Местните избори, макар и частични, са си съвсем реални. За зла участ получи се така, че подготовката за съответната кметска кампанията, самата кампания и изборният ден са прекалено близо до пазарлъците след парламентарните избори. Организациите на всички партии по места все още си ближат раните и конкретно във Варна всички се опариха от драмата около назначаването на областен управител.

Решението, което беше наложено в морския град, е от най-лошият тип и в резултат на това крайният резултат от така нареченият компромис е меко казано съмнителен.
С назначението на Петър Кандиларов (самият Кандиларов едва ли е виновен за случилото се) буквално всички местни организации, на всички партии, бяха изиграни от националните си ръководства.

Всички знаят какъв беше изборът на варненските социалисти, например. Името му е Аврам Тодоров и бе подадено на”Позитано” 20 по надлежният ред.
Същата е ситуацията и с НДСВ. НДСВ-Варна никога не е издигало друг кандидат освен Стефан Минков.

Колкото и парадоксално да звучи, в ДПС са не по-малко ощетени. Стана ясно, че ако българин застане зад каузата на ДПС, той ще бъде омаскарен тотално. Тоест, мечтата на Доган за излизане на партията му от сегашното състоянието на капсулация се отлага за неопределено време. Поне във Варна.
Каквито и ангажименти да е поел настоящият областен управител Петър Кандиларов излиза, че не са поемани нито във Варна, нито пред легитимните местни лидери на политическите партии. Ако някой на местно ниво изобщо е имал някаква роля в цялата тази работа, то тази роля най-вероятно може да се охарактеризира просто като “пощенска кутия”.

Местните избори обаче си имат своя специфика. Без структури и солидна мотивация най-добре е въобще да не се започва каквото и да било. Структурите обаче, както малко по-горе писахме, бяха измамени (измамени е точната дума) преди броени дни. Стигна се до там, в национални медии да се правят дебелашки намеци за партийна дисциплина и как от Варна трябвало да се съобразяват с коалиционното споразумение, подписано в столицата.

Ами... добре!
Още по-добре известно е, че Девня е вторият по значение град във Варненска област. Кметските избори в тази изключително важна община до голяма степен имат национално значение. Там са съсредоточени сериозна част от най-крупните индустриални, транспортни, комуникационни и енергийни възможности на страната.
Тоест, спокойно може да се каже, че интересите (политически и икономически) на отделните партии далеч надхвърлят скромните местните мащаби.

Мотивацията на местните структури обаче има нужда от сериозни инжекции.
При всички положения този път ще се наложи на не един и двама национални партийни лидери да се “приземят”.
Просто споменът за... как беше... “за партийна дисциплина и как от Варна трябвало да се съобразяват с коалиционното споразумение, подписано в столицата”, е прекалено пресен.
Трябва да е ясно, че някой прекрасен ден именно този дефицит на мотивация може да се окаже сериозна пречка пред амбициите на същите тези национални партийни лидери. Защото, каквото и да говорят след изборите, загубата в Девня едва ли може да се причисли към т.нар. случайни или елементарни грешки.

При подобно стечение на обстоятелствата няма нищо чудно във фактът, че изкушението да бъде “натрит носа” на баровците от София, е повсеместно. Още повече, че специално във Варна това упражнение има дълбоки корени и изпитани традиции.

Дано да надделее мъдростта.
Едва ли една обида може да с компенсира с... друга обида.
За съжаление практиката показва, че твърде често се случва точно това, което всички считат за най-лош изход от дадена ситуация.
Даже прекалено често!?!

Антон Луков