Иде зима, денят намалява, но за сметка на това цените растат. Например уж намерихме газ край морето, обаче парното поскъпва с 15-20 процента. Това в конкретно измерение означава, че ако един човек е плащал досега 150 лева за парно, от следващия месец ще го друснат с 200.

Обаче не е само парното.

Поскъпва и всичко останало, най-вече храната. Щото радиаторите може да откачиш, както е направила половин България, обаче хляб се слага три пъти дневно на масата.

Аргументите са железни. Всичко, казват търговците, е поскъпнало много. Пшеницата е двойно по-скъпа от лани, слънчогледът и той, а царевицата – още по.

Поскъпнало било и млякото, и месото, абе всичко.

Има обаче една дребна, досадна подробност.

Това е по борсовите данни. И когато учените икономисти обясняват защо всичко поскъпва, казват: ето, цените на борсата в Чикаго са такива и такива, на борсата в Амстердам – такива и такива. България, казват мъдро те, е отворена икономика – каквото по света, това е и тука.

Аха.

А защо и заплатите на хората, които произвеждат благата, не са като тези по света?

И после, не е баш така, както пише в борсовите отчети.

Например според статистиката изкупната цена на литър мляко в България е 48 стотинки. Фактически обаче в повечето райони цената не е по-висока от 40 стотинки, най-често около 35. И въпреки това литър мляко, сложен в кутия, в България се продава за около 2 лева. За сравнение в Чехия същият продукт е около 1,60. При двойно по-високи заплати и при изкупна цена на млякото също почти двойно по-висока от българската.

Това, което е с млякото, се случва и при почти всички останали селскостопански продукти. Доматите например, на които, за разлика от млякото, не се прави никаква обработка, напускат полето срещу 30-40 стотинки на килограм, а на пазарите вече са над 1 лев. Същото е при картофите, при пшеницата, при всичко.

За производителя – жълти стотинки, търговецът дере по три кожи.

А търговецът по природа е алчен, това му е работата – от 1 лев да прави 2.

Докато тази пирамида не бъде преобърната, докато хората, които не могат да различат ечемик от овес и коза от овца диктуват цените, българите са обречени на скъпотия, на цени, които са по-високи от европейските, ако и да сме най-бедната страна в Европа.

А когато, понеже натам сме я подкарали, и последните будали, захванали се с животновъдство и земеделие, се откажат, ще чукаме на портата на Европа за единия хляб.

Не е далеч.

Георги Даскалов /ТВ Европа