатите на БСП, при положение, че на първи тур те бяха на второ място по резултат?
- Не съм наблюдавал от близо процесите. Очевидно полицейското присъствие е било, за да пренасочи от една посока в друга купените гласове. За мен проблемът обаче е много по-голям – задълбочаващият се проблем с негласуването и изключително ниската избирателна активност.

В цялата предизборна кампания на практика нямаше политика. Опорочаването в деня на изборите с купуването на гласове прави до известна степен унизително за един нормален човек да участва в такъв процес. Това не е демократичен процес, не е избор между алтернативи. Това е една пародия. Когато демокрацията се превърне в пародия, тя трябва да намери естествен път да се възстанови, защото в противен случай нищо добро не чака държавата, нищо добро не чака хората, които живеят в тази държава.

Аз разбирам пасивността именно като задълбочаващ се червен картон към партиите на прехода. Те очевидно не могат да преминат отвъд прехода. Очевидно ще има нови проекти, които ще дадат европейската левица и европейската десница на България. За съжаление този процес ще бъде бавен.

- Какъв е пътят, който политиците трябва да извървят, за да се разреши проблемът с купуването на гласове? Седмици преди изборите беше променен Наказателния кодекс, а купуването и продаването на гласове - инкриминирано.
- Пътищата са два. Единият е този, за който вие говорите, трябва да има чисто институционална намеса, т.е. институциите трябва да си вършат работата. Но това за мен е на втори план защото, ако вие имате една висока активност, каквото и да купувате, няма смисъл някой да си харчи парите, защото неговите купени гласове няма да променят нищо.

За пример ще дам Франция, където след поредица от дълъг демократичен период на ниска активност се сблъскаха две истински нови модерни политики на последните президентски избори и активността хвръкна. Дойде новото, съживи се демокрацията във Франция.

Когато имате 14% активност, вече въпросът не е само до купуване. Стига се до някакъв вид родово представителство в по-малките населени места. Който има по-голям род, успява. Който няма, не успява. Това е другият признак, по който вървят нещата. Ако има реален политически сблъсък, реални алтернативи, купуването на гласове ще загуби своя смисъл. В момента, понеже няма реална политика, няма политическо противопоставяне, няма борба на алтернативи, затова хората не ги грабва политиката. Този, който успява да купи 3000-4000 гласа, на практика решава изборите в своя полза.

- Вие споменахте ГЕРБ сред победители. Защо хората гласуваха такова доверие на партията?
- Поради слабостта на традиционните партии и въобще на политическото. ГЕРБ в момента все още е партията на Бойко Борисов. От тази гледна точка еднолични партии, лидерски партии, нямат дълга перспектива. Това се случи с партията на Симеон Сакскобургготски, с партията на Иван Костов. Вероятно това ще се случи и с ГЕРБ. Не искам да гадая за бъдещето, но това е по-вероятното.

В момента няма политически сблъсък и затова остава място за популизма и за едно паралелно развитие. ГЕРБ се позиционира като антисистемна партия. Партия, която казва: “Те, политиците и ние, от другата страна”. Затова печели доверие.

В нощта на изборите всички обявиха, че са победители. Когато имаш състезание, винаги имаш и победители, и победени. Когато всички партии са победители, означава, че губещи са гражданите. Тогава усещането за абсолютната несправедливост и пропастта между политиците и гражданите кара хората да не вярват. И вярват на този, който е антисистемен.

Демокрацията е най-добрата система или поне не е измислена по-добра, но в момента устоите й са много силно разклатени. Такъв е успехът до известна степен и на “Атака” – отново антисистемен.

- В отговора си нарекохте ДСБ партията на Иван Костов. Защо?
- Защото се оказа, че това е партията на Иван Костов. Защото идеята, която роди ДСБ, а именно да има десница отвъд прехода, идея, която е жива и в момента и трябва да намери своето развитие, се оказа, че не се реализира с проекта ДСБ, защото очевидно е имало паралелен проект и това е бил проектът на оцеляващите. Такъв тип проекти за оцеляване водят до маргинални партии, от които българската политика няма нужда. На практика ДСБ беше лишена от смисъл в поредица от провали.

- ДСБ има ли бъдеще?
- Този проект е изчерпан. Ако си направите труда да видите какво е заявено на Второто Национално събрание от лидера на ДСБ и какво се случва в момента, ще видите защо. На Второто Национално събрание той много ясно казва, че ДСБ трябва да се явят самостоятелно на предстоящите местни избори, защото в противен случай това ще доведе до края на ДСБ. Това е изказване от 24 септември 2005 г. Ние тогава бяхме тръгнали наистина да изграждаме с всичките рискове една нова десница – против статуквото, против олигархията. В момента сме част от статуквото, част от олигархията. За мен идва въпросът защо въобще се делихме със СДС?

- След като ДСБ няма бъдеще, какво трябва да се случи с партията?
- Тя може да остане регистрирана още години. Проектът такъв, какъвто го създадохме, и какъвто искахме да го направим, е изчерпан и няма бъдеще, защото той се върна по един трагичен начин към това, от което искаше да се отдели. Какво ще бъде развитието в момента ми е трудно да кажа, но идеята, с която се роди ДСБ е жива. Необходимостта от нова съвременна европейска десница на България. Той ще намери своята реализация, но не през ДСБ и не през СДС.

- Защо не през ДСБ? Хората в ДСБ ли са проблемът?
- За мен проектът, въпреки прекрасната идея, която искаше да реализира, беше управляван изключително непрофесионално и лошо.

- От кого?
- Тези, които го управлявахме – от ръководството, което подаде оставка и впоследствие от ръководството, което управлява сега. Аз съм подал оставка, поемайки своята вина за това, че проектът наистина беше управляван лошо. Аз нося 1/12 от отговорността за това управление. Ние не съумяхме да реализираме прекрасни идеи, прекрасна платформа. Напротив, доведохме до поредица от изборни загуби.

Като питате кой – ще кажа 12 души, които представляваха ръководството на ДСБ, и 12 души, които сега представляват, като двама от тях по много повече, защото те са за целия период. Иван Костов е номер 1 като лидер на партията, защото лидерът носи най-голяма отговорност. Екатерина Михайлова като номер 2, защото продължава да бъде зам.-председател. Веселин Методиев и след това Нено Димов, и ще продължа с останалите колеги от предишното национално ръководство.

- Проблемът в ръководството ли е?
- Вече не. Имаше момент, в който можеше да се съживи този проект. Тогава аз бих камбаната. Това беше след евроизборите. Лошото управление до тогава ни доведе до тези провали. Трябваше да има смяна на управлението, смяна на начина на управление на проекта ДСБ. Смяна няма. Има задълбочаване в грешките, които бяха от преди това. И резултатите не закъсняха.

- Трябва ли ДСБ да се саморазпусне?
- Това е въпрос, на който мисля, че няма нужда аз да давам отговор. И г-н Праматарски има партия и какви ли не други партии. Нищо не пречи ДСБ да продължи да съществува на хартия. Въпросът е, че аз не виждам полезността от това.

- Как оценявате взаимодействието между СДС и ДСБ на изборите в София?
- Нула през нула е равно на нула. Ако погледнете резултатите, колкото и да са трудни за сметка, СДС и ДСБ имаха по отделно около 4% на последните европейски избори. Сега заедно имат 4%. Ако се върнем през 2003 г., тогава бяхме заедно. Надежда Михайлова имаше 20 000 гласа повече, отколкото сега Мартин Заимов. Ние го отчетохме като пълен провал, даже беше едно от основанията да искаме нейната оставка и да се отделим впоследствие от СДС. Листата тогава за общинските съветници също беше с около 20 000 повече – 5 общински съветника повече. Тогава го обявявахме като провал. Сега пак сме заедно, резултатите ни са много по-лоши. Механичното събиране не доведе до добър резултат.

- Аз си спомням, че на последното национално събрание на ДСБ Иван Костов каза, че не би се кандидатирал отново за лидер, ако имаше алтернатива на себе си. Обучава ли ДСБ в момента нови лидери?
- Не знам, трябва да попитате тези, които обучават лидерите в ДСБ. Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам.

Интервю на Миглена Славова
Vsekiden.com