Година и половина преди местните избори във Варна се забелязва осезателен дефицит на лидери.
Колкото и странно да звучи дефицитът на лидери все по-отчетливо размива границите на дежурните отбори, които се точат да спечелят изборната надпревара.

В дясно:
В дясно имаме няколко кръга на влияние, концентрирали в себе си финансови, политически и … нека го наречем - специализирани възможности.
Клиентелисткия кръг “Митев–Динков” е най-добре структуриран, има най-големи традиции в източването на финансови средства от държавата и е политически най-приспособим. Проблемът е, че точно тук липсата на лидер е най-осезателна. Каквото и да се говори, Добрин Митев беше лидер - имаше необходимата воля, душевна сила и ако щете инат, за да се налага. Не се притесняваше да използва силата си, когато се налага. Не се притесняваше и да поема удари - безмълвно, без да отстъпва дори на сантиметър.
Митев обаче, вече го няма.

В този отбор всички останали са лазили по корем години наред. Събирателен образ на тяхната импотентност е Васко Василев. Василев има информация, има връзки, има пари! И какво от това?
Димо Гяуров не може да направи Васко Василев лидер. Не може да го направи смел или агресивен.
Тези качества или ги имаш, или ги нямаш.
Васко Василев никога няма да бъде лидер.
И другите (Стелиян Севастиянов, Любо Роев, Ивайло Митковски и т.н.) около него, са същите.

Първият, който осъзна собствената си и на цялата група импотентност бе Любо Роев. Именно той лансира тезата, че на техния отбор му е необходим нов лидер. Колкото и еретично да звучеше в началото, най-малко от преди две години, Роев се опитва да въвлече Христо Кирчев в тази игра.
И бе на крачка от успеха.
Именно Любо Роев бе човекът, който лансира навремето и затоплянето на отношенията с Янко Станев.
Само че Роев не можа да предвиди от колко места ще го предадат.

В крайна сметка тези момчета пак нямат лидер.
Опитват се да демонстрират гъвкавост и да се присламчат към кръга около проф.Димитър Камбуров. Там обичат прагматичните решения, но от много прагматичност не е ясно кой точно ще дели интересите. Нито на едните, нито на другите им е известна думичката “благодаря”, така че все някой ще трябва да уточни границите на прагматизма. На всичкото отгоре, Камбуров може да вечеря през вечер с Надежда Михайлова, но това нищо не значи. Ако с вечери се печелеха избори, то Мариус Куркински щеше да е най-големият мъж в тази страна.

Самият кръг около проф.Камбуров си има лидер. Има си и специализираните умения и финансовото рамо на варненското “Отворено общество”.
Само няма кой да работи. А това вече си е проблем.
Голям проблем.
Ако там си въобразяват, че лазенето по корем е вид работа може и да се сработят с хората на Митев.

По принцип всичко е възможно.
С изключение на един единствен проблем.
Клиентелисткия кръг “Митев-Динков” има строго изградена система от приоритети. Финансови!
В зависимост от активността на Общинската администрация, този кръг контролира между 250 и 350 павилиона (сергиите по пазарите практически не могат да се преброят) в центъра на Варна. Пари се взимат от всичко и всички. Дори наредените в бордовете на общински фирми плащат процент (най-малко една трета от възнаграждението си), на определен кръг общински съветници.

Систематичният рекет работи като добре смазана машина, особено когато става дума за общинските поръчки. Има случаи, когато за една и съща работа се взимат пари по няколко пъти и по цялата верига от горе до долу. Тези механизми, разбира се, тепърва ще бъдат обект на по-подробно разследване. И всичко това става само в Община Варна. Източването на държавните фирми е една друга доста интересна тема, но ...

По-важно е друго.
Съмнително е дали хората около проф.Камбуров имат представа за какво става дума.
Рано или късно обаче, ще разберат.
Ако някой накара прагматиците от клиентелисткия кръг “Митев–Динков” да споделят на “прагматична” основа финансовите си приоритети, това ще бъде равнозначно на чудо.
На всичкото отгоре, самият проф.Димитър Камбуров е честен човек и има сериозна опасност да бъдат сбъркани политическите приоритети с икономически.
Тоест конфликтът е неизбежен.

Другите в дясното политическо пространство за сега се спотайват.
Янко Станев не бърза с изявленията, не бърза и със съюзниците.
Най-вероятно му е ясно, че ситуация вътре в СДС е - меко казано - неблагоприятна за него.
Резките движения не са в негова полза и той си го знае.
Станев е лидер.
Независимо дали този факт се харесва някому или не - Станев е лидер.
Поради тази причина всички, които нямат необходимите качества го мразят.
Мразят го и свикналите да лазят по корем клиентелисти и изтънчените тарикати.

При Христо Кирчев - другия дежурен виновник за всичко във Варна - ситуацията е почти идентична.
Клиентелистите си го мразят по принцип, а изтънчените тарикати - от скоро.
На всичкото отгоре, в последно време Кирчев и Станев се гледат на кръв.

Драмата в дясно обаче, тепърва предстои.
Играчите с по-изострени сетива вече се усещат, че Надежда Михайлова се опитва да построи “Костовизъм с човешко лице”. При това с нейни хора от горе до долу, копирайки системата от вътрешнопартийни зависимости, която навремето Христо Бисеров бе така добър да създаде и да подари на Иван Костов.

Първите бушони на системата най-вероятно ще изгърмят много по-скоро, отколкото някои си въобразяват. Опасност грози както апарата на “Раковска”134, така и областните и общински лидери на СДС. Опасност от изолация грози дори част от депутатите в синята парламентарна група.

В същото време Иван Костов продължава да нарежда демонстративно дневния ред на “Раковска”134, на новият НИС, на сините депутати. Прави го не само демонстративно. Прави го безапелационно. И Надежда изпълнява - при това изпълнява едновременно и демонстративно и безапелационно.

Само че "Варна е особен град." - цитатът е на Добрин Митев и е от интервю дадено пред МSAT в нощта, когато СДС загуби за първи път местните избори през 1999 г.:
Място за двама на върха няма.
Изборът в дясно ще бъде ... богат.
Кандидатите ще са повече от един.

Антон Луков

Продължение четете тук.