„Злоупотребата с властта е конститутивна за самия суверенитет. Какво ще значи това по отношение на rogue states – “бандитските държави”?, пита Дерида в началото на своя статия, преведена на български от Любен Каравелов (!). Разбира се, още в следващото изречение от текста на великия философ се споменават САЩ „и държавите, които се съюзяват с тях в своите действия”, но тук контекстът е съвсем друг и ще стане въпрос за кавказкия конфликт, където и бандитите са други, и на това според мен френският мислител не би възразил.

Дори на човек неспециалист като мен започна да става тягостно, четейки купищата „анализи” на други не-специалисти по темата. То не бяха русофили и русофоби, то не бяха почвеници и безпочвеници, спорт и музика, гълъбчета и маслинови клонки...

Суверенна Русия навлезе в суверенна Грузия, защитавайки особения статут на една територия, която самата тя (суверенна Русия) не признава за суверенна (Южна Осетия). Това е важно да се подчертае, защото, струва ми се Русия няма никакво намерение да „освободи” Южна Осетия и да й помогне да се обедини със северната такава в рамките на независима държава. Все пак Северна Осетия битува в рамките на Руската Федерация, която не милее за никакви суверенни Осетии/я и това може да се потвърди от хронологията на събитията в региона от Френската революция насам.

Преди суверенна Русия да изживее звездния си миг като rogue state, разбира се, суверенна Грузия нахлу в Южна Осетия, която не е суверенна (съгласно т.нар. международно право и ООН, включително руската дипломация), макар да е известно, че малко над половината население на областта има такива амбиции – съотношението, по данни на Уикипедия, е 46 289 (64.3 %) осетинци към 18 000 (25.0 %) грузинци и едва 2 016 (2.8 %) етнически руснаци.

Тоест формално Грузия не е нарушавала чужда държавна граница, още по-малко пък руската такава. Нещо, което от своя страна Русия недвусмислено направи, влизайки (бомбардирайки и пр.) предимно в самата Грузия. Тук може да вметнем, че не толкова Грузия, а матушката дълбоко се засегна от факта, че Южна Осетия (или поне част от нея) се изживява като едно Косово. Но съдбата на последното бе да бъде признато от 20 членки на ЕС например, докато съдбата на размирните осетинци според същата матушка по всяка вероятност не бива да се бърка с независимост, която ще повлече и Севера.

Приликите с българското Освобождение от османлиите са плод на болно въображение. А приликите с Косово са чиста фантасмагория на същата (геополитическа) фантасмагория, която и ще опитам да допълня по-долу.

Да не би суверенна Албания да може да се замести със Северна Осетия или Русия, тъй като по необходимост суверенно (?) Косово трябва да заместим с Южна Осетия като конфликтна точка, самообявила независимост? Пълна бъркотия, нали. Албания все пак не нападна Сърбия, за да брани Косово, а Русия го направи. Значи в случая за Русия по необходимост ще трябва да намерим друг заместител. Може би на международната общност, ООН, НАТО, ЕС, това е къде по-харизматична маска. Нищо, че до момента Косово е признато от 44 суверенни държави, а Русия е съставена от някакви си 21 послушни републики, сред които отчаяно се надява да си остане и осетинската.

Къде обаче в тази игра на тука има, тука нема, е Грузия, ще попитате? Може би в ролята на страдащата до скоро Сърбия, защитаваща националния си суверенитет... Но Сърбия трябваше да пребори комплексите си за величие и вече впрочем гледа обнадеждено към доскорошните си, ако не врагове, то поне психоаналитици. А на последните се плаща, ако не с пари, то поне с т.нар. пренасяне, при което пациентът се влюбва в лечителя. Нещо, което не вярвам скоро да се случи на грузинците спрямо Москва.

Разбира се, всички прилики с гръцко-македонския проблем са плод на чиста случайност. Може би някъде там „красивата Елена” никога не е била отвличана, а ябълката не е била хвърляна „за най-красивата”. Може би Северна Македония (имаща смисъл най-вече и единствено на гръцки) и обединена Осетия, независима от Руската Федерация и по- на място в икономическата и културна периферия на Грузия, са само една утопия, едно „няма такова място”. Declare Independence, пееше (и продължава да пее) Бьорк.
Васил Тоновски

* От англ. Обяви независимост, песен на Бьорк, заради която не се състоя планиран неин концерт в Сърбия